Ангел Грънчаров's Blog, page 989

Само руското посолство има право да обижда българските граждани - гражданите на Задунайская Мутроландия-Ченгетостан!

Елхата в София, украсена с червени петолъчки!



ДОБАВКА:
Да бъдеш наречен "дебил" или "олигофрен" от доказани дебили и идиоти (имам предвид путинците от руското посолство) обида ли е? :-) Според мен: твърдо не! Това е направо комплимент! :-) Ако имаха капка акъл нямаше да ни подарят елха, окичена с червени петолъчки! Както г-н Тафров справедливо каза как ще реагира човек със здрав разсъдък ако г-жа Меркел превърти и ни изпрати коледно дръвче, украсено с пречупени кръстове?! :-)



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Колко прекрасен е животът в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ?!!

Изнасилваната Албена Белянова (вляво)
Из: Албена Белянова пред Фрог: Шефът на АДФИ ме насилваше! Каза, че сексът върви със заеманата от мен позиция
Шефът на Агенцията за държавна финансова инспекция Георги Начев ме насилваше. Каза ми, че сексът върви със заеманата от мен позиция. Това призна пред Фрог нюз доскорошният зам.-директор на Агенцията Албена Белянова.
Вярвах, че живея в правова държава. Написах десетки сигнали и писма до държавни институции и неправителствени организации с искане за проверка на случая и подкрепа. Подадох искова молба до съда по закона за защита срещу дискриминация. Ходих на различни инициативи, организирани в защита на пострадали от насилие. В продължение на месеци сама опитвах да се справя с тормоза и насилието срещу мен, упражнявани от директора Георги Митков Начев.

Хубавецът-насилник
Резултатът беше налице – по предложение на Георги Начев, съгласувано с Владислав Горанов, бях освободена. На всички им е било смешно. Колко съм била наивна да смятам, че на Начев ще бъде потърсена отговорност от тези, чиито познати и приятели Начев назначаваше на работа – дъщерята на учителката на едно от децата на Йорданов от детската градина, дамата от абитуриентския бал на Горанов, съученичка на Горанов от математическата гимназия в Плевен. Колко полезно е да назначаваш роднини и приятели на хора с власт. С такива назначения Начев си е осигурил подкрепата и на ръководството на МВР и на ръководството на ДАР, и на ръководството на ДАНС. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Образцов гербовашко-комунистически врат...

Boriana Kozhuharova: Ега си министъра на младежта и спорта! Откъдето и да го погледнеш е еднакво виден!


ДОБАВКА:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Защо путинците и кагебистките "православни" изпитват такъв див бяс срещу Запада?

Момчил Дойчев: На Рождество Христово, когато целият християнски свят празнува, радва се, изпълнен е с любов и опрощение, "спасителят на традиционните православни ценности" Вл. Вл. Путин обяви, че руснаците са създали ново мощно и неуловимо оръжие, с което могат да унищожат целия враждебен цивилизован свят! В руските медии пуснаха мултипликационно филмче с новата руска хиперзвукова ракета, която пробива всеки ядрен щит и се движи почти със скоростта на светлината! Също така бе обявено, че непобедимата руска военна наука е задействала по чудесен начин супер безаналогово оръжие, което може да активира вулкана Йелоустон, с което да потопи почти цяла Северна Америка! Показано бе в правдивата руска телевизия и как Гълфстрийм ще бъде обърнат в обратна посока и така ще залее останалата част от Америка. Навръх Рождество ни напомниха, че Европа може да стане ядрена пустиня, благодарение на новата руска ядрена ракета "Сармат"...
Всичкото това ни обеща другарят Путин на Рождество Христово! Православно ми е!!!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Таваришч Путин по този начин без капка неудобство демонстрира, че кагебисткото "православие" (идеологическа опора на тираничния путински режим!) няма нищо общо не само с православието, но и със самото християнство най-вече! Което и доказва, че и кагебисткото "православие", и самият путинизъм са антихристиянска бесовщина, са сатанистки изобретения, са оръдия на самия Сатана! Да се смята, че кагебисткото "православие" има нещо общо с православието или с християнството е нещо като лакмус за това доколко ти самият си православен или християнин. Не може човек православен и християнин да смята, че именно Антихристът, че самият Сатана е... "християнин", това, простете, е пълна дебилщина! Главният проблем на кагебистката "православна" доктрина и на путинския тираничен режим има нравствено естество: опират се на безочливата лъжа, а на тази основа подменят местата на добро и зло, това, което е зло, за путинеца и за кагебисткия "православен" е "добро", а това, което е добро, за путинеца и за кагебисткия "православен" е "зло". На това основание путинеца и кагебисткия "православен" изпитват такъв див, ирационален бяс спрямо Запада - и така силно "боготворят" прословутата неизмерима "руска сила" и руското "право" дори!
ДОБАВКИ:
Жерар Депардийо, цитиран от Момчил Дойчев:
"Престоят ми в Русия ме убеди, че аз съм французин. Няма какво да правя в тази страна. Апартаментите ги продадох за да си излекувам нервите след престоя в страната на идиотите!"
А какви ако не дебили са тези, които се възхищават у нас от "страната на идиотите"?


