Защо без длъжния морал няма как да имаме прогрес в нито една сфера на живота ни?

Вчера към 13.00 часа група, състояща се от пет (включвайки и моя милост) небезразлични към проблемите на българското образование активни граждани посетихме сградата на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - с оглед да инициираме поредната среща-диалог с ръководството на училището, която, както е известно, обозначихме като "КРЪГЛА МАСА" по реалната демократизация-декомунизация на отношенията в училищната общност на това образователно-възпитателно и личностно-формиращо учреждение. Портиерът ни информира, че г-жа директорката току-що била излязла "за малко", той предполагаше, че съвсем скоро ще се върне.
Почнахме да чакаме на студения, проветрив портал. Времето неудържимо си течеше. По едно време след доста чакане решихме да звъннем по телефона на г-жа директорката, да я попитаме кога горе-долу ще се върне. Телефонът й упорито отговаряше, че "абонатът говори", даже предположихме, че е включен на т.н. "самолетен режим". Дали пък г-жа директорката не се криеше от нас? Попитахме дали не е възможно да разговаряме със заместничката й, с г-жа Милева; портиерът ходи при нея, пита я, тя отвърна, че директорката скоро ще се върне, предложи ни да изчакаме нея. Чакахме още доста време.
По едно време усетихме, че няма смисъл повече да чакаме. Желанието ни да разговаряме и то в най-човечна обстановка по понятни причини вече се изпари. Решихме да си тръгнем. Може би чакахме около час, възможно е да сме чакали и повече (не съм си гледал часовника), но психологически погледнато, дето се казва, "се изчакахме от чакане". Като си тръгнахме решихме с г-жа Мария Василева (пристигнала за срещата чак от село Марково, където тя живее!) да минем покрай близкия ресторант (той е непосредствено до двора на училището), предположих, че г-жа директорката най-вероятно е там (надявах се да я засечем като се връща и да поговорим поне на крак). Пред ресторанта направихме така: г-жа Василева влезе да види дали директорката е там; като се върна ми каза, че видяла една група обядващи дами, съмнявала се, че с тях е и директорката, но понеже седяла с гръб, не била сигурна дали е тя.
Влязох след малко и аз. Да, на тази маса с гръб към входа седеше многоуважаваната госпожа директорка и се хранеше, срещу нея седеше първата й заместник-директорката инж. Камелия Стоянова, тя също режеше с нож пържолата си и спокойно дъвчеше. Беше крайно невъзпитано в това положение да питаме и да настояваме да разберем кога ще завършат с тъй дълго проточилия се техен обяд. (Интересно е също така и това, че г-жа директорката при срещата ни предния ден ми заяви, че поради грипната епидемия било невъзможно да се срещне и да разговаря с групата инициативни и небезразлични спрямо намиращото се в катастрофално положение образование граждани, но в същото време без никакви проблеми спокойно си се хранеше в обществено заведение за хранене, претъпкано с иначе кашлящи, но иначе предполагам крайно гладни граждани и гражданки.)
Е, тръгнахме си, няма как. За сетен път директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" по напълно недвусмислен начин ни демонстрира крещящата си недиалогичност. Да, по парадоксален начин бягството от диалог говори, то (по)казва, че съответното властващо лице решително не желае да разговаря; мълчанието винаги говори, при това твърде красноречиво; тъй че е крайно неразумно да бягаме от диалог, да се крием в мълчанието си. (Апропо, древните гърци, атиняните, неслучайно по законов път определили, че неучастието на гражданите, отклоняването им от дебати е углавно престъпление! Забележете, става дума при това дори за гражданите, а не за намиращите се на обществена длъжност лица, за които е напълно недопустимо да бягат или да се крият от дебатите!)
Това в основни линии краткия разказ за случилото се вчера. Какво следва да направим в тази ситуация ли? Какво е разумно да предприемем ли? Това е тема за обсъждане, ето, поставям я. Вкратце да кажа каква беше нашата идея с това посещение в сградата на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин".
Знаете, в момента там тече процедура по избор за назначаване на нов учител по философия (след пенсионирането на учителя по френски език Стефан Кралев, препитавал се по благоволението на директорката в последните години като преподаваше... философски учебни предмети). Днес г-жа директорката ще трябва да избере оня кандидат, който по нейна преценка е най-добрият. Моя милост също подаде документите си, аз също кандидатствам за това място. Но ситуацията е твърде интересна: на 13 февруари, след по-малко от две седмици, Върховният Касационен съд на Републиката ще заседава и на открито заседание ще трябва да реши съдебния казус: директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" заведе дело във ВКС, с което обжалва решението на Окръжен съд, с което пък беше отменена нейната заповед за уволнението (опраскването) ми от длъжността учител по философия в това училище, длъжност, която заемам от години. Тъй че, излиза, днес тя, най-вероятно, ще назначи друг човек за учител по философия, но ще го назначи за... десетина дни само! (Не вярвам г-жа директорката да е така силно уверена, че ВКС най-сетне ще вземе така лелеяното от нея решение в нейна полза, с което да узакони, така да се каже, нейния безпрецедентен административен произвол, но знае ли се, може би тя има някакви основания да вярва, че решението на ВКС ще бъде най-накрая в нейна полза; у Нашенско, знайно е, живеем в една мистична реалност, в която просто нема невъзможни неща!).

