В понеделник

В понеделник ми се плаче,
ще пропуша и пропия.
а как ми се умира, даже
трудно е да скрия.
Телефонът неуморно лае -
побеснял от тишина.
Само ти не се обаждаш. Знае
и се сърди на това.
Не мога! Ще запаля!
Трябва или не,
не я поглеждам тая -
мойта съвест, ме кълне.
Да запаля, но е късно.
Вече някъде - гори.
В ляво е пожарът - точно
там, където си.