Приятелски демократични медии отразиха новогодишната русоробска провокация на площад "Стефан Стамболов" в Пловдив

Из: Русофилщината си развя байряка и в новогодишната нощ , ИВО ИНДЖЕВ
Ако в София ни натрапиха московска елха, пременена по съветска традиция с петолъчки, то в Пловдив направо развяха руското знаме. Снимката от блога на Ангел Грънчаров не е много ясна, за разлика от посланието, което съдържа.
Молодцы сатанцуващите с “нощни вълци”, машаалла, както се казва в духа на крепката руско-турско дружба, процъфтяваща и през изминалата 2018 година!
Руското знаме, каращисано с българско, е повело хорото в центъра на Пловдив. Така и новогодишната нощ не мина без натрапен в публичността руски акцент, претендиращ да води българите на хорото. Буквално. И не къде да е, а на площад “Стефан Стамболов” в града, в който е провъзгласено Съединението на България, предизвикало най-гневната реакция на Русия и скъсване на дипломатическите отношения по нейна инициатива като последица от истинското освобождение на България.
За станалото свидетелства в блога си Ангел Грънчаров . ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
На площад "Стефан Стамболов" в Пловдив рубладжии се погавриха с националното достойнство на българите! , в сайта ФАКТОР.БГ
ПОСРЕЩНАХМЕ НОВА ГОДИНА С РУСКИЯ ФЛАГ НА ПЛОЩАДА и също Ангел Грънчаров: Подробностите около рубладжийската провокация спрямо държавното знаме на България, състояла се снощи на площад "Стефан Стамболов" - в сайта на ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...