Домашният вятър

Домашният вятър скучае. И всички играчки,

които търкаля из къщи, сега са заспали.

Домашният вятър от стая във стая се влачи,

побутва вратите, листата на фикуса гали.

Долепя лице до прозореца, таен и плах,

и гледа ветрищата улични – тичат ли тичат.

Изглеждат щастливи. Но той не прилича на тях.

Той още е малък. Плашлив е. Той само наднича,

и често въздиша, тъгува, не му е добре.

Във къщи е топло и той се върти неспокоен.

Домашният вятър бездейства, но е уморен,

и нещо очаква, а даже не знае какво е.

✿

[image error] [image error]