Юбилей на моя университет, завърших го в далечната 1983 г.

Ассоциация выпускников СПбГУ
С ЮБИЛЕЕМ, ALMA MATER!⠀Сегодня, 8 февраля 2019 года, Санкт-Петербургский государственный университет — первый университет России — встречает внушительный юбилей — 295 лет со дня основания!⠀К этой знаменательной дате #СПбГУ подошел в статусе научно-образовательного центра мирового значения и одного из крупнейших центров отечественной науки и культуры.⠀В стенах университета сегодня учатся 25 тысяч студентов из разных стран мира, преподают лауреаты Нобелевской и Филдсовской премий, работает 20 крупных лабораторий и 26 ресурсных центров.⠀Образовательные стандарты СПбГУ превосходят федеральные, а выпускники востребованы на современном рынке труда, в компаниях — лидерах различных отраслей.⠀Мы поздравляем alma mater, гордимся быть его частью и приглашаем всех выпускников Университета объединяться и вступать в Ассоциацию выпускников! Участвуйте в проектах по развитию Университета и популяризации науки, расширяйте профессиональные связи — вместе мы сможем сохранить и приумножить ценности и уникальность университетского образования, культуры и традиций во имя процветания Университета, его сегодняшних и завтрашних выпускников.


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...