Предлагам публичен дебат на небезразличните към проблемите на образованието граждани с отговорните фактори в образованието

Публикацията под заглавие Защо у нас промяна към добро няма - и засега даже не се и предвижда да има? , в която размишлявам върху причините, заради които се стигна до тъй многозначителния казус с моето репресивно уволнение и изпъждане от работата ми като учител по философия и гражданско образование, предизвика известни реакции, някои от тях откровено идиотски от мои побеснели от злоба опоненти, които показват не друго, а завидния нравствен облик на тази човешка уродлива измет (която, за жалост, се подвизава, моля ви се, в образователната и възпитателната сфера у нас!); но едно изказване поставя сериозно нещата и е добра предпоставка за сериозна дискусия, ето това изказване на г-жа Василева, а отдолу ще можете да прочетете и мой отговор, в който откликвам на казаното от нея:
Аз не мога да си представя как съдът ще реши дали Грънчаров е справедливо уволнен - дали е добър или лош учител. Горкият съд, в какво положение е поставен: да преценява един непознат учител от провинцията става ли или не става за учител! Според мен той може да реши единствено дали е допусната някаква процедурна грешка и да загуби делото този, който е допуснал такава.
Това не може да е редовият учител в този случай, той не е нарушавал правилника, не е закъснявал за работа, вземал си е часовете, не е отсъствал безпричинно, не е вършил нещо незаконно спрямо учениците. Преподавал е по начин, който е смятал за най-полезен.
Съдебните заседатели, дори да присъстват в часове на учителя, не могат да преценят дали се преподава по правилен начин, това не е в техните компетенции. Това е в задълженията на експерта по образованието. Ето тук точно има проблем обаче и то много голям: защото в случая на Грънчаров инспекторът по философия не е компетентен изобщо, не е на нужното ниво да разбере това, което цели учителя чрез своя начин на преподаване. Съжалявам, но така излиза.
Аз съм обикновен редови учител, но разбирам добре и оценявам високо начина на работа на учителя. Моите заключения се базират на задълбочените познания на учителя в неговата специалност, завидната му обща култура и висока нравственост, както и на това, което показват заснетите клипове от учебни часове. Според мен той е намерил най-подходящия и много съвременен начин да преподава на ученици от професионална гимназия. Недоумявам какво иска от него инспекторката по философия. Когато си бил винаги много навътре в работата си, както е в случая на Грънчаров и дойде да те ревизира инспектор, търсещ "под вола теле", да те поучава след 30 годишния ти успешен стаж, ти идва е така, на инат да не правиш нищо в часа, толкова е голяма обидата!
Та тази инспекторка чак сега ли посещава учителя, няколко години преди да се пенсионира? Тя досега, в продължение на 20 и кусур години не се ли е интересувала в пловдивско училище кой и как преподава? Ако учителят там е толкова некадърен и изобщо няма качества за учител, как 20 години никой не е забелязал, не е предизвикал проверка? Такива учители - без качества - са разпознати най-късно на втората година от стажа им, първо от учениците и родителите им, после от директора и колегите му.
Що за аргумент извади директорката Анастасова против Грънчаров и как успя да убеди не само подчинените й, но и стоящите над нея инспекторка и началничка РУО, да участват безропотно в такъв долнопробен сценарий?
Мария Василева
Моят коментар по повод на казаното:
Мария, твоето изказване поставя доста въпроси - и то право в същината на проблема. Напълно си права, че не е работа на съда да решава кой става и не става за учител, дори не е негова работа да решава кой става и не става за директор и пр. Права си, съдиите от тези неща не се интересуват, за тях е важно да установят има ли нарушение на формалните правила при уволнението ми. Истински важното обаче не съдът може да реши, то може и трябва да се реши от самата образователна институция - и то под натиска на гражданите. Аз вече казах какво мисля по този въпрос. Безобразията и беззаконията на разпищолилите се управници в образователната сфера, които изобретиха този правен абсурд, са възможни само защото те нямат страх от нищо, а нямат страх защото гражданите нехаят, мълчат си. Затова и няма смислена промяна към добро в образованието, няма демокрация, а има единствено тирания на разпасалите се директори - и унизително робуване и на ученици, и на учители, и на родители.
По въпроса за ролята на инспекторката, която ти правилно определяш като главен виновник за случилото се с мен. Та просто се подчини на този инстинкт за самосъхранение на бюрократите: те видяха в мое лице заплаха за своето всевластие и по тази причина си обединиха силите за да ме смажат и отстранят. Те не очакваха съпротива от мен, но ето, сгрешиха. И в резултат целия свят видя какво представляват. И колко си жалки. Тях изобщо не ги вълнува качеството на обучението на учениците, тях ги вълнува едно нещо: вълнува ги само запазването на тяхната власт и на привилегиите (облагите), които черпят. За да си запазят властта и привилегиите са готови да се бият на живот и смърт. И котките на улицата разбраха защо аз бях уволнен: защото съм заплаха за тъй уютното за някои, но плачевно статукво. Битката, която аз водя, обаче е за друго: аз водя битка за своето личностно и професионално достойнство, за правата си да работя истински и съвестно, за условията, която са ми нужни, за да мога да си изпълнявам пълноценно дълга. Този е смисълът на моята борба, в крайна сметка тя е борба за това учениците ми да не бъдат будалкани с менте-образование, а да бъдат истински образовани, с оглед да станат пълноценни личности и граждани.
Ето, аз сега съм учител в Брезово, тия дни ще започна работа и като лектор по философия в Съединение. И пак съм поставен в крайно интересна ситуация на избор: дали да пердаша по казионната отвратителна и крайно некадърно направена програма (и учебници), както правят всички учители (за да си живеят живота!), или да продължа по своя си начин, в който си партнирам с учениците с оглед те да могат да се обучават ефективно в мислене, в разбиране на смисъла и пр.? Естествено, аз не мога сега, на края на кариерата си като учител, да си плюя в лицето и с оглед оцеляването си в системата да стана учител-мижитурка, аз пак ще правя нещата както изисква това моят дълг. Да, но церберите пак ще скочат. В новите условия обаче аз ще разговарям с директорите и с инспекторката защото имам една идея; ето по тази причина ми се ще (с оглед да не се повтори втръсналата ми досегашна история) да постъпя по-хитро и по-разумно. Та ето тия дни ще посетя и двамата директори, ще им предложа дебат, ще отида също при инспекторката (която, чини ми се, се крие от мен: два пъти вече ходя в РУО, нея все я няма!). Ако имаш възможност би могла да дойдеш с мен, знаеш, че тия дебати са крайно интересни. Аз този път ще предложа запис да разговора ни с камера, щото искам и зрителите на ПОтв да станат свидетели на дебата ни. Даже е добре да се проведе общ разговор между мен, двамата директори, инспекторката, но пред камера. Анастасова, директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", разбира се, не би дошла на такъв дебат, но ще я поканя и нея. Г-жа Киркова по ранг следва да е водеща на дебата. А от другата страна следва да седнем ние, гражданите, на които ни пука за образованието. Как смяташ, дали идеята ми не е утопична?!
Толкова, защото трябва да ставам да се приготвям за работа, нямам време за писане повече. Хубав ден! И на теб, и на читателите на мой блог. Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.