Ти си толкова тъжен

Ти си толкова тъжен,

а дървото е отрупано с малки зелени ябълки

и клоните са обляни от светлина.

Дишам дълбоко, защото

имам желание да се любим,

да говорим на висок глас,

да вървим по топлите улици

заедно.

Но понякога

слънцето, гласовете, любовта,

никой не може да ни помогне.

Светлината изстива и се стича от клоните,

не подушвам шията ти,

не гледам лицето ти,

потъваме – всеки в своите кошмари,

без да откъсваме поглед един от друг

и без да се виждаме.