Чернова

Денят събужда се - намачкан лист,
и търси с погледа си да те срещне,
редят се празни думи... ръкопис
със много правописни грешки и без тебе.

Преобръща улиците със лъчите си,
вижда те в съседните коли,
в асансьори лъжат те очите ти...
защо не е той там, уви...

Денят за тази среща се оглежда,
изморен от припознатите лица,
до поредния послушно се подрежда;
без теб денят е просто чернова.