Ангел Грънчаров's Blog, page 987

Честита, мирна и благодатна да е новата 2019 година, приятели!

[image error]
Живи и здрави да сте, желая ви успех - и много постижения през нея!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата

Първата страница на излизащия днес в-к ГРАЖДАНИНЪ.

(Приемаме поръчки за хартиеното му издание...)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Писмото ми до неколцина уважавани от мен журналисти и медии и до депутата Гърневски - във връзка с провокацията, произведена снощи от рубладжиите

Текста на това мое писмо го изпратих най-напред на журналистите Иво Инджев и Евгений Тодоров с молба да огласят случилата се тъй екстравагантна и нагла рубладжийска провокация и гавра с националното знаме на България най-вече (щот за национално достойнство у безпросветния народец едва ли вече можем да говорим, дано греша в тази своя констатация!), а после го изпратих и на депутата от Пловдив Спас Гърневски; пуснах копие и до някои национални и пловдивски медии:
Здравей, Иво,
Най-напред честита нова година! За много години, нека 2019 г. да е благодатна за теб и за семейството ти, бъди жив и здрав!
Снощи отидохме със семейството ми да посрещнем новата година на градския площад в Пловдив, този пред общината, той носи името на Стефан Стамболов. Хубаво ама щом президентът-Льотчик направи приветствието си от огромния екран на сцената, хорото започна да го води някой, който държеше в ръката си не едно, а две и то доста големи национални знамена - българското и... руското!!! Множеството на площада беше голямо, беше пълно с хора, други знамена обаче никъде нямаше, само този, който водеше хорото, държеше с едната си ръка и двете знамена. Силно възмутени от тази така обидна политическа провокация отидохме с един приятел (млад човек, който обаче не е политически индиферентен, той пръв видя провокацията и ми обърна вниманието на нея!) по-близо до сцената и видяхме, че знамето го държеше не мъж, а една другарка, една жена, дребна на ръст, ала с твърде злобно лице. (Очевидно рубладжиите у нас не са и мъже, те са едни страхливци, пък макар и нагли - щом се криеха зад една жена!).
Издебнах момента и когато другарката със знамената мина близо до мен, се пресегнах и хванах руското знаме, идеята ми беше да извадя тази другарка от хорото, та да престане провокацията й, а евентуално и да вляза в дискусия с нея; да, ама тя, макар и дребна, почна силно да дърпа тъй милия на сърцето й руски флаг, дърпаше парцала, мълчеше и ме гледаше крайно злобно, даже не можах да разбера дали въпросната другарка не е пък рускиня; към нея се присъединиха и още две-три другари и другарки, почнаха да дърпат яко, интересно е, че дори и моят приятел изглежда се уплаши от нещо и не ми помогна да издърпаме руския флаг и да го освободим от близостта му с българското национално знаме; от зяпачите наоколо, държа да подчертая и това, никой не реагира никак и в един момент, като не ми издържаха силите, аз пуснах руския флаг, другарката, дето го носеше обаче вече беше загубила водачеството на хорото, с придружаващата я група обаче тя пак отпочна ново хоро, скоро към нея се присъединиха други продажни, не чувстващи унижението души и пр.
