Ще направим промяната ние, немалодушните учители-нестрахливци и учениците, загрижени за бъдещето си!

Ето какво си казахме на едно място с дежурната по блог другарка, която пак се обади да ми каже как било "правилно" да се държа в качеството ми на учител по философия в гр. Брезово този път; понеже проблемът, който започнахме да обсъждаме, е важен, публикувам отделно началото на разговора ни:
Анонимен каза: Ако не спазвате по програмата да преподавате ще ви съкратят пак.Преподавайте си по учебника,а не измислени теми и нова ваша философия.
Ангел Грънчаров каза: Няма да стане. За мен е водещ интереса на учениците. С учениците си ще решаваме кои теми да обсъждаме. Ние ще решаваме, ние ще си правим програмата. Този е верният, разумният, модерният подход. Системата е катастрофирала и резултатите от обучението по нейните правила са плачевни. Това ни дава право да ги променяме. И законът дори ни дава тази възможност. Но само тесногръдите бюрократи си присвояват незаконни пълномощия и като Вас казват: не може. Може. Но се иска учителите да не са мижитурки. Ето, ние ще променим господстващия манталитет. Ще направим промяната ние, немалодушните учители-нестрахливци и учениците. И властващите бюрократи ще се видят принудени да признаят иновацията ни. "Всичко разумно е десйтвително и всичко действително е разумно!" - думи на философа Хегел. Сфащате ли защо така говори Хегел, другарко?
Между другото вчера отново запитах новите си ученици, зададох им ето този простичък въпрос: "Бихте ли ми казали, всеки за себе си, със свои думи, както го е разбрал, онова нещо, онази проста истина, която успяхте да откриете, да осъзнаете в обучението си по философия до този момент?", а учениците отново масово мълчаха, ала се замислиха. И ми отговориха много интересни неща. В общи линии отговорът им се свеждаше до следното:
- Интересно, господине, но не можем да кажем такава една "проста истина". Ние общо взето си учим урока, който помним само докато ни изпитат, а след това всичко забравяме, нищо не остава в главата ни. Ето, сега се напъваме да си спомним нещо, ала в главата ни няма нищо. Щом са ни изпитали, щом сме си получили оценката, след това всичко забравяме. А Вие другояче ни питате. Ето, не можем да кажем такава истина, за жалост.
Давате ли си сметка какво значи това? Опитайте се да разберете, да откриете сами. В съзнанието на учениците НЕ ОСТАВА АБСОЛЮТНО НИЩО от такъв тип сгрешено обучение "по официалната програма и по официалния учебник", т.е. според инструкциите на МОН!!! Нещо ще кажете ли по този повод? Или немате думи?
Малка подсказа ще ви дам, другарко. Когато след някакво обучение няма ефект, няма следа в съзнанията на учениците, то това означава, че въпросното обучение не просто е напразно, то е и вредно. Щото такива непроменящи се съзнания почват да дегенерират, почват, иначе казано, да затъпяват. Аз като български гражданин и като български учител не мога да бъда безучастен към такова едно престъпление спрямо младите хора, а оттук и спрямо бъдещето на страната и държавата ни.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...