Иво Сиромахов: На възрастните споделяш разочарованията си, а на децата – мечтите си

интервю на Велиана Симеонова

- Къде и как се раждат приказките? Имат ли скривалище, от което обичат да се подават или трябва да бъдат предизвикани?
- Раждат се в човешкото въображение. В епохата преди братя Грим приказките не са били записвани. През дългите зимни вечери бабите ги разказвали край огъня на внучетата си. Отваряли в съзнанието на малките дечица врати към други светове, обитавани от красиви принцеси, смели рицари и кръвожадни дракони.
Хората винаги са имали потребност да вярват, че има и друга действителност, в която всичко е красиво, а Доброто винаги побеждава. Може би точно тая потребност подтикна и мен да разкажа фантазиите си.

- Защо "Малки приказки"?
- Аз харесвам малките неща. Малката усмивка на детето, която те кара да се чувстваш голям. Малкото цветенце, което пробива февруарския сняг, и ти дава малката надежда за пролет.

- На кого е посветена тази книга?
- На всички деца. И на онези родители, които все още не са забравили какво е да се зарадваш на хвърчило, пуснато в небето. И на дъгата, която оцветява небето след дъжд.

- Кога един автор за "големи" започва да пише за "малки"?
- Когато разбере, че единственият смислен период в живота му е било детството.

- Каква е разликата между това да твориш за възрастни и за деца?
- Огромна. На възрастните споделяш разочарованията си. А на децата – мечтите си.

- Героите търсени ли са или сами ви намериха? Някой от тях има ли реален образ в живота ви?
- Ако чуете някой писател да казва “героите сами ме намериха”, бъдете сигурни, че ви лъже. Повечето писатели са склонни да преувеличават значимостта си. И да лъжат читателите си, че някакви гласове свише им диктуват какво да пишат. Истината е, че всеки пише според възможностите си. Някои го могат, други – не.

- За какво служат приказките?
- За удоволствие.

- Коя е приказката на вашето детство? С какви спомени я свързвате?
- Много са. От братя Грим научих, че за фантазията няма граници. От Андерсен научих, че доброто сърце винаги е по-силно от лошите обстоятелства. От Александър Милн научих, че колкото и да си самотен, в гората винаги има едно мече, което е готово да сподели с теб някое гърненце с мед.

- Какво смятат за "Малки приказки" синовете ви? Те участваха ли в приказкотворенето?
- Синовете ми са вече големи мъже и ги вълнуват други неща. Но те израстнаха с приказки и виждам, че това е имало смисъл. Помогнало им е да станат добри в отношението си към хората.

- Преди няколко месеца участвахте в детско четене, организирано от издателство "Сиела". Какво ви носи общуването с децата?
- Децата са най-верният критерий. Ако им е интересно – слушат. Ако не – почват да се прозяват и да се разсейват. Те най-добре знаят кои приказки са интересни и кои – не.

- С кое от детството си отказвате да се разделите? Защо?
- Когато бях на пет години, мама ми даде една чашка със сапунена вода и ме научи как да правя сапунени мехури. Бях очарован да правя балончета, които греят във всички цветове на дъгата, а след няколко секунди се разтварят във въздуха и изчезват. Така разбрах, че красотата е нетрайна, и колкото и да не ни се иска, се налага да се разделяме с нея.