Радостта си е тук,
но сега си почива.
Диша кротко, без звук.
Закопчана накриво,
без чорапи, без лак,
без парфюм, без надежда.
Свита в топлия мрак,
тишината подрежда.
Няма друг алкохол -
само мекия спомен.
Във сърцето й голо
след възторга огромен,
след труда, след страха,
след звънтящите страсти -
една остра троха
изостанало щастие…
Радостта се е свила
на кълбо, на юмрук.
Няма никаква сила.
Но все още е тук.
Published on May 28, 2011 23:23