Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество

Приятели (:

Продължаваме да споделяме някои от творбите, отличени в Копнежа за растящо творчество. Този път сме на поетична вълна.

Вдъхновяващо четене!

Виктория Димитрова, 20 г., Елхово

У дома

Откога не си се връщал у дома?

Откога се скиташ нейде там, бездомен,

и, като птиците, очакваш пролетта –

да се завърнеш в къщичката родна?

Откога си тъжен? Откога си сам

и чакаш туй, което все не иде?

Замръзнал от безсилие и срам,

поел по кръстопътя на обидата.

И, като Дон Кихот и вятърните мелници,

се бориш с вехтошарски страхове

на своите шизофренични делници,

които ти бродират грехове.

Не знам кое те кара все да тръгваш,

но зная нещо наобратно че те връща.

И някога, от самота замръзващ,

ще пожелаеш да си бъдеш вкъщи.

 

Лудият

Обвит във облак прах от синьо лято

и тръгнал със вързопче от печал,

провлачено кълне се, че е вятър,

и влачи отподире плащ от кал.

Нарамил си е чанта със надежда,

събрал си е в джобовете мечти

и спрял е наобратно да поглежда,

и с всички спомени се е простил.

Забравил е и обич, и омраза.

Пришил си е усмивка на лицето.

И никога на никого не казва

къде погребал си е някога сърцето.

Живее днес, не утре или вчера.

От различие чак станал е банален.

Знае, че „да бъдеш“ е химера.

И смятат го за луд, ала за мен е най-нормален.