Христина Мирчева's Blog - Posts Tagged "поезия"
Христина Мирчева, "Минава нощ, минава ден", поезия, УИ Паисий Хилендарски, 09 март 2012
Думи за книгата и автора:
Ивона Карачорова, "В потока на нощите и дните", Културни новини, 07 май 2012
http://kulturni-novini.info/news.php?...
"Неслучайно авторката е поставила за мото на стихосбирката думите: „Твой е денят и Твоя е нощта”, които е срещнала, изписани на литография от 17. в. Всъщност това е библейски стих, по-точно от Давидовите псалми: „Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето...” (Псалм 73:16). Текстът е подходящ, защото ние, хората, поставяме дните и нощите си в Божиите ръце. И търсим постоянното, истинското, същинското в непрестанния кръговрат на дните и нощите."
Жоржета Чолакова, "Поетика на отсъствията", Public Republic, 09 май 2012
http://www.public-republic.com/magazi...
"Поезията за Христина Мирчева е стил на живот, начин на светоусещане, култивирано с годините естетско отношение към словесното и живописното изкуство, преди да се превърне в изречени думи, които да имат силата да отключват хоризонта на вътрешното пространство."
Христина Панджаридис, "Мигът е миг, за да не спре", Liternet, 08.10.2014
http://liternet.bg/publish28/hristina...
"Поезията на Христина Мирчева ни поднася свидетелства за "ударите по тялото", но и ни закриля, успокоява, разпръсва семената на надеждата или както желаете да кръстите миговете, носещи опора под краката и пълнотата на усещанията под кожата ни."
Петя Хайнрих, Goodreads, 12.10.2014
https://www.goodreads.com/book/show/1...
Великолепно сдържана, приятна, женска, понякога плаха, ненатрапчива книга с любовна поезия. Един зрял дебют. Мен лично ме изненада с това как тази книга стабилно си стои на място, встрани от литературния шум като нещо ценно, за което знаят малцина. Това извисява цялото начинание. Аз не искам да чета тези стихотворения из интернет, харесвам тяхната прибраност. Браво, Христина Мирчева!
МИНАВА НОЩ, МИНАВА ДЕН
Българска, първо издание
Редактор: доц. д-р Жоржета Чолакова
Коректор: Гергана Иванова
Художествено оформление и корица: Георги Чепилев
Илюстрации: Стилиана Георгиева - Stella
Предпечатна подготовка: Цветелина Сотирова
Печат и подвързия: УИ „Паисий Хилендарски“
Пловдив, 2012
ISBN 978-954-423-750-9
Ивона Карачорова, "В потока на нощите и дните", Културни новини, 07 май 2012
http://kulturni-novini.info/news.php?...
"Неслучайно авторката е поставила за мото на стихосбирката думите: „Твой е денят и Твоя е нощта”, които е срещнала, изписани на литография от 17. в. Всъщност това е библейски стих, по-точно от Давидовите псалми: „Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето...” (Псалм 73:16). Текстът е подходящ, защото ние, хората, поставяме дните и нощите си в Божиите ръце. И търсим постоянното, истинското, същинското в непрестанния кръговрат на дните и нощите."
Жоржета Чолакова, "Поетика на отсъствията", Public Republic, 09 май 2012
http://www.public-republic.com/magazi...
"Поезията за Христина Мирчева е стил на живот, начин на светоусещане, култивирано с годините естетско отношение към словесното и живописното изкуство, преди да се превърне в изречени думи, които да имат силата да отключват хоризонта на вътрешното пространство."
Христина Панджаридис, "Мигът е миг, за да не спре", Liternet, 08.10.2014
http://liternet.bg/publish28/hristina...
"Поезията на Христина Мирчева ни поднася свидетелства за "ударите по тялото", но и ни закриля, успокоява, разпръсва семената на надеждата или както желаете да кръстите миговете, носещи опора под краката и пълнотата на усещанията под кожата ни."
Петя Хайнрих, Goodreads, 12.10.2014
https://www.goodreads.com/book/show/1...
Великолепно сдържана, приятна, женска, понякога плаха, ненатрапчива книга с любовна поезия. Един зрял дебют. Мен лично ме изненада с това как тази книга стабилно си стои на място, встрани от литературния шум като нещо ценно, за което знаят малцина. Това извисява цялото начинание. Аз не искам да чета тези стихотворения из интернет, харесвам тяхната прибраност. Браво, Христина Мирчева!
