Вечерни занимания

Неспокойно ми е за сряда, за премиерата, и цяла вечер не мога да се заема с нищо.

Мисля си за артистите, за културтерапевтите, за нас.

Когато започнахме тази пиеса, беше горещо.

Сега е студено и мокро, сутрин, когато пристигам, всички са настръхнали като врабчета (ако врабчетата бяха пушачи, разбира се)

През това време имахме много премеждия, но ето – вече сме готови.

Ще играем тази и следващата сряда в Раднево, в залата за културтерапия.

Ако има възможност, ще гостуваме и в Стара Загора, ако Снежа Маринова ни приюти отново в библиотеката. После… Малко почивка и ново заглавие.

Росето как хубаво се смее на тази снимка

Мислих си много неща тази вечер и изрязвах, сгъвах и лепих, и писах къси писъмца за всички.

Навън е много студено, макар че вятърът утихна; за първи път за тази есен татко запали печката, огънят гори.

Тихо ми е.