Интересното е и това, че малко след случката забелязах някакъв брадат таваришч, сложил на главата си руска ушанка (немаше, за отбелязване, петолъчка, иначе дебилите обичат на ушанките си да турят и красние петолъчки!), дълго време стоеше на метър до мен и ме гледаше право в лицето и то крайно злобно; по едно време го попитах какво става, защо така ме гледа, той злобно промърмори "Патаму что так хачу, патаму что так мне нравится!", е, този беше смисълът на думите му, казани ми, в интерес на истината, на български, но на мен ме прозвучаха на руски, щот поганец-предател като туй същество нема право да употребява български език, камо ли пък да се нарича българин! Но заплахата в думите му беше толкова голяма, че аз тогава реших да ида да намеря началника на охраняваща събитието полиция, на площада, за отбелязване беше, имаше доста полиция, но всички до един "български" полицаи, за отбелязване е също така, се правеха на изоглавени и се преструваха, че изобщо не забелязват тъй грозната гавра и с българския флаг, и с очебийното непризнаване на държавния суверенитет на страната ни (Пловдив, доколкото ми е известно, все пак и все още е български град, пък България, доколкото ми е известно, поде де юре не е все пак Задунайская губерния, де факто май вече е такава, така изглежда май?!).
Попитах стоящите наблизо полицаи (те сигурни видяха как се дърпахме, държащи руското знаме, ала са преценили, че не трябва да се намесват!) къде им е началника, казаха ми, че бил пред вратата на Кметството, след малко го намерих, казах му за провокацията на рубладжиите, главен инспектор (а може би комисар, не помня точно?) Аргиров (така ми се представи!) ме изслуша, казах му, че като български полицай би следвало нещичко да направи, обясних му, че самия факт, че тази провокация се прави на площад, носещ името на Стамболов, я прави още по-нагла и грозна; той обаче ми заяви, че понеже полицията била деполитизирана институция, нямала била правото да се намесва в политическите спорове! Е, обясних му, че тъкмо ненамесата му означава солидаризиране с акцията и провокацията на рубладжиите, т.е. означава именно заемане на политическа позиция от деполитизирано длъжностно лице като него, обявих му, че ще направя каквото ми е по силите този скандал да стигне до колкото се може повече хора, казах му, че ще обърна до медиите и пр.
Факт е обаче, че почти час двете знамена на хорото, българското и руското, бяха държани от една ръка, която именно и водеше хорото, а овцете наоколо гледаха и не разбираха що всъщност става, что всущности произходит. Което за мен е истински страшното! Ний рубладжиите ги знаем, че са способни на всекакви мерзости, но ето, че пловдивското "гражданство" гледаше безучастно тяхното тъй провокативно и обидно изпълнение - обидно ако не спрямо тяхното липсващо чувство за национално достойнство, но обидно най-вече щото е подигравка с ДЪРЖАВНОТО ЗНАМЕ НА БЪЛГАРИЯ! - мен специално ме отврати особено силно!
Пиша ти тия неща с надеждата да им дадеш гласност чрез блога си, ето, пращам ти по-долу и фактите, които събрах там, на площада (снимки и клипчета), за да документирам случилото се. Мисля, че ако ний, демократите в България (доколкото ни има), не реагираме срещу такива "незначителни" провокации, утре работите около поведението на хептен разпищолилите се руски мекерета ще станат още по-сериозни, а в един момент ще станат и неудържими! Освен до теб ще пратя това свое писмо и до Евгений Тодоров, един от малцината достойни пловдивски журналисти, вярвам, че той ще огласи случилото се в ръководената от него Пловдивска обществена телевизия, на която е собственик (не става дума за държавната телевизия, това е частна телевизия, крайно дискриминирана обаче от разпространителите на телевизии, тя се разпространява от доста ограничен брой разпространители!).
Толкова, това исках да ти кажа, бъди жив и здрав!
Ето и въпросната публикация:
На площад "Стефан Стамболов" в Пловдив рубладжии се погавриха с националното достойнство на българите!!!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

