Момиче на пружина

Паоло Бачигалупи
ИК Бард Най-накрая, най- накрая изтокът влезе в антиутопиите. Аз така чаках, а се оказа, че то било написано и ме чакало в книжарниците. Както се казва в книгата съгрешила съм нещо, щом чак сега с промоция на Бард пристигна направо у нас, зачетох ли я моментално другите 4 книги, които четях й направиха път и минаха на заден план. Без нелогични и гръмки грeко-римски имена, има si автентични и не чак толкова тайландски божества и крале. Една антиутопия обсебена от историята и показваща  едно бъдеще, към което стремглаво сме тръгнали. Ако може да се нарече реалистична антиутопия. Стряскащо точна към едно източно общество, което оцелява след Потопа (за мен нали все Изтокът ке пребъде, какво ми се връзвате!), което спокойно е можеше да мине и нашата родина с цялата тази корупция.Ако Джеймс Клавел беше решил да напише антиутопия, тя би била точно това, а доста вярно изградени образи на двама  тайландци, противоположни като ин и ян или не чак толкoва различни, японка, китаец и западняк.  Макар мисленето им да подхожда по скоро на по-миналия век, то авторът пердполагам го е е напарвал с цел. Невероятния патриотизъм на тайландците, чиято гордост минава в горделивост и води до края им. Наивността на чуждестранния агент, който се разболява смъртоносно и се влюбва в една жена, която не е точно човек, но не е  машина. Най-после мечта на човекът да е станал създател се е сбъднала и това не е хубава за сбъдване такава. И една съвременна, генетично модифицирана гейша, момичето на пружина.  Макар създадена от хората, тя има душа и съзнание, което в крайна сметка побеждава генетично наведените модификации. И доказва, че е по-добър прототип от човека, какъвто го познаваме. Битките във вътрешния свят на фона на битките на хората избиващи се едни срещу други, подлъгани по слухове и неясна кауза.


Много философски въпроси, съпоставени от будистка гледна точка, може би затова ми легна на сърце и забрави да стане. И все пак това е един ужасен дебют, защото е прекалено добър за такава книга,  Паоло, макар лично за мен няма лесно да надскочи Момичето на пружина, философските въпроси, които всеки си е задавал за себе, поставени така на място.Наводнено бъдеще и новия потоп, които по едни своеобразен начин наистина изчиства света от хората и дава живот на наша подобрена версия, сътворена от самия човек. Все пак като всяко повествование си има слабости, може би прекалена статичност през първите 100 страници, заменени от шеметни действия след това, много подробности, но това приляга на подобна творба.Следпотопен Банкок заслужава описанието си, но не и края си. Какъв е краят ли? Прочетете сами и се спасете от жежкия Тайланд с чаша чай с Емико.