Успехът (както го разбират почти всички) не е цел за мен. Аз разбирам успеха съвсем иначе. Може да съм без пари, може да няма какво да ям и въпреки това да съм успял - и то по най-верния начин. За мен, примерно, да съм добър човек, който помага на другите да постигнат същото, е най-главното. Добрият, тоест душевно и духовно богатият човек за мен е истински богатият човек, той е богат с най-великото богатство.
Можете ли да разберете защо мисля така "изчанчено"? Или това, което казвам, са "пълни глупости"?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к
ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл
angeligdb [@] abv.bg)
Published on December 18, 2018 07:50