МИНАВА НОЩ, МИНАВА ДЕН
Българска, първо издание
Редактор: доц. д-р Жоржета Чолакова
Коректор: Гергана Иванова
Художествено оформление и корица: Георги Чепилев
Илюстрации: Стилиана Георгиева - Stella
Предпечатна подготовка: Цветелина Сотирова
Печат и подвързия: УИ „Паисий Хилендарски“
Пловдив, 2012
ISBN 978-954-423-750-9
Христина Мирчева, "Бялата сянка", поезия, УИ "Паисий Хилендарски", 23 май 2017
Думи за книгата и автора:
Милка Стоянова, поет, "Културни новини", 19.01.2018
https://kulturni-novini.info/news.php...
"Лирическата героиня е вървящ човек – през „долината на сянката”, после „по стръмния път”, после – „градинката, покрай която минавам всеки ден”… За нас, читателите, е любопитен пътуващият й поглед. Тук той прескача широки пространства и прави учудващи констатации. Този нестандартен поглед превръща лирическата героиня в емоционален носител на бялата сянка и в същото време я прави мъдрец, след като е открила невероятното, приказното, онова смешно и неуловимо, за което обикновено се питаме, има ли го, няма ли го, наистина ли го видях?"
*Стоянка Грудова, поет, журналист:
""Бялата сянка" ми действа по особен начин. Някак си ме унася; създава ми медитативно настроение. Много интересна загадъчност има в нея, въпреки конкретната образност просторът вътре в структурата е голям. Привлича ме с чистия език и недекларативния пиетет към природата. А и с ненатрапчивото ухание на сърдечните спомени. С две думи: интелигентна любов! - това виждам аз."
*Виолина Иванова, алманах Любослов, Чикаго:
"Прочетох "Бялата сянка" с удоволствие и съпричастност. Написана е в традицията на модерната западна поетична школа, с дълбоки чувства и дистанциране от субекта."
*Ваня Хинкова, книжарница Хеликон, Русе:
"Христина, поздрави от Реката! „Бялата сянка“ е великолепна!
Чудесна корица, а вътре ми се струва много различна от „Пейзажите“ („Ускорени пейзажи“).
Има нещо почти библейско в нея... почти чух отсенки от Песен на песните.
Знам, че авторите обичат всичките си книги, но за мен това е Книгата ти!"
*Иглика Дионисиева, "Падне ли сянка върху сърцето, то гърми като пистолет", Културни новини, 14.07.2017
http://kulturni-novini.info/news.php?...
"Дали е толкова просто да преминеш през тези поетически текстове-записи за драми, за загуби, за нито една лична победа? Получава се с лекота, докато четеш и следваш вътрешния ритъм на книгата: от кратките през дългите стихотворения и обратно. На места текстовете са шупнали от многословие – бъбривост, вкарваща читателя в заблуда, че се води приятен разказ за радост и благополучие."
*Людмила Ламбовска-Мила:
"Нахлу в лятното ми обиталище с пълнолунието.
Суров меланж от неудобни свърталища на екзотични природи и острите мъглявини на копнежа.
Пораженията са красиви.
"Бялата сянка" на Ина Мирчева."
*Ивет Лолова, "Бялата сянка моли за милост", Кафене.бг, 22.06.2017
http://www.kafene.bg/%D0%B1%D1%8F%D0%...
"„Бялата сянка” прилича на поетическо-документално проучване, направено с прецизността на изследовател. Реалността е привидна. Най-добре да търсим сянката, в която се крие истината. Когато я хванем, да я застопорим, да я разпитаме и да се опитаме да я хербаризираме. Едва ли ще успеем, защото сянката е животът."
*Светлана Дичева, "Графити по въздуха"- БНР, интервю, 15.06.2017
http://www.diaskop-comics.com/article...
"Колко стихотворения за кактуси имате?"
"Имате особено отношение към растителния свят, имам чувството, че той при Вас е жив. Като хората. Като човеците."
"...Аз го виждам като метафора за целия ни свят, който е толкова откъснат от природата, в крайна сметка и от истината. Може би."
*Светлинни детонации в "Бялата сянка" на Христина Мирчева, НОВИ КНИГИ: Христина Мирчева и "Бялата сянка", Diaskop-comics, 07.06.2017
http://www.diaskop-comics.com/article...