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Моите реплики към най-неверните "правила" на един "водещ световен психолог"

Водещ световен психолог: 22 правила, които ще променят живота ви за по-добро
... 5. Първо се уверете, че планирате действията си и добре организирате живота си, а в резултат на това ще последва щастие. ...
... 12. Ако ви харесва да мечтаете, тогава се уверете, че се стремите само към цели и мечти, които могат да бъдат постигнати. Поддържайте мечтите си истински, защото в противен случай ще загубите фокуса си и ще се разочаровате, ако не успеете да постигнете нереалистична цел. ...
... 16. Винаги ще има хора, които ще ви критикуват и обиждат. И все пак не трябва да обръщате внимание на това. Не забравяйте, че в деня, в който най-накрая постигнете целите си, всички критики и обиди няма да означават нищо за вас. Те просто ще изчезнат. ...
... 20. Няма такова нещо като женска или мъжка логика. Има я само способността да бъдеш мъдър и да мислиш правилно. ...
... 21. Твоето щастие нараства, когато го споделяш с други хора и ги правиш щастливи. Споделете радостта си и с враговете си и им дайте да разберат, че се чувствате по-добре от тях.
Кратък мой коментар: Ето някои мои реплики към най-неверните според мен правила на този психолог:
Нима можем да планираме и да организираме живота си? Да поставим живота си под разумен контрол - до какво ли ще доведе това? Какво дължим на неразумното (ирационалното) в живота си?
Мечта ли е онова, което може да бъде постигнато? Ако не мечтаем за невъзможното, какво ли е станало с нас? Изречението "Блажени ония, които искат невъзможното" какъв смисъл има?
Тия, които ни критикуват, ни помагат, те ни правят добро. Как така да не им обръщаме внимание, та те искат нещо важно да ни кажат? (Макар често да не успяват да налучкат най-подходящата форма за това!) Който постигне "всичките си цели", има ли смисъл още да живее?
Да си мъдър и да "мислиш правилно" са две взаимно изключващи се неща. Мъдрият е мъдър именно защото признава правото ни да бъдем различни - да мислим според себе си, според оригиналната си личност. Няма някакво единствено "правилно мислене", задължително за всички. Разумното мислене съвпада с мъдростта, ала при него разумността се изразява именно в това, че признаваме и почитаме свободата на мисълта - това така велико благо на човека!
Ако споделим радостта си със своите врагове (а те са такива защото са хем зли, хем са тъпи: мъдрият, разумният човек на никого не е враг!), това още повече ще ги озлоби; те ще са щастливи ако ние страдаме. Аз примерно поради извънредната си човечност правя всеки ден така, че враговете ми да се радват на моите нещастия - и така им помагам да затъват в неадекватността си, надявайки се един ден сами да почувстват и осъзнаят, че са потънали в такива лайна, че така повече не може да се живее. Правя по този начин добри услуги и на враговете си...
Апропо, самата идея за формулиране на някакви "общозадължителни правила" за поведение е твърде невярна, да не кажа тъпа. Нима психолозите още не са осъзнали, че в този наш живот единственият задължителен алгоритъм е СВОБОДАТА - и според него всеки има суверенното право да прави живота си както иска, да, всеки има правото да живее както намери за добре - на своя отговорност обаче. Психологията като наука съдържа в самата себе си неразрешимо противоречие: бидейки наука, тя е длъжна да игнорира феномена свобода, игнорирайки феномена свобода си позволява съвсем субективно да формулира каквито си иска правила, нямащи съществено отношение към живота ни, щото животът за човека е именно свобода! Ето как непочитането на свободата неминуемо поражда този кошмарен за психологическата наука произвол и субективизъм! Психологията колкото повече иска да е наука, толкова повече затъва в блатото на псевдонауката, на "науката"-менте. Който психолог е що-годе разумен, бяга от тази гибелна възможност като започне да философства, т.е. като се впусне да работи в полето на философията. Единствено разумна и смислена е философската (а не научната) психология.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Предаването "На Агоратата..." от 20 дек. 2018 г., темата е: "Българин ли е... Сатана?"

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Запис на предаването "Изкуството да се живее" от 20 дек. 2018 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Разговор с баба Марийка

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Защо така оглушително мълчите?!

