Аз още броя дните

Аз още броя дните by Георги Бърдаров

My rating: 3 of 5 stars

@Nico D

Мога да се съглася с критиките към богатството на езика (или липсата му) . И че някои от клишета са досадни. Лично мене ме подразни и тоталната бъркотия с датировките (и часировките). От една страна натъртваш точност до минута на случващото се с главните герои. От друга - залязваш слънцето в 17:41. На 19-ти май! Насрочваш на героя абитуриентски бал година след казармата, а ако пресметнеш датата на основаването на Титова Югославия според годишнината от сгаджосването на родителите му, излиза, че е преди Сталинградската битка. Но за разлика от тебе одобрявам формата, структурата и съдържанието на творбата. Зависи от очакванията. Ако очакваш класически роман - бил той война и любов или само война или само любов - наистина ти се губят повече обем, по-пълнокръвни образи и по-цялостна картина на събитията. И оставаш разочарован. Но ако не поставиш рамка на предварителните си очаквания, би могъл да оцениш по друг начин какво ти се предлага като четиво. Аз, например, не го възприемам като роман по един действителен случай с линеен сюжет, накъсан "ни в клин, ни в ръкав" с нямащи отношение към действието интервюта. А - като сборник (преразказани и въображаеми) лични истории на множество участници в събитията. Предадени са възможно най-стегнато, като са разпределни в три успоредни "потока" (не бих ги нарекъл сюжетни линни), с което се постига точно динамичният и хипнотичен ефект, който е търсен - читателят се увлича да стигне до края, върпеки че още от втората/третата "глава" му е станало ясно, че всяка следваща ще съдържа или унижение или смърт по особено жесток начин или и двете или повече от едно от двете. И е възнаграден с неочакван край на история, която, си мисли, че априори знае как завършва. Много добре!

Лично на мене ми подейства много силно. Аз съм точен връстник на основните пресонажи. А на не повече от 600 км оттам, премеждията им сме ги регистрирали само в периферията на съзнанието си. Не бях чувал за сараевски Ромео и Жулиета. Вярно, впоследствие съм гледал няколко добри филма по темата за босненската война, но не съм чел толкова много книги, че тази да ми се стори отегчителна. Босна и Херцеговина е една от малкото (три - по-точно) страни в Европа, в които не съм стъпвал. Имах голям мерак да видя възроденото Сараево, но сега се чувствам разколебан. Дали имаме право да воайорстваме там, където поколението на хората призраците, преживели обсадата, още брои дните.



View all my reviews