"Два цикъла – "Градини на непостоянството" и "Поражения" от общо 51 стихотворения, писани между 2012 и лятото на 2016 г., са обединени от думите на Св. Ефрем Сирин: "Животът ти преминава така, както и сянката не стои на мястото си".
Какво е "Бялата сянка"? Може би тъмният призрак на подсъзнанието. Или вечната Годеница? Неуловимият бяг на времето, трепкащите сърцевидни листа на брезата... Или сенките от светлинни експлозии."
"Бялата сянка", поезия
Автор: Христина Мирчева
Редактор: доц. д-р Жоржета Чолакова
Художник: Стилиана Георгиева - Stella
Коректор: Гергана Иванова
Предпечатна подготовка: Георги Ташков
Печат и подвързия: УИ „Паисий Хилендарски“
Брой страници: 64
Цена: 10 лв.
Пловдив, 2017
ISBN 978-619-202-228-0
Милка Стоянова, поет, "Културни новини", 19.01.2018
https://kulturni-novini.info/news.php...
"Лирическата героиня е вървящ човек – през „долината на сянката”, после „по стръмния път”, после – „градинката, покрай която минавам всеки ден”… За нас, читателите, е любопитен пътуващият й поглед. Тук той прескача широки пространства и прави учудващи констатации. Този нестандартен поглед превръща лирическата героиня в емоционален носител на бялата сянка и в същото време я прави мъдрец, след като е открила невероятното, приказното, онова смешно и неуловимо, за което обикновено се питаме, има ли го, няма ли го, наистина ли го видях?"
*Стоянка Грудова, поет, журналист:
""Бялата сянка" ми действа по особен начин. Някак си ме унася; създава ми медитативно настроение. Много интересна загадъчност има в нея, въпреки конкретната образност просторът вътре в структурата е голям. Привлича ме с чистия език и недекларативния пиетет към природата. А и с ненатрапчивото ухание на сърдечните спомени. С две думи: интелигентна любов! - това виждам аз."
*Виолина Иванова, алманах Любослов, Чикаго:
"Прочетох "Бялата сянка" с удоволствие и съпричастност. Написана е в традицията на модерната западна поетична школа, с дълбоки чувства и дистанциране от субекта."
*Ваня Хинкова, книжарница Хеликон, Русе:
"Христина, поздрави от Реката! „Бялата сянка“ е великолепна!
Чудесна корица, а вътре ми се струва много различна от „Пейзажите“ („Ускорени пейзажи“).
Има нещо почти библейско в нея... почти чух отсенки от Песен на песните.
Знам, че авторите обичат всичките си книги, но за мен това е Книгата ти!"
*Иглика Дионисиева, "Падне ли сянка върху сърцето, то гърми като пистолет", Културни новини, 14.07.2017
http://kulturni-novini.info/news.php?...
"Дали е толкова просто да преминеш през тези поетически текстове-записи за драми, за загуби, за нито една лична победа? Получава се с лекота, докато четеш и следваш вътрешния ритъм на книгата: от кратките през дългите стихотворения и обратно. На места текстовете са шупнали от многословие – бъбривост, вкарваща читателя в заблуда, че се води приятен разказ за радост и благополучие."
*Людмила Ламбовска-Мила:
"Нахлу в лятното ми обиталище с пълнолунието.
Суров меланж от неудобни свърталища на екзотични природи и острите мъглявини на копнежа.
Пораженията са красиви.
"Бялата сянка" на Ина Мирчева."
*Ивет Лолова, "Бялата сянка моли за милост", Кафене.бг, 22.06.2017
http://www.kafene.bg/%D0%B1%D1%8F%D0%...
"„Бялата сянка” прилича на поетическо-документално проучване, направено с прецизността на изследовател. Реалността е привидна. Най-добре да търсим сянката, в която се крие истината. Когато я хванем, да я застопорим, да я разпитаме и да се опитаме да я хербаризираме. Едва ли ще успеем, защото сянката е животът."
*Светлана Дичева, "Графити по въздуха"- БНР, интервю, 15.06.2017
http://www.diaskop-comics.com/article...
"Колко стихотворения за кактуси имате?"
"Имате особено отношение към растителния свят, имам чувството, че той при Вас е жив. Като хората. Като човеците."
