Червено сърце в златни окови

ИК СиелаПреводач: Станислава Комогорова-Комата
Напоследък антиутопиите започнаха да се множат на българския книжен пазар като си признавам, че съм зарибена (не че не си личи от ревютата). Поредната успешна поредица на която попаднах и чакам третата част е „Червеният изгрев” на Пиърс Браун. Поради стечения нa обстоятелствата заедно с „Алената кралица” ги започнах по едно и също време имам чувството, че Виктория и Пиърс са и са пили кафето заедно, докато тя остава на Земята, Пиърс взима слънчевата система и разделя хората на цветове (понеже трите ни раси са малко), но не само на червени и златни и сребърни, а на десетина по цвят. При мен беше много червено с алени кралици, разкази за Марс и за капак чудесната поредица на Пиърс. Ако може да ги прочетете така и вие, ще си увеличите удоволствието, макар този бунт на червените да няма етикетче тийн, му се радвах както и на кралицата.В очакване на финала, двете книги показват един пълнокръвен свят, който е по-богат от всяка антиутиопия прочетена до сега и върви към епик фентъзито. Защо ли си мисля, че ще има спин-оф и за героите и от други цветове? Ще чакаме, а междувременно да се прочетат двете книги една след друга си е пълно удоволствие, неспирно действие и екшън навсякъде, даже по едно време действието ми тръгна като на забързан каданс Очевидна градация. Втората книга ми допадна даже повече. Докато първата започна убеждаващо, по едно време малко влезе в рамката на  „Игрите на глада”  в това обучение и ми доскуча, прекалено дълго беше това биене и изнасилване на каймака на обществото им, втората имаше повече структура и дори повече действие, което говори колко може да се развие авторът в бъдеще. Все пак Пиърс е млад. Хареса ми психологизмът на повествованието, уж златните на Браун са усъвършенствали общуването и човешкото поведение, а  ги прави на глупаци много лесно едно уплашено 17-годишно момче. Образът на неговата съпруга или първата любов, както самият Дароу осъзнава (много правилно) е много сладък рефрен през цялото време, точно преди да започна поредицата си прочетох на български „Спутник, моя любов” и някак образите на Ео и Сумире ми се сляха в главата и двете не могат да свикнат да живеят в света, в които са родени. Дълбоко в себе си всеки от нас не е, независимо дали населяваме измислен антиутопичен свят или антиутопичната ни родини в момента. Понякога не е необходимо да ни обесят на някакъв площад, ако вътре сме обесени и вече мъртви. Ако трябва да търся недостатъци - може би малко е досаден изборът на  римските и гръцки имена, западът има някакъв комплекс от тази Римска империя, че почти във всяка антиутопия изкарва имената им като имената на злодеите, ако авторът не беше робувала на тази мода, щеше да е още по-увлекателна поредицата. Преводът е с повече от страхотен, чудесно побългаряване на измислените думички, но от Станислава Комогорова-Комата никой не е очаквал по-малко. Все едно книгата е  написана на родния ни език.Червено изгрява слънцето на поробените раси от модифицирания свят на Пиърс подобно на развяващо се японско знаме, то ще огрее цялата галактика. Заповядайте с мен да оглавим поредната революция поне в душите си. 
Гери Йо