Да пораснеш в Самоа

ИК ЕровеПреводач: Рая Караламбева


Страшно много се зарадвах, че  тази книга се появи на българския пазар и страшно благодаря, че има достатъчно смели издатели, за да достигне и до нас. Когато правих проучване за самоанския си роман ми беше много трудно, защото фактите са Самоа са много малко, населението там е стопило бързо, но техните наследници горят в огъня на своята кръв и ни напомнят за Самоа и за  цялата полинезийска култура като цяло. Има страшно малко книги по тази тематика. Като се започне от Дуейн Джонсън Скалата, които не пропуска да спомене за произхода му и цялата му айга която познаваме като кеч звезди и треньори, стигнем до новото поколение на Роман Рейнс (Леати Аноа’и) и не пропускане Джейсън Момоа, който взима ролята на Хал Дрого с боен танц. Излезе и Моана (при нас Ваяна) на Дисни и тази култура не е съвсем забравена, но все пак Смаоа е една мистерия. И, не, филмчето е  доста преувеличено. макар да се основава на техните традиции, но все пак ужасно феминизирано.
А и когато правех моите проучвания героят а Питър/Фату беше мъж и на мен ми беше много по-лесно, докато Маргатрет Мийд ни запознава със самоанското момиче. Винаги в по-далечните и малко познати култури жените са в сянка за тях се знае малко и се знае нещо грешно, но Мийд хваща прекрасно време в традиционна култура през 20-т на миналия век, когато все пак виждаме как живеят тези момичета, но преди да ги промени светът завинаги както и след вече изкоренени жестоки практики и все пак така автентични. Като капсула на времето.  Ако беше напарено по-късно, нямаше да е същото, по-рано не би била допусната. Като любител етнолог все пак мога да твърдя, че самоанското момиче е имало доста по-свободен живот от почти всяка известна структура в патриархалните общества. Може да се опише като безцелево съществуване , но също така като спокойно и щастливо, където нещата от новото време не я застигат. Но след години то ще излезе от обществото си ще си има професия, ще си тачи традициите танците и татуировките(писани като варварски за времето на книгата), докато една жена с такъв произход не стане първата мениджър от своя пол в сверите на професионалния кеч и не даде път на много жени в един боен спорт. Това, разбира се, го няма в книгата, тя свършва, докато споменатите момичета като Мала, Моана, Луна и още 60 се любуват на младостта, на водата, плетат венци танцуват, работят и много по-малко мечтаят. Примерът даден от мен с  Офелия Фуатага останала като Лия Майвия. Не ме обвинявайте с в спортни пристрастия просто тези прекрасни надарени високи и мургави хора с азиатски очи ги бива в това. Да се върнем на тази малка книга, като започвах да чета уводите ми се сториха по-дълги от книгата описва животът на момичетата на Тау. 12 глави за тях и две есеистични много точни спрямо сравнението на тогавашния Запад и автентична Самоа. Не знам в кое прераждане съм била там, но съм останала много доволна, защото все натам ме влече, благодаря Маргарет че ми я показа животът на моите сестри от там.