Щъркелите и планината – малко Мураками и български народни приказки

ИК Сиела



Докато я четях, една приятелки ми дойде на готи и ме попита: „А този автор познаваш ли го лично?”, после прочете отзад информира за него и каза: „...май, не” и наистина как бих могла да го познавам, най-вече той не живее тук. Понеже прави България известна и зад граница бях длъжна да видя и първия му роман. Като разказвач го бива и го доказа със сборника му с разкази, макар и тук да се усеща една краткост на формата едно накъсване, това кара книгата да бъде обемна, но пък лъжичка по лъжичка и свършва бързо, шрифтът е големичък (което беше чудесно на очите, ми които напоследък искат да избягат в забвение) и се чете доста бързо. Щом излезе книгата почнаха да капят мнения, че била чудесна за американския пазар, но не и за нашия. Но аз останах на обратното мнение, с тази поверия и история един американец лесно би се объркал за традициите в  една погранична зона, където българи, турци и гърци (и нито един влах!) споделят парче земя и оставят костите си и кръвта върху него. Освен ако човекът не е запознат с нашата култура ще му се  завие свят и ще му се стори безкрайно екзотично.. Все пак това са няколко истории заедно с романсите на внукът и дядото наброяват поне шест. А и някой съпоставяния сами ние можем да разберем, например Партията и натискът й върху всички особено при Възродителния процес и веднага опонира с днешно време където имамът има тежки връзки и е едва ли не се разпорежда с всичко по-важно там. Самият имам, който макар проповедник има дъщеря заболяла от християнска треска. Препращането към орендата и хунския произход, малко хора биха се сетили, макар легендата напълно измислена за Лада и Атила да е една от любимите ми в книгата и най-майсторки написана, другото с тези умалителни  - американче момички, гърче и още 50 подобни ми тежат, а и за мен напевният стил в стил точно българска народна приказка. Трябваше да бъде променен в описание на влюбването на главния герои. Но съм сигурна, че авторът е целял друго, история старо звучене един вече изоставен район.

Тъкмо заради пестеливостта на описания и на първите 3 части ми напомни за „Спутник, моя любов”. Елиф ми напомни за Сумире, страшно твърдоглава, която е все едно света от небето изпусната да живее този живот, Сумире мечтаеше да е писателка с подредения японски свят търсеше хаоса, подобна е борбата и на имамската щерка, която иска да  е независима жена на новото време. И двете се намират своя пристан е Елиф в Бургас, Сумире  на гръцкия остров и после сякаш се стопяват. А главният герои същински учителят К в малко задръстен и учуден от всичко, то няма как  да е щом пристига в тази джунгла в сравнение със света, където живее, където преболедува поне 10 болести (което е чудесен номер в повествованието за едни бълнувания сякаш наяве) и се уплаши от граничарят, но все пак нека отбележим, че в САЩ военните използват оръжието си за война, а не да стреля и удря бившите си гаджета. Но после историята им излзаз на заден пана и показва младините на стареца, като се връща най-накрая за да каже от къде идва щъркеловата планина(заглавието на английски). Щъркелите са в всяко поизоставено наше село. Все пак щеше да ми хареса всички нестинари да си бяха българи, а не само да им се намеква българския произход, но това е една балканска история, не е чисто българска в никакъв случай.Всеки млад човек е искал да промени сета и е мислел, че ще може, всеки е обичал и се разочаровал, но все с тези неизменни за един роман теми вървят пъстрата черга на историята на един древен народ с още по-древни обичаи, чиито деца избягаха на Запад.. А щъркеловите гнезда превземат изоставените ни села, където никое американче няма да намери път назад, освен в авторовото въображение.
 Гери Йо