"...Аз го виждам като метафора за целия ни свят, който е толкова откъснат от природата, в крайна сметка и от истината. Може би."
*Светлинни детонации в "Бялата сянка" на Христина Мирчева, НОВИ КНИГИ: Христина Мирчева и "Бялата сянка", Diaskop-comics, 07.06.2017
http://www.diaskop-comics.com/article...
"Два цикъла – "Градини на непостоянството" и "Поражения" от общо 51 стихотворения, писани между 2012 и лятото на 2016 г., са обединени от думите на Св. Ефрем Сирин: "Животът ти преминава така, както и сянката не стои на мястото си".
Какво е "Бялата сянка"? Може би тъмният призрак на подсъзнанието. Или вечната Годеница? Неуловимият бяг на времето, трепкащите сърцевидни листа на брезата... Или сенките от светлинни експлозии."
"Бялата сянка", поезия
Автор: Христина Мирчева
Редактор: доц. д-р Жоржета Чолакова
Художник: Стилиана Георгиева - Stella
Коректор: Гергана Иванова
Предпечатна подготовка: Георги Ташков
Печат и подвързия: УИ „Паисий Хилендарски“
Брой страници: 64
Цена: 10 лв.
Пловдив, 2017
ISBN 978-619-202-228-0
Христина Мирчева, "Риф", ИК Жанет 45, 06 декември 2020
Мариана Тодорова: Поетическа съзерцателност и пространствени решения.
Мариана Тодорова за книгата на Христина Мирчева
18.01 2021, Диаскоп комикс
https://www.diaskop-comics.com/articl...
В годините на зрелостта терзанието ù не загубва своя чар, доказателство е новото ù стихотворение „Бягащ хоризонт”:
Пътувам, не помня откога.
В нейната поезия пространството и времето са взаимосвързани – а щом владееш пространството, владееш и светлината. Владееш ли светлината, владееш и времето. Постигането на всяка точка в пространството на Космическото се измерва само чрез скоростта на светлината до нея. А самата скорост е време. Това обаче е… човешката мяра.
Може би затова Човешкото сърце, като космическа рожба, винаги копнее да улови, да притежава времето.
Бъдещето е зад мен, пред мен е бягащият хоризонт.
Отново актуално е усещането за непрекъснатост и безкрайност: Христина Мирчева създава творчество, което не толерира статичността, въпреки изключително силната роля на поетическата съзерцателност в стиховете ù.
----
Природата е привлекателен акцент в поезията на Христина Мирчева, а характеристиката за така позиционирания странен акробат в нея, става необходимост. Неговият танц над хаоса е вътрешна привилегия от избора на моралния човек. Затова дързостта на „акробатите“, стъпили върху крехки тънки „парапети“ (в три или четири нейни стихотворения парапетът е материален топос за менталната делимост в емоционалните пространства при творческите личности), става акцентна маркировка, чрез която четящият човек преосмисля собствената си позиция спрямо варварщината на света. Затова можем да твърдим с увереност, че книгата ù „Риф“, отпечатана в престижното издателство „Жанет-45“, оформя акцентен призив за промени в човешките взаимоотношения.
Пропадането или извисяването над „бездната“ е доказателство за необходимостта от рискове за победителите, но и за губещите, а поетите извличат мъдрост и хвърлят грешките пред очите ни като на длан. Ето тук, в огромната цветна реклама на съвременния град: дете с вдигнати ръце приветства майката на изобилието. Паркингът пред магазина кипи от пристигащи и заминаващи автомобили, кошници с марули и репички, кесии с топли хлебчета, с маслини и сусам, мрежи с агнешки главички, джоджен и пера от лук.
докато на спирката лежи скитник – сприхав музикант,
който все се зарича да спре пиенето
(„Майката на изобилието“)
И толкова много луни между клоните.
Мариана Тодорова: Изострени черти на съвременната поезия
Литературен вестник, рубрика СтоЛица, 12 брой, 24-30 март 2021, посветен на Федя Филкова, редактор Пламен Дойнов.
https://litvestnik.com/2021/03/24/%d0...
----
Тогава на какво залага другото й стихотворение, „Гибел“?