Е, нашата група граждани в тази тъй интересна ситуация решихме да инициираме диалог с директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", на който с общи усилия по-цялостно да осмислим създалата се тъй интересна, да се повторя, ситуация. Моята позиция е ясна и то не от вчера: глупаво е да чакаме Върховният Касационен съд да реши нашия казус, казуса около нашия спор, тъй да се рече, щото това означава признание, че ние самите не сме способни да го решим, а пък верният път към разумния, справедливия, достойния, дори взаимно-изгодния (и човечния) изход от ситуацията е именно пътят на диалога, за който аз апелирам от години; за жалост другата страна също така от години решително не желае диалог; е, имаме последна възможност въпреки всичко да постъпим, пък макар и накрая, повтарям, напълно разумно, справедливо и пр. Моята готовност е налице, за жалост, сами виждате, другата страна не откликва.

Аз лично продължавам да вярвам (може би това е моето лично и идеалистично "отклонение от нормата"!), че именно по пътя на диалога могат да се решават и най-тежките проблеми, и най-неприятните конфликти (от които животът ни, за жалост, изобилства). Но за такъв диалог се иска желание и от двете страни. За жалост, другата страна упорито не желае диалог. Тя залага, очевидно, на силата (на властта), в случая - на съдебната. Е, аз всеки път, преди всяко заседание на различните съдебни инстанции, на които сме се изправяли с г-жа директорката, съм предлагал съдът да ни даде време за преговори за постигане на извънсъдебно споразумение, а ние с нея се съдим вече пета година (!!!), цели четири съдебни дела водим; тя обаче винаги отхвърляше предложенията ми. Сега отново предлагам да опитаме сами да решим конфликта. До 13 февруари имаме време и за преговори, и за решение, и за всичко. (Дори и ВКС с най-висша благодарност ще приеме евентуално наше споразумение за разумно решаване на спора - решение от самите встъпили най-после в диалог спорещи страни!)

Да, ама не! За да ми е обаче чиста съвестта аз тази сутрин решавам да напиша следното отворено писмо до директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин":
До доц. д-р, инж. Десислав Балев, Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в ПловдивДо г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в ПловдивДо г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивДо г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община ПловдивЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
От Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, продължително безработен учител по философия, уволнен от титулярното учителско място по философия в ПГЕЕ в Пловдив, което съм заемал от 2000-та година
Уважаеми г-н Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив,Уважаема г-жо Директор на ПГЕЕ в Пловдив,Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,
Вчера, 31 януари 2019 г. група от пет небезразлични към проблемите на българското образование граждани посетихме сградата на ПГЕЕ в Пловдив с намерението да се срещнем и да разговаряме с Вас, уважаема госпожо директор - по проблеми, касаещи актуалната ситуация в ръководеното от Вас учебно заведение. Като граждани-данъкоплатци имаме доброто желание, водени от съвсем чиста и добра воля, да спомогнем за решаването на затегналия се дългогодишен, крайно анахроничен конфликт, свързан с двукратното ми уволнение и изгонване от училището (по причина на това, че ние двамата с Вас имаме коренно и принципно различни идейно-ценностни разбирания за това какво е истински съвременно образование). Дълбоко сме убедени, че верният път за решаване на конфликти от такъв род е съпоставянето на тези неизбежни различия чрез широк демократичен дебат, чрез диалога, чрез дискусии и преговори - с оглед с общи усилия да изнамерим тъй потребните ни разумни, справедливи, работещи в интерес на цялата училищна общност решения. Не смятаме обаче, че единственото място за такъв диалог между различните позиции по проблемите на съвременното образование е съдебната зала: ако ние сами не можем да решим проблемите, касаещи единствено нас самите, т.е. бъдещето на нашата общност, то нима тези проблеми могат да бъдат решени от хора, на които тия проблеми са така чужди (пък макар и тези хора да са върховни съдии!)?!