На площад "Стефан Стамболов" в Пловдив рубладжии се погавриха с националното достойнство на българите!!!

Грозна русофилска политическа провокация с празника в Пловдив:




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Ето защо Висоцкий не обича комунизма!

Из: Аз не обичам - едно майсторско стихотворение от Владимир Висоцки
Аз не обичам изхода фаталени няма да ми писне да съм жив.И мразя се, когато съм печален,когато пея, а не съм щастлив.Аз хладния цинизъм не обичам/Не вярвам във възторга въобще!/,през рамото ми някой да наднича,писмата ми друг да ги чете.Аз мразя разговори полусмели,полунеща да шепнат с полуглас.Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,когато в упор стрелят - мразя аз. ( Прочети ЦЯЛОТО СТИХОТВОРЕНИЕ )


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Дали да подхвърлиш нещичко на уличните котки или само да тъпчеш собствения си търбух е въпрос на приоритети - и на ценности!

Вчера (пооправих се малко от болестта си) ходих да нахраня котките на баба Марийка и констатирах, че те пак бяха гладни като... вълци, от което си правя извода, че явно почти никой от хората от този квартал не им обръща никакво внимание. (Същият този квартал се прочу с това, че на почти никой не му направи впечатление, че 86 годишна бабичка пет месеца - !!! - спа на тротоара пред очите на изпълнените с някакво бесовско безразличие граждани: та какво сега ни пречи да уморим от глад поне котките на баба Марийка - след като не успяхме да убием нея самата!)
Та значи докато хвърлях на прегладнелите котки парчета евтин салам (така ми нареди баба Марийка, тя е експерт по гледането на улични котки щото го е правила 28 години), констатирах, че покрай мен преминаваха разни граждани и гражданки с огромни и тежки торби и дори колички, натоварени с каква ли не храна и на никого (!!!) не му хрумна да се спре и да даде нещичко и на котките! Не и не, никой не спря, тази мисъл явно на никого не хрумва: горките котки наистина бяха много гладни. А сред тях, прочее, има и мънички, особено на едно друго място, то близо до ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (страх ме е да кажа къде точно, щото е напълно възможно някой идиот, като разбере къде са малките котенца, да иде нарочно да ги избие до едно, до крак!)!

Та значи на мен, дето живея в квартал "Тракия", ми се налага да пътувам чак до другия край на града за да храня котките на кв. "Смирненски", а жителите на този квартал изглежда са разчитали само на бездомната и бедна баба Марийка да им храни котките и сега, като я няма, котките май са осъдени на гладна смърт!)!
Толкова. Никого конкретно не упреквам. То това нещо, дали да подхвърлиш нещичко на котките (или само да тъпчеш собствения си търбух!), е въпрос именно на приоритети - и на ценности!
Бъдете здрави! Весели празници ви желая! Не смея никого вече да призовавам да иде да понагледа и нахрани котките на баба Марийка. Щото смятах, че насреща имам сами разбиращи всичко човешки същества, а се оказа, че това май изобщо не е така...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Кога рипането на хоро на площада е израз на... дебилщина?

Ето какво написах на страницата си във Фейсбук (където сложих и клипчето, дето е най-долу, заснето снощи от Централния площад в Пловдив):
На Агората (градския площад, форума) в Пловдив всяка неделя не се водят дебати, не се разговаря, не се търси истината по най-важните човешки въпроси (както някога е било на древногръцката Агора, примерно атинската!), а се играе... хоро! Не че има нещо лошо в играенето на хоро, в танците, напротив, хубаво е, но все пак хорото не може да замести дискусиите, разговорите, нали така? Човек има нужда и да разговаря, да мисли, да казва открито какво мисли, ето тази нужда ние сме позанемарили, да не кажа - отказали сме се от нея почти напълно. А това, простете, не е човешко.
По тази причина преди време си позволих да свържа рипането на хорото с... малоумието, с дебилщината (тогава именно заявих, че колкото човек е по-малоумен, толкова повече му се рипа хоро!). На провокацията ми тогава никой не обърна внимание, изглежда не ме разбраха (което е обичайно), или пък ме обявиха набързо за човек, на когото, понеже говори пълни глупости, не бива да му се обръща внимание. (Което не разбираме сме склонни да го обявим за глупост - за да си успокоим душата.)
И ето, подновявам тази тема: ние, българите, като не излизаме на Агората (на улицата) да правим събрания, демонстрации, протести, да обсъждаме важните въпроси и гласно да заявяваме на управниците какво мислим за тях, като сме се отказали по този начин от УЧАСТИЕ в политическия живот (а гражданите имат не просто важна, а имат съдбовно важна роля и отговорност в него), като сме ДЕЗЕРТИРАЛИ от своя граждански дълг, с това чисто и просто показваме, че сме станали ИДИОТИ (гръцката дума "идиот" е била изобретена за да обозначи хората, които открито заявяват, че за тях политиката не е важна, т.е. които са дезертирали от политическия живот).


