Сблъсъкът на гражданина-блогър Грънчаров с тъй сърдечно копнеещата да се покаже по новините началничка на пловдивското образование Киркова

Вчера отидох в РУО-Пловдив за да говоря с Началничката Киркова. Почаках 40 минути да ме приеме. Тя обаче ми заяви още на вратата че много бързала щото чакала "среща с медиите". Заявих й, че аз също съм медийно лице и че е неоправдано дискриминационното й отношение към едни медии за сметка на други. Тя се изнерви, но ме прие - "за 2 мин. само".
Говорихме в ненормална обстановка, тя говори няколко пъти по телефона. Скарахме се, тя се държа неуважително към мен, аз винаги говоря с нея от позицията на гражданин. Което й е крайно неприятно. В един момент дори ме заплаши, че щяла да извика охраната да ме изгони.
Тръгнах си без да довършим разговора защото тя пак почна да говори по телефона. Пред входа се сблъсках с репортера на НОВА ТВ Бекриев. Ето защо била толкова нервна г-жа началничката: вълнувала се че тази вечер ще я дават по новините! :-)
Е, даваха я, но аз пък ще направя цяло предаване за нейния управленски морал по ПОтв. Нищо че ме заплаши да ме съди.
Пиша това в автобуса на път за Брезово и може да има грешки. За което моля да ме извините!
Хубав ден ви желая! О, аз вече почти съм в Брезово, което е на 40 км. от Пловдив! :-)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.