Та ние с тези напълно благородни намерения вчера дойдохме да поговорим с Вас в училището, за жалост, оказа се, че Вие бяхте заета с един твърде много време продължил обяд, поради което ни се наложи да си тръгнем. Но смятаме, че до 13 февруари, денят, в който ВКС ще заседава по нашия казус, има още време, което би могло да се използва най-пълноценно, никога не е късно, по нашето дълбоко убеждение, да проявим човечност, разумност и добра воля, с оглед да прекратим абсурдната аномалия, която, за жалост, се получи не само в нашите отношения, но и в живота на цялата ни училищна общност.
Уважаеми г-н Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив, моля Ви, ползвайки се от своя несъмнен авторитет, да поговорите с г-жа Анастасова и да опитате да й въздействате в позитивна посока, с оглед тя да успее да се освободи от негативизма си не само спрямо моята скромна персона, но и спрямо самата идея за пълноценния, свободен, провеждан в изцяло човечна обстановка демократичен дебат; позволявам си да Ви припомня и такъв един аргумент, от който можете да се възползвате в опита си да я убедите: че длъжностните лица, заемащи тъй отговорна държавна служба и то именно като ръководители на учебно, образователно-възпитателно и подпомагащо личностното развитие на младите хора учреждение по никакъв начин не бива да вземат решения, водени единствено от своите чисто субективни чувства на симпатия-антипатия - щото това неминуемо води до ужасни, дори непростими грешки!
Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив, моля Ви, ползвайки се от своя несъмнен авторитет, да се опитате да помогнете на многоуважаемата г-жа Анастасова да се освободи от тия доказали неефективността си анахронични представи относно това, че отстраняването и в крайна сметка ликвидирането на опонента е единствено-възможния управленски подход, и то в нашите съвременни и тъй демократични условия; вярвам, че и Вие като мен споделяте концепцията, че демокрация без диалог, без непрекъснати оживени и разгорещени дебати по истински важните въпроси не може да съществува не само в мащаба на едно училище, но и в мащаба на цяла една страна.
Уважаеми г-н Обществен посредник на Община Пловдив, Вие показахте, че разбирате прекрасно създалата се тъй неприятна ситуация около ръководството на пловдивската ПГЕЕ, много Ви моля, като гражданин и жител на община Пловдив, за сетен (а и вероятно за последен) път да разговаряте с многоуважаемата г-жа Анастасова - с оглед да й помогнете да се отърве най-сетне от тъй обременяващите я доказано неефективни и дори така вредни за училищната ни общност представи - и да благоволи най-накрая да приеме единствено-разумния за съвременните условия подход на диалога, на демократичния дебат. Зер срамота е ний, дето сме учители и възпитатели на младежта, да се държим по неразумен начин - и да даваме толкова лош пример, с който фактически подписваме удостоверението за собствената си капитулация не само като учители и като възпитатели, но и най-вече като ръководители.
Ще се радвам, уважаеми г-н Министър, ако и висшите чиновници в повереното Ви МОН най-сетне престанат да се държат като постигналите пълна невъзмутимост (благодарение на нирваната, на атараксията) будистки монаси - и предприемат най-сетне длъжните мерки на административно въздействие, с оглед промяната към добро на тъй тежката (именно заради тяхното пословично бездействие!) ситуация в пловдивската ПГЕЕ.
Ще се радвам ако в резултат на гореказаното по един чудесен начин в съвсем скоро време настъпи тъй дългочаканата позитивна промяна в съзнанието и поведението на ръководството на пловдивската ПГЕЕ и ние, небезразличните, инициативни и активни спрямо проблемите на образованието граждани, получим в близките дни покана за час и място на поредната ни среща с ръководството на училището; признаваме си, че не желаем повече да бъдем поставяни в тъй унизителната ситуация в работно време ние, гражданите-данъкоплатци, да чакаме с часове г-жа директорката на студения портал на училището, а тя в същото време, в мила и весела компания със своите заместнички, в близкия ресторант да пирува на отрупаната с превъзходни ястия маса!

Смятаме също, че без длъжния морал няма как да има прогрес в нито една сфера на живота ни, да не говорим докъде ще стигнем като страна, нация, общество и държава, ако в най-близко време с общи усилия не осъществим тъй потребния ни поврат в образователната и възпитателната сфера!
1 февруари 2019 г.Пловдив
С уважение: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.