Домашният вятър, втори опит

Домашният вятър скучае и всички играчки,

които търкаля из къщи, сега са заспали.

Останал е сам и от стая във стая се влачи,

побутва вратите, листата на фикуса гали.

Долепя лице до прозореца, таен и плах,

и гледа ветрищата улични – тичат ли тичат…

Изглеждат щастливи. Той леко прилича на тях,

но още е малък. Плашлив е, и само наднича.

Без нищо да прави се чувства така уморен,

все нещо очаква, а даже не знае какво е,

и често въздиша, тъгува, не му е добре.

Във къщи е топло и той се върти неспокоен.

Домашният вятър си мисли как тръгва на път –

когато се сменят сезоните, става тревожен.

Мечтите му пърхат, политат, пътуват, валят,

но той да напусне дома си не смее. Не може.

В студеното време прозорците стискат стъкла,

вратите заключени топлото пазят и скриват.

Домашният вятър със нежните, крехки крила

във прашния плюш на завесите тъжно застива.