Заповядайте на дебат, съдбовният въпрос е: Ще мрем, ще се затрием ли - или все пак има известна надежда някак да се спасим?

Народът ни е изключително прост. Оттам идват всички проблеми. Съжалявам че трябва да го кажа, всъщност не съжалявам! (Сия Стоева)
Прост е, но и тъп - и най-вече зъл. Но поне за щастие отива към приключване. И хич не съжалявам за него. (Рафаил-Росен Стефанов)
Срам ме е, че съм с гражданство в тази жалка територия. (Сия Стоева)
Във връзка с горното предлагам дебат (или дискусия) с въпрос:
Ако народът ни наистина е толкова прост, то в такъв случай какъв е изходът?
Ще мрем, ще се затрием ли - или все пак има известна надежда някак да се спасим?
Ако все пак има някаква надежда да се спасим, то тогава:
Кой е начинът, кой е верният и разумен изход от толкова тежкото, от отчайващо тежкото положение в страната - и в душата на нацията ни най-вече?
А може ли на простия, на тъпия, на немислещия човек да се въздейства и помогне така, че да започне да поумнява, да почне да мисли?
Да си пожелаем приятно дебатиране!
Кажете какво мислите по поставените въпроси, ако искате, поставете други въпроси или преформулирайте по-сполучливо тези, но непременно свободно заявете какво мислите!
Вашето мнение има значение!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...