И за да подчертаем, че това е точно така, а именно, че сме идиоти (ако предпочитате, другата дума за обозначаване на същото е ДЕБИЛИ), ние излизаме на този същия площад (или мегдан), създаден по начало за да могат да се съберат там много граждани и да водят своите политически дебати, и вместо да си изпълняваме всеки ден гражданския дълг, излизаме веднъж седмично на площада за да рипаме хоро!!! Не да дебатираме, не да дискутираме, не да изразяваме недоволството си от калпавите си управници, а за да рипаме хоро! Правете си какво това означава (а иначе хорото само по себе си е нещо хубаво, но когато заменя нуждата от всекидневни протести, е чисто и просто проява на нескривана дебилщина!)!!!
Аз ще приема, че тия иначе тъй симпатични (външно) хора имат право да играят всяка седмица хоро на мегдана (Агората) само когато същите тия хора също така стриктно си изпълняват и гражданския дълг; ако не го правят това последното, значи тия хора, простете, сами признават, че са дебили (или идиоти). Толкова.
На същия този площад ако се правят поне веднъж седмично протести, в неделя вече ще имаме правото да поиграем и хоро; но само да играем хоро и съвсем да не си изпълняваме гражданския дълг, си е чиста дебилщина.
Вижте братята сърби какво правят тия дни: хиляди протестират и то всеки ден срещу корумпираната власт: какво, нашата власт да не би да е по-малко корумпирана от сръбската?! А пък сърбите нима не обичат да играят хоро?! Ако сърбите (вместо да протестират) играеха всеки ден хоро, нима тяхното нямаше да е дебилщина?!
Да, ама сърбите (и румънците, и гърците, и македонците...) се държат като достойни граждани, а ние сами преценете как се държим! Аз вече ви помогнах да си отговорите като ви разтълкувах какво значи тъкмо на Агората редовно да рипаш хоро - вместо да правиш онова, за което тази Агора е създадена! (Да се играе хоро на мегдана и на площада е нещо вторично, първичното обаче е съвсем друго!). И още нещо ще ви кажа: само хора, които са си уредили добре общия дом (държавата, страната), имат право да играят хоро, да се забавляват, щом като ние, българите, не сме направили нужното нашата непрокопсала демокрация да проработи, щом не си изпълняваме гражданския дълг, щом сме си занемарили задълженията и отговорностите си като зрели граждани, ние нямаме моралното право да играем хора, ръченици и прочие, нямаме никакво право да се забавляваме, а ако продължаваме въпреки всичко да го правим, с това само показваме на целия свят, че сме именно нация, съставена предимно от дебили! Това исках да ви кажа. А иначе скачайте колкото искате, играйте си хора колкото искате, веселете се (вашата веселост обаче дали не е твърде патологична, на какво, моля ви се, се радвате и веселите толкова?!), но се запитайте какво всичко това означава, какъв е неговият смисъл!!!
Приятни размисли ви желая! Можете вече да почнете да ме плюете; може също така да почнете да мълчите - за да изразите презрението си към човека, който ви е направил добрината да каже какво мисли...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Как се разпадна СССР?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

У нас да сме човеци явно е най-последната ни грижа

Гледах снощи филма "Високо в небето" с Джордж Клуни, неговият герой Райън Бингам е специалист по уволненията в различни корпорации с богат опит в бизнес пътуванията из цялата територия на САЩ; та значи той се е беше специализирал в това да съобщава на уволняваните че ги "освобождават" от работа! Но ме впечатли това, че в САЩ работодателите (управителите) на фирми и компании изпитват голямо неудобство да кажат на служителите си че ги уволняват и затова предпочитат да наемат за това нещо хора от въпросната фирма, която пък се е специализирала да задоволява тази нужда или услуга. В Америка хората преживявали доста тежко този факт, че си уволнен, особено след дълги години вярна служба. И се мисли там как да смекчат удара, та човекът да го понесе, с оглед да не заведе съдебно дело и прочие.
И се сетих с какво велико удоволствие моята работодателка (директорка на учебно-възпитателно учреждение, т.е. на гимназия!) на два пъти в последните години ми връчи заповедта за уволнение! Никакво състрадание и съчувствие нямаше при нея, напротив, тя ликуваше че е дошъл момента да ме опраска, да ми отмъсти, нещо повече, за да се наслади на "величавостта на момента" тя беше поканила... публика от свои верни оръженосци, от верни нейни подлизурковци, които де факто... ръкопляскаха на "подвига" й, иначе казано, гаврата над мен, учител със 35 години стаж, беше тотална и пълна! Никаква човечност, никаква милост към мене не беше показана. А е факт, че нивото на стреса, преживяван при уволнение, се равнява на нивото на стреса, преживяван при смъртта на най-близък човек от семейството (майка, брат, за жалост, при мен стана така, че периодът на двете ми уволнения съвпадна със смъртта и на майка ми, и на брат ми, Бог да ги прости)! С две думи казано: цяло чудо е че издържах, че още съм жив (но цената, която платих, е жестока!)...
Във филма се оказа, че една дама (като й съобщиха, че я уволняват) заяви, че ще ще хвърли от моста, по който минава като се прибира от работа. Не й обърнаха внимание, оказа се после, че тя наистина го е направила. И в Америка, моля ви се, съжалиха за грешката си - че не са направили нужното да отреагират подобаващо и да я спасят. Ако аз в отчаянието си се бях самоубил, имам чувството, че при вестта за случилото се някои вероятно щяха да танцуват ако не казачок, то поне ръченица! :-)
Давам пример за това какви сме. Нищо повече от това не искам да кажа. В други страни хората държат на това да са човеци. И по тази причина постигат там и съответните успехи. А за нас това нещо, а именно да сме човеци, явно е най-последната ни грижа.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Кога слънцето на българската демокрация ще изгрее в цялото си величие?

