Угощението на Бабет

Угощението на Бабет и други анекдоти на съдбата by Isak Dinesen

My rating: 4 of 5 stars


Първата асоциация, която изниква при споменаването на датската писателка с благородническа кръв Карен Бликсен е за Африка в най-романтичния ѝ от гледна точка на самоуверения бял човек период. Зенитът на колониалната ера. Безбрежни зелени пасища за безбройни стада говеда и още по-безбрежна савана за приключения с пушка за лов. На особено свирепи животни. И Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в главните роли, заобиколени от сърце даващи да услужат коренни жители. Само филмът се точи около три часа и, колкото и да обичам Африка(та си), надали някога в тоя живот ще натрупам ищах и стамина да прочета и книгата. Но "Угощенето на Бабет" със сигурност е моята чаша чай! Героинята тук не е разглезена датска аристократка на сафари, а трудолюбива французойка - бежанка след разгрома на Парижката комуна. Попада в пуританската протестантска община в затънтен норвежки фьорд и години наред прислужва само срещу подслон и храна на две стари моми, поддържащи паството на починалия си баща. Всяка от тях на младини е жертвала личните си мечти за духовната мисия на баща си. От благодарност (а и неудовлетвореност от местната кулинарна традиция, която включва две ястия - рибена супа и хлебно-бирена каша), след като печели 10000 франка на лотария, Бабет решава тя да им приготви вечерята за 100-годишнината от рождението на пастора. По френски! И на трапезата се срещат два свята и два светогледа, които не воюват един с друг, но не са имали и нямат истински допирни точки. Разминаването е на множество нива - религия, език, етика, материализъм, хедонизъм, въздържание, пропуснати възможности, търсене на място в живота (и след смъртта). Но най-голямата пропаст е между тези, за които работата на майстора готвач е изкуство и тези, за които творенията на майстора готвач са изкушение в греховния смисъл. Тук ми е много лесно да взема страната на Бабет. И спрямо пуританите в Скандинавия, и спрямо романтиците в Африка. Но между филма (и по "Угощението" е правен и награждаван с оскари игрален филм) и литературната основа не взимам страна. Едно е само да прочетеш за блините Давидов с черен хайвер и за пъдпъдъците в саркофаг, друго е да ти ги сготвят на екрана. А и да изпиташ носталгия към доброто старо кино от 80-те, преди съвременните догми на самоцензуриране (под страх от разгром в социалните мрежи), които няма да позволят на екран да се свари супа от гигантска морска костенурка, даже и в история от XIX век.

"Угощението" е само един от анкедотите за съдбата в сборника. И не е единственият сред "Ловецът на бисери"(за порива за полет към света на ангелите), "Пръстенът" (за юношеската любов и отрезвяването) и "Неумиращата история" (за моряшката и богаташката мечта), който по приказната си лирика да се родее с другия велик събрат на авторката - писател, аристократ и заклет африкански авантюрист и романтик - Екзюпери.




View all my reviews