Георги Славов: Звездите са вътре в нас

С отминаването на 2018 г. поетът Георги Славов издаде своята втора стихосбирка, озаглавена "Звездопадение". Авторът продължава линията на символистична себетърсеща тематика, този път примесена с достатъчно голяма доза романтизъм и трагизъм. Година и половина след като дебютира с "И това ще мине...", Славов говори пред "Олеговизъм" за втората си поетична книга, чиято премиера ще се състои на 21 февруари в столичния бар "Абордаж".
Откъде падат звездите?

Звездите падат от небето, когато гледаме към него. И понякога са вътре в нас, когато гледаме прекалено много в себе си, което не е лошо. Даже го препоръчвам.
Отне ти година и половина да напишеш тази книга. Разкажи по-подробно за творческия процес.
През март 2017 г. излезе първата ми книга „И това ще мине“. Веднага след това стиховете, които съм обработвал, съм ги мислел за втората книга. Работата започна в края на 2017 г., когато събирах стихотворенията. След това се получи един файл от около 120 стихотворения, който с редактора орязахме. След това започна дългият процес по редактиране, имаше много неща да се правят. Чакахме илюстрации от Симеон Цинцарски, което отне около месец. След това имаше разговори с големи издателства, които отнеха няколко месеца.. Накрая намерихме графичен дизайнер, който свърши много добра работа. Книгата се появи екзистенциално и метафизично декември месец.
Труден ли беше подборът? Едва ли всичко е било подходящо.
В сравнение с първата книга изглежда аз съм поостарял доста за 1 година, защото повече се вслушвам в съветите на другите хора. В книгата са 80 стихотворения. Голяма е разликата, но по-старите стихотворения, които са може би малко по-различни и повече принадлежаха към първата книга, бяха коригирани или комбинирани по някакъв начин или просто изцяло изпаднаха. Относно самата книга, тя е разделена на 5 раздела, като петият е самата книга. Всеки раздел има някаква подтема, която се задава от цитат.
Имаш доста интересни епифрафи -от Езра Паунд, Далчев, Лилиев. Как това се синтезира в твоя стил?
Изглежда моят стил се е превърнал от един чисто български символизъм в първата книга, който е по-тежък от френския, в стил, който сега има повече модернистични нотки и е по-труден за разбиране. Но тези епиграфи са вдъхновени от различните неща в различните автори, които ме вдъхновяват. Примерно в Т.С. Елиът е високия му стил, в Езра Паунд е иновацията, в Далчев – предметността и философското отчаяние. Има текстове на английски, на френски, викторианска литература, модерна френска лирика. Аз съм много доволен от тази комбинация от паратекст и текст.
За пръв път имаш и свободен стих. За теб това експеримент или постоянна насока ли е?
Във втората книга има много повече свободен стих. Въпреки че понякога ми се струва, че по-добрата поезия е римуваната, в свободния стих има много по-различни неща, които могат да се кажат по-много по-различен начин, различни прийоми могат да се използват. Аз не съм сигурен накъде отивам, в момента пиша и двата стила. Експериментирам с по-кратки и по-дълги форми. По време на процеса на издаване написах една изключително дълга поема от 5 части. В процес на експериментиране съм. Не отричам римата и не възхвалявам свободния стих.
Какъв е читателят на Георги Славов?
Искрено се надявам, че читателят ще обърне внимание, за да може да разбере връзките, които се намират в стихотворенията. Тази книга е по-малко буквална, има нужда от повече четене, повече взиране в текста. Читателят, като създател на смисъл чрез четенето, е много ценен за мен и се радвам, че съществува.
За финал напомни ни кога е премиерата.

Сърцето ми ще се пръсне от радост, ако присъствате на 21 февруари в бар Абордаж от 19 или 19:30 ч. Първият четвъртък след св. Валентин, за да отпразнуваме любовта към поезията.