Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество

Приятели (: 

Продължаваме да споделяме творби, отличени в Копнежа по растящо творчество. Поетичната вълна още не ни е задминала.

Димитър Драганов, 18 г., СОУ „П. К. Яворов“, Стралджа
Разговор с Ема
Говорих със Ема на тема проблемна
във стая с кафяви стени.
Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна
сканирах с блестящи очи.
Това е типично за мъжката същност.
Усмивки! Красиви слова!
При Ема обаче сега ще ви върна –
при тази красива жена...
– Мъжете са чудо! Мъжете са лудост! –
започна ядосано тя.
– Защо да са чудо? Защо да са лудост? –
попитах, изпаднал в несвяст.
– Мъжете не искат и дума да чуят
за
здрава
любов
и деца!
Мъжете не искат и дума да става
за нежност,
градеж
и съдба!
– Мъжете? Защо пък ги толкова съдиш?
Мъжете са хора и те!
Надявам се нявга да можеш да видиш
искрата
във
мъжко
сърце.
– В мъжете я няма искрата,
която
привлича
различни
души.
Светът на мъжете препълнен е с жажда. –
Въздъхна и свъси очи.
Отвън светлината нахлуваше бавно
към
нейното
снежно
лице.
А духат в душата ми странна
прохладни
от тръпки
безброй ветрове.
Докоснах ръката ѝ. После без мисъл –
целунах устата ѝ! Беше бонбон!
Улисан в поредните мисли над листа,
измачках и стъпках пореден Закон!


Огнено чедо
На мрачната спирка дете ми помаха.
Очите му – пламък, душата – звезда.
Лицето ми грейна. И сви ме стомахът.
Търговец се смее. Прегърнах мечта.

Денят е в лъчите на слънцето меко.
В сълзите, които изграждат Човек.
Ръката си вдигнах. И скъсах небето.
От него закапа копнеж след копнеж.

Напукан е пътят. Мазолести длани
извайват живота на всеки от нас.
От радост и мъка. От болка и рани.
От мисли, които треперят за страст.

Желая да счупя на дните везните.
Човек е свободен, когато лети.
Небето е диво! Затваряй очите!
И негово огнено чедо бъди!