Смъртта на светлината - урок по чест

ИК БардПреводач: Валерий Русинов
   Джордж Мартин  може би е единственият автор, който ще създаде свят със странна троинствена връзка дама мъже и една жена и тя ще е пагубна за жената, а и унизителна. И се целия си акъл Гуенивер (само как точно е избрал името) се обрича да си има нещо като съпруг, но същия този съпруг да си има свой съпруг. И Ако си мислите, че Денерис Таргериен губи много време, докато си каже името с названията, то не сте познали когато каваларите се срещат се почва едно изреждане и една чест. Но не е абсурдно, има си своя мелодия и свой живот. С други думи празник за душата, ако обичате древните дуели и игрите на честта.   Защото тъкмо това е направил Мартин, потърсил вдъхновение в древността и войнствените народи, за някои, от които сексуалните връзки между мъже са били напълно нормални. Все пак в свят и общество, което жената не е точно човек, няма как да се върви към хомосексуализъм, както и при книгите за амазонките, всъщност. Разбира се, от тук идва оригиналността на автора, където рисува крепостите и техните непримирими воини (до един мъже, да няма грешка). Но нашата твърдоглава Гуени е решила да промени всичко това и иска да промени цяла планета, докато си седи един умиращ свят (не съм казала, че е логичен образ). А там част от разбеснелия народ на мъжа й (мъжете й) пазят старите традиции, понеже няма кой да ги спре. За да стане още по-забавно бившият й любовник,  който отрича целия войнски кодекс, но намира бореца в себе си и се забърква с оцеляващо пътешествие застрашаващо живота му. 

   Преди това четох вампирския роман на Джордж и щом навлязох в в световете при хората колонизирали космоса може да ви се завие свят, там е простичко вампири, кораб, светлина, тука си е за любител на научната фантастика, които да иска да погъделичка фантазията си. При мен  беше много лесно, имах представи от „Приказните песни” и все едно се завърнах на място, където вече съм била. Да, цялата човешка история не е описана в детайли (като оставиш хората да си се развиват сами се дънят лекичко), но се споменават. А и без да се напомнят как се е стигнало до тук, историята си е самостоятелна.   На приятелството и достойнството е обърнато специално внимание повече отколкото на женската еманципация (то само с една героиня пролет не става). И все пак лек феминистичен нюанс, че жената сама може да пази честта си и да се изправи срещу някой. На спомените за първата любов и на заблудите, в които се вкарваме сами от любов.   Четях с интерес за изоставените градове и известна носталгия, умиращ свят и умиращи традиции на друг народ, който за разлика от необитаемата скоро планета може да се промени, но не иска, затова е обречен. Закостенели традиции, оправдание за жестокост и истинска любов описан а в различни нюанси, но все така силна. Старите традиции на Висок Кавалаан ще умрат все някога, но не и честта достойнството любовта и приятелството, те трябва да пребъдат в душите ни и да сме достатъчно силно да борим за тях.  В чудесния превод на Валерий Русинов, класическият преводач на Мартин; умиращата светлина на една планета идва да огрее едни спомен за последно, но все пак призовава като стиховете на Дилън: „Не си отивай кротко в тъмнинатаВий, вий срещу смъртта на светлината”