„Две хубави очи"

Аз разказвала ли съм ти историята за „Две хубави очи"?

Много е добра!

Направо се чудя дали да не я запазя за някой път на живо да ти я разкажа.

Или все пак… сега?

Ситуацията е следната – аз съм госпожа по български с детска вяра в доброто и красивото и преподавам в „Киров" – десети клас, само момчета.

Урокът е „Превод на художествен текст". Те учат английски само до девети клас и тази тема им е колкото далечна, толкова и ненужна, обаче – учебна програма, какво да правя?

Ето какво:

Обяснявам, че тук е важно да се предаде не само точният смисъл, а и настроението. Плюс това всеки открива свой смисъл и свое настроение, и колкото по-внимателно четеш, толкова повече дълбочина ще има преводът ти. И ако е стихотворение, и преводът също трябва да е в стихове.

Те още не са учили Яворов, но аз им чета, бавно и изразително, два пъти, „Две хубави очи".

И казвам: това е любовно стихотворение. То има една особеност – стиховете се повтарят огледално, и ако го превеждате, трябва да запазите този ред.

Но!

Един човек открил, че като погледне стихотворението, без да го чете, само да го гледа отдалеч, начинът, по който са подредени стиховете и това, колко са дълги, води до там, че като цяло текстът има форма на птица – лястовица с разтворени крила в полет.

Ако на вас не ви прилича на птица – няма лошо, но ако ви прилича, вашият прочит ще бъде с един смисъл по-богат.

И това не е всичко!

Стиховете се повтарят огледално, освен няколко малки думи, и най-важната от тях е „не":

„Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях.

Булото на срам и грях НЕ ще го хвърлят върху тях страсти и неволи."

(Душата ми се моли, дете…)

Тъйййййй…

Този мъж от стихотворението не е идиот. Той знае, че точно най-любимите му неща – чистотата и невинността, са обречени.

Но НЕ приема това

Бунтува се. Знае го, но не иска да е така. И тази думичка НЕ се пада точно там, където би трябвало да е сърцето на птицата.

Щом има сърце, тази птица е жива.

И докато човек се бунтува, той е жив. Когато се примири с нещата, вече не е толкова сигурно…

И питам учениците – хубаво е, нали?

Никой не ми отговаря.

Разбирате ли какво ви говоря?

Тишина…

Разбирате ли за какво се говори в стихотворението?

Тишина.

Прочитам го още веднъж на глас, и пак питам:

Мили, любими човеци, за какво се говори в стихотворението „Две хубави очи"?

И един момък вдига ръка и ми отговаря:

„Ми май за някаква путка."