В никакъв случай на черен наратив, въпреки акцентното заглавие. Читателят е въвлечен в наблюдението на поетесата, което нейните очи отразяват – кораби, разбити в тихите води на едно щедро море, целунати от „красивите като потайни хищници“ рифове. Изхвърлени на процъфтяващата суша сега, скелетите им уподобяват корабокрушенци, заседнали сред невероятни детелини. Морето зад тях е „стена на плача“. Спомените не възвръщат играта на вълните и шумните мелодии в недосегаемите мачти. Мечтаят само за страшния грохот на една сухоземна буря, която, връхлитайки ги, ще е спасение, помитайки жалките останки.
----
Книгата на Христина Мирчева е насочена срещу кича в изкуството, в живота ни и в предметите, които ни заобикалят, и които са плод на нашите ръце и въображение. Това е истинската тема в нейната поезия, заявена със собствен волеви глас, почти неразработена толкова обстойно в българската литература от други поетеси.
Мариана Тодорова за книгата на Христина Мирчева
18.01 2021, Диаскоп комикс
https://www.diaskop-comics.com/articl...
В годините на зрелостта терзанието ù не загубва своя чар, доказателство е новото ù стихотворение „Бягащ хоризонт”:
Пътувам, не помня откога.
В нейната поезия пространството и времето са взаимосвързани – а щом владееш пространството, владееш и светлината. Владееш ли светлината, владееш и времето. Постигането на всяка точка в пространството на Космическото се измерва само чрез скоростта на светлината до нея. А самата скорост е време. Това обаче е… човешката мяра.
Може би затова Човешкото сърце, като космическа рожба, винаги копнее да улови, да притежава времето.
Бъдещето е зад мен, пред мен е бягащият хоризонт.
Отново актуално е усещането за непрекъснатост и безкрайност: Христина Мирчева създава творчество, което не толерира статичността, въпреки изключително силната роля на поетическата съзерцателност в стиховете ù.
----
Природата е привлекателен акцент в поезията на Христина Мирчева, а характеристиката за така позиционирания странен акробат в нея, става необходимост. Неговият танц над хаоса е вътрешна привилегия от избора на моралния човек. Затова дързостта на „акробатите“, стъпили върху крехки тънки „парапети“ (в три или четири нейни стихотворения парапетът е материален топос за менталната делимост в емоционалните пространства при творческите личности), става акцентна маркировка, чрез която четящият човек преосмисля собствената си позиция спрямо варварщината на света. Затова можем да твърдим с увереност, че книгата ù „Риф“, отпечатана в престижното издателство „Жанет-45“, оформя акцентен призив за промени в човешките взаимоотношения.
Пропадането или извисяването над „бездната“ е доказателство за необходимостта от рискове за победителите, но и за губещите, а поетите извличат мъдрост и хвърлят грешките пред очите ни като на длан. Ето тук, в огромната цветна реклама на съвременния град: дете с вдигнати ръце приветства майката на изобилието. Паркингът пред магазина кипи от пристигащи и заминаващи автомобили, кошници с марули и репички, кесии с топли хлебчета, с маслини и сусам, мрежи с агнешки главички, джоджен и пера от лук.
докато на спирката лежи скитник – сприхав музикант,
който все се зарича да спре пиенето
(„Майката на изобилието“)
И толкова много луни между клоните.
Мариана Тодорова: Изострени черти на съвременната поезия
Литературен вестник, рубрика СтоЛица, 12 брой, 24-30 март 2021, посветен на Федя Филкова, редактор Пламен Дойнов.
https://litvestnik.com/2021/03/24/%d0...
----
Тогава на какво залага другото й стихотворение, „Гибел“?
В никакъв случай на черен наратив, въпреки акцентното заглавие. Читателят е въвлечен в наблюдението на поетесата, което нейните очи отразяват – кораби, разбити в тихите води на едно щедро море, целунати от „красивите като потайни хищници“ рифове. Изхвърлени на процъфтяващата суша сега, скелетите им уподобяват корабокрушенци, заседнали сред невероятни детелини. Морето зад тях е „стена на плача“. Спомените не възвръщат играта на вълните и шумните мелодии в недосегаемите мачти. Мечтаят само за страшния грохот на една сухоземна буря, която, връхлитайки ги, ще е спасение, помитайки жалките останки.
----
Книгата на Христина Мирчева е насочена срещу кича в изкуството, в живота ни и в предметите, които ни заобикалят, и които са плод на нашите ръце и въображение. Това е истинската тема в нейната поезия, заявена със собствен волеви глас, почти неразработена толкова обстойно в българската литература от други поетеси.
