Кървава река: пътешествие през разбитото сърце на Африка

Blood River: A Journey to Africa's Broken Heart by Tim Butcher

My rating: 4 of 5 stars


На английския журналист Тим Бучер му хрумнало му да мине по земя (и река) по стъпките на Стенли от езерото Танганайка до устието на река Конго. "Хрумнало" е, разбира се изказване в умаловажителен регистър. Конго го е била обсебила от дете, а повече от 10 години е чакал да се отвори достатъчно дълъг прозорец на предполагаемо спокойствие на достатъчно голяма площ в държавата (??) Демократична република Конго, че да поеме риска.

Хенри Мортън Стенли, същият който при първата си среща с бял човек в централна Африка през 1871-ва изрекъл знаменитата фраза "Д-р Ливингстън, предполагам", успява впоследствие да картира Конго с тригодишна грандиозна експедиция, в края на която остава единстевният оцелял бял. И ... отприщва трескавата надпревара между европейските велики сили да си поделят Африка. Конго се пада на белгийския крал, който праща Стелни обратно вече като колонизатор.

През 2004-та Тим Бучър успява с много премеждия да се придвижи успешно по течението на реката. С изключение на 600-те километра от Мбандaка до Киншаса, които си позволява да прелети поради умора и липса на друга възможност в обозримо бъдеще за обозримо време. И остава потресен, че е възможно да съществува място на земята, където човешкото развитие да върви на обратно. Не да стои на едно място! Именно - на обратно. Всички белези на модерност се заличават, джунглата поглъща пътищата и животът се връща хиляда години назад. Без обаче да се възстановяват разпадналите се през робовладелско-колониалн0-постколониалния период традиционните иерархични структури. Нито да затихва безконтролно перманентно насилие. Или болестите!

Завършва с песимистичен епилог, че две години по-късно (2006) няма никакви признаци на каквото и да било подобрение и преодоляване на основния дефицит - чувство за законност, върху което да почнат да се градят поне плахи надежди за някакво бъдеще в модерния свят. Единствено сините каски били получили мандат да показват зъби и да ползват оръжие срещу определени бунтовнически милиции.


Новините от 2013 са, че точно една такава милиция (М23) са успели да обезвредят в района на Гома. В следствие от което, други две се кълнат коя от коя е по-патриотична и полезна на правителството в Киншаса. Едната от тях, за да спечели покровителство и от правителството на Южна Африка, инвестирала в анцузи на Бафана-Бафана (националния отбор по футбол) за бойни униформи. След фиаското в Централно Африканската република президентът Зума явно си е спечелил репутация, че е лесен за убеждение да праща с лека ръка кашици, на която фракция (разбирай: диктатор или потенциален диктатор) му се стори по-симпатична (през призмата на африканското традиционно вождуване).




View all my reviews