Хрумна ми тия дни една крайно екстравагантна (необичайна, такива са повечето, които ми се явяват в душата!) идея, искам да ви попитам как ви звучи, как я възприемате; ето, моля, произнесете се, за мен е важно да разбера какво мислите:
От години водя борба (особено интензивно в последните 5-6 години) със своеволията, безобразията и беззаконията на тъй арогантната (тя е такава защото е всевластна!) образователна бюрокрация, имам предвид директори на училища, инспектори, министерски чиновници - и с обслужващите интересите на тази каста министри, депутати от Комисията по образование и наука в Парламента, началници на РУО и пр. Освен конкретните протестни акции, а също и съвсем практически дела по реформирането (реалното демократизиране, декомунизиране) на отношенията в училищната общност, в която от години съм учител по философия и гражданско образование, написах и купища доклади, жалби, апели, отворени писма, обръщения към учителите, учениците, родителите и какво ли не още, направих много клипчета, в които анализирам ситуацията, правя конкретни предложения за истинска промяна и какво ли не още; издавам и две списания, в които същите тия проблеми около образованието, възпитанието, духовното и личностното израстване също са водещи; написах и издадох цяла една поредица от книги пак по същите - образователни, възпитателни, личностно формиращи - проблеми. Всичко това го правя, воден единствено от съзнанието за дълг, по чисто алтруистични и идеалистични причини, вдъхновяван съм от ценностите, в които вярвам. И цялата тази огромна работа я върша напълно безвъзмездно, на ползу роду, про боно и прочие, и стотинка не съм получил отникъде, а най-малко пък от страна на държавата или обществото, напротив, влизал съм и продължавам да влизам в огромни разходи. Пардон, не е истина, че нищо в замяна не съм получил, напротив, получих какво ли не, инструментариума на побеснялата и тъй арогантна властваща бюрокрация е богат: получих в замяна, за отплата... уволнения, какви ли не репресии, гонения, гаври, издевателства, бях подложен на невиждан административен терор и произвол, яростните, бесните бюрократи подложиха на репресии не само мен, а и съпругата ми, и нея уволняваха, и нея оставяха и оставят да живее ведно с мен в най-унизителни условия, без каквито и да било доходи, без средства за съществуване (в момента семейството ни се "издържа" от мизерен хонорар за водени от нея часове по английски в размер на жалките 200 лв. месечно!). Мен, разбира се, бюрократите тормозят още по-настървено: подавам документите си за вакантни учителски места, не ме вземат никъде, даже и на местата, за които никой друг не кандидатства, дават часовете по философия на учители-неспециалисти, само и само да не ги дадат на мен!
Както и да е, но думата ми е за съвсем друго нещо. Ако се погледне от друг ъгъл ще трябва да се признае, аз в тия години фактически съм извършвал спрямо същите тия властващи бюрократи едни иначе високоплатени образователни или консултантски услуги, да, аз фактически обучавам тия същите бюрократи, мъча се да им помогна да разберат някои твърде важни истини, които те би следвало отдавна да знаят след като са та такива отговорни постове, ала не, те не само не знаят, ами и открито ги поругават; добре де, не е ли справедливо аз все пак да поискам от същата тази неблагодарна (не знаеща изобщо на кой свят живее) властваща образователна бюрокрация едно солидно парично обезщетение за целия този огромен свой труд?! Имам ли аз право да поискам всъщност не от нея, от бюрокрацията, а от вас, данъкоплатците, поне вие да ми се отплатите за целия труд, който положих за вашето благо, за благото и за доброто на вашите деца и внуци?! Щото все пак не бюрократите дават всички средства, дето се пропиляват без особена полза в образователната система, а тия средства ги давате вие, данъкоплатците, нали така? Значи не трябва да моля бюрократите, независимо от постовете им, за някакво справедливо и дължимо обезщетение за труда си (и за възмездяване на понесените най-вече морални, но също така и материални щети!)? А, какво ще кажете по този прелюбопитен казус?
Вероятно сега ви хрумва ето това съображение: да, ама ти, Грънчаров, нали водиш съдебно дяло, ако спечелиш дялото, ще получиш некакво си там обезщетение, за друго не можеш да претендираш, щот ний сме страна на закона, правото, законността, справедливостта и прочие?! Да, ама аз вече съм печелил такова дело, съдът ме е връщал на работа, знам какво е обезщетението, никакво не е обезщетението, щото се връщат заплатите само за шест месеца, и то след като обезщетеният човек върне парите, които пък е получил като обезщетение за безработица, т.е. получава само за тия 6 месеца някакви си там мижави пари, а за останалите, в които е бил безработен, не получава абсолютно нищо (аз сега, ето, вече съм без работа година и девет месеца, сиреч, 21 месеца до момента съм без работа, а краят на делото при това още не се види!) Освен това тук става дума за друго, става дума за труда, който съм положил за ограмотяването на властващите образователни бюрократи, щото аз с тях фактически провеждам най-разностранни курсове и уроци и по психология, и по философия на правото, и по гражданско съзнание, и по демокрация, и по етика, и по духовност, и против аморализма им, и против волунтаризма им, сиреч, им правя безценни услуги, за които обаче не получавам АБСОЛЮТНО НИЩИЧКО! Е съгласете се, че това е съвсем несправедливо, нали така? Трябва или не трябва да ми бъде платено за труда, който съм положил по ограмотяването на тъй неграмотните и некадърни ваши управници, що вие, данъкоплатците, продължавате кой знае защо още да ги търпите?! Май трябва, а? Или не трябва? Кажете, ала ви моля да се аргументирате, става дума за нещо базисно и принципно.

