Пауза

Мери Руфъл


Наскоро попаднах на един „каталог на плача“, който съм си водила през месец април 1998 година. „С“ означава, че съм плакала, броят „С“-та представлява броя пъти, когато съм плакала, а „NC“ показва, че този ден не съм плакала.Най-тъжното е, че днес този каталог ми е много забавен и когато го чета, се смея.Но докато го водех, исках да умра. Буквално, да се самоубия – с ютия, с гореща, изпускаща пара, включена ютия.Не беше депресия, беше менопауза.Четенето на този текст – или на каквото и да било друго, писано някога за менопаузата – няма да е от никаква полза, защото начинът, по който преживяваш менопаузата, не зависи от теб, а само от тялото ти, и макар и да си мислиш, че можеш да контролираш тялото си (след толкова йога силата ви е огромна), не можеш.Разбира се, може и да извадиш късмет: познавам жена, която изобщо не мина през менопаузата, като изключим факта, че един ден осъзна, че са минали две години от последната ѝ менструация, която наистина е била последната.Много се говори за горещите вълни, но горещите вълни са най-малкото, те са абсолютно без значение във всяко едно отношение – почваш да гориш, като парна ютия, в най-неочаквани моменти – голяма работа. Ако се вярва на медиите, горещите вълни са категорично най-значимият симптом, към който жената трябва да насочи вниманието си, а компаниите – продуктите си, но когато става дума за менопаузата, аз не се сещам за горещите вълни и нямам намерение да говоря за горещите вълни.Освен колкото да спомена, че те не спират дори и когато напълно преминеш през менопаузата, стават част от живота ти, както някога месечният цикъл, на периоди са и – след известно време – спираш да говориш за тях.Не, това, което искам да каже, е, че една сутрин една жена – най-недепресираният, оптимистично настроен, ведър човек, когото познавам – се събудила и влязла право в кухнята и грабнала един нож за месо (жената е шеф готвач от световна класа) с намерението да се прониже в сърцето. От менопаузата.Ако човек си отдели от времето да разгледа аналите на произволен приют от деветнайсети век, както го направих аз, ще открие, че като „причина за приема“ на всички жени над четиресет години е посочено „житейска промяна“. С други думи, полудяваш. Когато полудееш, нямаш ни най-малка склонност да четеш и една дума от написаното от Фуко за културата и лудостта.Възможно е да си припомниш тринайсетата си година на тази земя. Менопаузата е повторение на пубертета, само че този път си възрастен човек и се налага всеки ден да ставаш част от околния свят по начини, които не са ти се налагали като ученичка, когато, заобиколена от други подрастващи, си била в безопасност, поне относителна, в приюта на прогимназията.Сега си тринайсетгодишна с опита и ежедневието на четиресет и пет годишна.В някои дни изпитваш желание да чукаш някое дърво – или куче – което е по-близо.Изпитваш желание да напуснеш съпруга или любовника, или партньора си, все едно.Независимо колко стабилна и изпълнена с любов е връзката ти, искаш да се махнеш.Може да решиш да се захванеш с някоя откачена или безнадеждна кауза. Може да решиш да тръгнеш пеша за Канада или пък че е крайно време да почнеш да колекционираш стар син порцелан, три хиляди съда от който ще те доведат до фалит. Изведнъж се оказва, че решението на всички проблеми се състои в това да продадеш златния часовник на баба си или да изпиеш собственото си тегло в ябълков оцет. Кръвта във вените ти е нещо като горски пожар.Тези прояви – и други подобни – ще те ужасят. Ще потърсиш медицинска помощ, защото си интелигентна жена, и това няма да ти е от никаква полза.Ще имаш чувството, че животът ти е свършил, и ще си абсолютно права – свършил е.Независимо колко си привлекателна или непривлекателна, до този момент си свикнала околните да те оглеждат, когато чакаш на автобусната спирка или влезеш в аптеката да си купиш тампони. Оглеждали са те, за да преценят колко привлекателна или непривлекателна си, така че и в двата случая си била оглеждана. Свърши това време – сега другите гледат право през теб, ти си абсолютно невидима за тях, превърнала си се в призрак. Вече не съществуваш.Понеже вече не съществуваш, си готова на всичко, за да ти обърнат внимание. Може да си обръснеш главата или да си боядисаш косата, да носиш раирани чорапи или да крещиш на напълно непознати хора. Виждала си ги, нали – жените на средна възраст, които грещят на продавачката в магазина?Ти си депресирана пубертетка с подгизнали от пот дрехи, която говори ужасни неща на всички, особено на хората, които обича.Почваш да лъжеш. Приисква ти се да крадеш от магазините, а ако шофираш, ти иде да забиеш колата си в предната.Нищо не може да те подготви за това.Единственото нещо, което никой няма да ти каже, е, че тези усещания и това поведение ще продължат десет години. Това е, едно десетилетие от живота ти. Питай лекарката си дали е вярно и тя ще отрече.После идва един ден, в който виждаш „жена“ да си купува тампони и тя ти се вижда като момиченце. И е точно такава – всеки, който все още има цикъл, е момиченце. Знаеш, че е вярно, и ти е много смешно.Ти си жена, десетте години са минали, обичаш децата си, обичаш любимия си, но вече на света няма нито един човек, който да те спре да бъдеш такава, каквато си, положила си родителите си в земята, погребала си миналото. Разбира се, междувременно си си разбила живота и сега трябва да го изграждаш из основи и има много скръб и съжаления, и носталгия, и прочее, но дори и с тях – ти си свободна, свободна си да седнеш на брега и да мяташ камъчета, и да изпитваш благодарност за няколкото години или десетилетието, или две, които ти остават, в които можеш да бъдеш самата себе си, въпреки че страшно много други жени са сложили край на живота си, въпреки че причината да сложат край на живота си официално няма нищо общо с менопаузата, която, за щастие, вече е зад гърба ти, понеже не би искала да си момиченце никога вече, по никаква причини, открила си, че да си невидима е най-голямата тайна на света, най-чудният дар, който би могла да получиш.Ако си млада и четеш това, може би ще разбереш блясъка в очите на всяка жена на шейсет, на седемдесет, на осемдесет – те няма как да те приемат на сериозно (сори), защото за тях си просто момиченце, въпреки децата ти и обувките ти, и че правиш любов, и всичко това. Ти си просто момиченце, а животът ти е игра на ужким.Ти си просто едно малко момиченце пред една огромна гора. Би трябвало да те е страх, а вместо това се храниш с наслада или готвиш с наслада, или тичаш до цветарския магазин, или отваряш кутия с цветя, доставени до вратата ти, и нито едно от тези неща не е направено с онзи порив, с който ще бъдат направени по-късно.Още дори не си почнала. Първо има кратка пауза, такава, каквато е нужна преди всяко голямо начинание, дори и само за да си поемеш хубаво въздух.Щастливата старост пристъпва боса и носи финес и мили думи, и разни свои си начини, напълно непознати за жестоката младост.

(от Granta 131, The Online Edition)