Пътят на Китай

China Road: A Journey into the Future of a Rising Power by Rob Gifford

My rating: 4 of 5 stars


Една книга, в която между другото се разказва за китайския метод за справяне с прекалената плодовитост на индивидите. Законът постановявал насилствени аборти даже и в осмия месец с доудавяне на бебето, ако вземе да продиша. И си имало цял апарат патриотично индоктринирани (доктрината е: Има прекалено много хора в Китай!) медицински служители, които обикалят страната и изпълняват. Авторът, Роб Гифорд се срещал и разговарял с една от тях по пътя през пустинята Гоби. Стана ми ведна симпатичен. Англичанин, наборче, журналист, дълго време кореспондирал от Китай за голяма информационна агенция. Приключвайки кариерата си там през 2005 прави едно ритуално 6-седмично пътуване по шосе 312 от Шанхай до казахстанската граница. Среща се със случайни и нарочно търсени спътници и коментира чутото, съпоставено с наблюденията му от последните години, исторически факти (и легенди) и собствени рационални и емоционални оценки и прогнози. Опитал се е да систематизира по теми, подсказани от поредната среща - селянин, проститутка, работник, шофьор, студент, предприемач, тибетец, уйгур, търговски представител на Amway, на Cisco, гостилничар, партитен деец, заразен от СПИН, индиец, японец. Акценти - как ККП е зарязала своята историческа база - селячеството; как конфуцианската система на всевластни чиновници е в сила точно както и преди 3000 години и че няма теоретична обосновка дали ще се съхрани единен Китай, ако се смени системата; как уйгурите се чувстват колонизирани, а китайците недоволстват от това отношение, защото хем ги хранят, хем им дават привилегии (повече деца, безплатно образование); как стереотипът за малцинствата бил да прекарват времето си в песни и пляски, облечени в народни носии; как спортът бил държавна политка и ако държавата кажела, щели да печелят златото по хокей на трева до Второ пришествие, без редовият китаец да е чувал за такъв спорт; как чиновници заразили цели села със СПИН, защото китайското кръводаряване включвало връщане на кръвта в организма след извличане на плазмата; как еманципацията на жената, постепенно сдавала позиции; как европейците измародерствали будистките пещери през XX век; как китаецът бил свикнал да свиква и да изтърпява, даже и ако му запечатат хилядолетния кладенец на оазиса, за да го принудят да си купува водата; как азбуката, макар и логична като концепция, има ограничителен ефект върху образованието/зубренето; как си противоречат политиките за поощряване на новаторстото и ограничаване на потока на информация; как за да скочи в "модерността" китаецът загърбва с лека ръка целокупното си културно наследство; как и защо Китай нямал своя Магна Харта; как в апогея на своя възход, съвпадащ с "тъмното" европейско средновековие, сред поредица велики географски открития, династията се обърнала навътре, изгорила флота си и сама се отказала от идеята Китай да колонизира света; как териториалната експанзия след XVIII век би могла да се обясни с некитайската кръв на династията; как на крайбрежната в Шанхай, западните турсти снимат историческите сгради на Бунда, а китайските - футуристическите в Падонг; как нещо подобно се случвало в Дънхуанг - западняците се и унасяли в романтични видения за миналото, а китайците - в романтични видения да избягат оттам в света на бъдещето; как на практика успешната политика на този етап била за "умерен просперитет" в малките (3 милиона) и големите (10 милиона) градове; как най-обективно положителното явление е, че за първи път от десетилетия, ако и не и хилядолетия, китаецът има право на избор, а не му е предписан целият живот от държавата. Правят се паралели с останалия свят, с останалите континети, историята и културата им. Китай трудно се вписва в опрелението "страна", даже не и "субконтинент", при положение, че е огромен, а населението му е колкото на Европа, Северна и Южна Америка заедно. Редуват се моменти на любов и омраза, на песимисъм, оптимизъм и ... недоумение. А на мене за много неща отваря очите, а за много потвърждава лични наблюдения или умозаключения.



View all my reviews