Ситуацията в това, което у нас минава за "образование", е катастрофална

Разликата между учител и държавен служител, работещ на заплата в образованието, е огромна, а приравняването на първите към вторите показва, че у нас вече нямаме учители, а също така нямаме и образование (това, което имаме, е НЕобразование).
"Свободна мисъл, заплатена от държавата, няма." (Явор Ганчев) Ако държавата (държавната бюрокрация) не бъде отделена от господстващото (монополното) си положение в образователната ни система, то училищата ще продължават да бълват аморална тъпанари и безличници. В рамките на сегашната командно-административна (по същество социалистическо-комунистическа) система на НЕобразование не може да виреят учители, в нея виреят даскали-чиновници, които правят всичко друго, но не и да дават възможност на младите да се занимават с мислене, с познание, с учене, с търсене на истината и с духовно просветляване на личността. Мен примерно ме опраскаха (уволниха, изритаха) от държавната система тъкмо защото си позволих лукса да бъда учител, т.е. дръзнах да си изпълнявам съвестно учителския дълг.
Държавата у нас си е втълпила, че има нужда от безропотни безлични изпълнители на чужда воля, т.е. че има нужда от немислещи и аморални роби и слуги. И държавното училище, в което свободата е забранена, изпълнява усърдно тази противочовешка мисия.
Понеже "учителите" у нас капитулираха и приеха задачата да бъдат държавни чиновници, доволната от капитулацията им власт им вдигна заплатите.
Ситуацията в това, което у нас минава за "образование", е катастрофална, а на народа не му пука дори и за собственото му бъдеще. (Нашите деца са бъдещето ни като нация и общество.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...