Момичето, което пишеше върху коприна - разказите за една душа

Тъй като трябва да имам всичко на източна тематика, тази книга си я бях запланувала още от премиерата й, но се добрах чак сега, осланяйки се на прочутото източно търпение, та даже си я  взех на промоция. И се потопи в историята на Мей Лин и нейните бродерии.Това е първа книга на Кели Естес за това ще й простим някои недостатъци. Историята е написана в два паралела в съвремието на Инара, (името е иранско случайно), тя е богата наследница, чийто образ ми е несвършен и ми прозира през глезеното момиченце навсякъде, това мисля е неизбежно без паралела с Мей Лин момиче правещо се на момче (без никакви умения по кунг фу, тюф) което е изгонено в антикитайската политика в края на 19в. убита са близките й, свидетел на жестокости и убийства, и която не я очаква дълъг и охолен живот с това проблемите как Инара се тръшка за хотела, който иска да прави с едно наследство (добре, че не поиска ракетен хиподрум или вила на Марс). Прекалената арогантност и трагедията която авторката иска да ни натърти,  просто не успява за изгубената си майка в катастрофа. Да знаеш, че си дъщеря на милионери, да знаеш, че твоят предтеча си е гравирал богатствата с човешки животи и да обмисляш дали да не запазиш всичко в тайна во веки, все пак това са пари и хотели. А и все пак това в Америка там материализмът е всичко. Както и липсата на подобни исторически факти в учебниците им, самата авторка ги е научила случайно, което я  вдъхновява. 

Аз, като чела всичко за историята не само на Китай но и китайските заселници в Америка, Лиза Сий се е заела много добре със задачата да ни започне с тези „скрити” история не се учудвам, но американските й читатели ще останат учудени, така че е хубаво да знаят за тези си закони (макар вече да се засягат и като черен хумор в  комедийни сериали).Историята на Мей Лин, която се  редува е много по-добре написана, защото на Инара по едно време заприличва на евтин чиклит,  появява се  професор  (в 30-те си години!) и тая любов и пак намека за парите и за изкуплението с …пари. Не че са виновни само те, цялата планета натам е тръгнала, но някак това не ме привличаше, ама то е защото нямам идеи за бутикови хотели и праотците ми не са избивали китайци (не че при мен всичко е чисто от към история, само милионите липсват). Поне идеята за кармата я има на едно приятно ниво. Както и всички добре описани китайски вярвания. Понеже последният ми два романа ги пиша в такъв стил се редуване на повествованието, този подход ми хареса и мисля, че на всички ще допадне. Историята е авторова, опира се съвсем леко на исторически събития. Забелязах, че Естес пише в момента за жени-ветерани от войните би ми било интересно да я видя като автор отново, макар да няма източен елемент и да не е от авторите избрали си този начин за писане. Корицата е страхотна, особено вграждането на йероглифа за вода в нашата дума за коприна 水 (шуей), а водата има множество значения в книгата, тя се лее като време, тя отнема живот, дава живот, събира и разделя.