Щото аз като се трудя тук без отдих, всекидневно, полагам исполински труд, и то без никакво заплащане, се чувствам ОГРАБЕН от тия, които аз ограмотявам, те си получават тлъстите заплати, при това не се развиват никак, не показват признаци на промяна и развитие, а аз нищо не получавам, излиза, че те именно ме ограбват, вземат парите, които се полагат на мен, нали така излиза де, разсъждавайте поне малко?! Аз работя, на мен не се плаща, те не работят, а само седят и топлят креслата си, пък получават завидно добри и тлъсти заплати, как да е справедливо това, кажете де, защо така се умълчахте?! Вас именно питам, драги и уважаеми дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?! Защо така оглушително мълчите?!
Ако ти, драги ми Грънчаров, беше успял на нещо да научиш въпросните властващи бюрократи, те сами вече щяха да са се сетили, че са ти ДЛЪЖНИЦИ и щяха сами да предложат да ти заплатят безценния консултантски и обучителен труд, който си положил за тяхното ограмотяване, за тяхното ценностно и личностно пробуждане и прочие, нали така ще ми кажете? Но понеже трудът ти очевидно не е довел до такъв ефект на прогрес, значи трудът ти изглежда не е достатъчно качествен, нали този ще ви бъде аргументът в полза на тезата, че е справедливо нищо да не получа? Но аз ви съветвам, че труда, който аз полагам, е изключително сложен и духовен по характера си, тук бързи и магически резултати не може да се очакват, става дума за ПРОМЯНА В СЪЗНАНИЯТА, В ДУШИТЕ, за която се иска много време. Но трудът си е труд и трябва да се заплаща.
Потърси си правата в съда бе, Грънчаров, заведи ново дяло за тия обезщетения! Но нито властващите бюрократи сами доброволно ще се съгласят да се обезщетят, нито ний, техните работодатели, ний, дето сме данъкоплатци и като такива сме работодатели на всички в държавата, не щем да поправим несправедливостта и нема да ти дадем абсолютно нищо. Това ли ще ми отговорите? Ами пожалуйста, давам и този шанс, ето, кажете го сами. С интерес ще изслушам тезите ви.
Всеки народ си заслужава управниците, това е мисъл, това е изказване на философа Хегел. (Всеки народ е достоен за своето правителство!) Е, значи причината за това, че имате такива безскрупулни и аморални, изцяло разпищолили се управници сте именно вие, данъкоплатците, дето издържате тази паразитираща във властта каста. Берете им вие срама и позора. Аз пък бях длъжен да ви кажа това, което ви казах, и печеля само това, че съвестта ми, за разлика от вашата, е съвсем чиста. Пак е печалба това, а, какво ще кажете? Или ми се смеете сега и си викате: щом си такъв глупак да работиш за без пари, мри тогава, а ний ще гледаме и ще ти се радваме как се гърчиш...

Хубав ден ви желая! Знам, че не сте чак толкова пропаднали морално, ама знае ли се. Възможни са изненади. В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ нема невъзможни неща. И чудеса нема. Тук всичко е хептен гнуснаво и безнадеждно. Или не съм прав, а, или греша? Кажете де, защо мълчите? Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Нека любовта победи омразата, истината - лъжата, доброто - злото, а вярата - отчаянието!

Христо Янков: "Селянки на пост", акварел. (Не)известен съветски пейза(н)жист, началото на XXI в.
И в столицата ли (както и в Пловдив) коледната елха е осеяна с червени петолъчки? :-(


Нашенската комедия не свършва:







Не е страшно да бъдеш ненавиждан пък да няма за какво. Страшно да има за какво да те ненавиждат. (Н.Михалков)


Да се откъснем от зависимост от властта и да преминем към самостоятелност (в мисленето, в поведението) - ето какво ни е нужно!
По думите на Дмитрий Биков, руски писател и учител. Другата дума за обозначаване на тази самостоятелност е думата СВОБОДА. Другата дума за обозначаване на зависимостта е думата подчинение, думата робуване пак обозначава съвсем същото.




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)