Демокрация без демократи няма, не може да има. А демократи без демокрация няма как да се родят или появят! Тогава какъв е изходът? "Омагьосан", порочен кръг е това, нали? Как да го "разбием", как да го "разкъсаме"?
Ние нямаме демокрация по причина на това, че демократите, сиреч демократично мислещите и демократично действащите хора, т.е. хората с демократичен манталитет са твърде малко у нас - и при това имат доста кусури (защото и те не са се възпитавали, не са живели в реални демократични условия). Масово българинът е недемократичен, авторитарно-деспотичен и тираничен (спрямо по-слабите от него), той също така се държи като роб спрямо властимащите (нищо че тихо и тайно, за да не го чуят, ги псува!). В нито една обществена организация или партия, в нито една сфера на живота ни няма демократични отношения, а има най-уродливи форми на взаимно проникване на робство и тирания, на господство и малодушно подчинение, на комунизъм и варварско непризнаване на свободата (суверенитета) на отделната личност, на аморализъм и простащина (безкултурие).
В атмосферата на ширещата се недемократичност съвсем естествено се избуява носталгията спрямо "тъй удивителния ред и хармония" в условията на комунистическата тирания, която бива възприемана за антитеза, за алтернатива на "тъй лошата демокрация" (която "ни взе" толкова много неща, не ги взе само от гъската Корнелия Нинова, а и от всички нас, нали така?). Спрямо демокрацията у нас постъпваме двойно и тройно несправедливо: хем не знаем що е това, хем не я разбираме, хем въпреки това си позволяваме да се гнусим от нея - понеже, моля ви се, съществуващата недемократична действителност незаконно бива определяна като "демокрация"! Да, това, което имаме, не е никаква демокрация, то е фалшива, изродена, лъжлива "демокрация", то е "демокрация"-менте, то е пародия на демокрация, то е ерзац, непълноценен заместител и отрицание на същинската, на истинската демокрация - и от какво тогава, моля ви се, се отвращавате всъщност, драги немислещи врагове на демокрацията?! У нас масово липсва даже и понятие що е това същинска демокрация, щото ако се разбираше, тогава всички щяха прекрасно да знаят, че сме още много далеч от не, че още много трябва да работим и да се променяме, че да се приближим донякъде към реалните демократични условия и отношения.
Станали сме като руснаците, позволяваме си техния идиотизъм, разцъфтял така пищно в наше време, в ерата на путинизма: мразим всичко онова, което не знаем що е, което не познаваме, което не разбираме! Мразим (или поне немаме високо мнение за)... свободата (наричаме я "свободия", свързваме я с анархията, представяме си я като неизбежно пораждаща анархия или безредие, наричаме я безвластие, т.е. редът винаги го свързваме с властта, налагаща го силово!), Европа и европейците ни се виждат нещо чуждо и "изчанчено", Америка пък я възприемаме като "враг", който, моля ви се, искал да окраде и да съсипе нашата родна комунална кочина! По същата тази "логика" на демократите у нас, доколкото ги има (това са именно свободолюбивите, правдолюбивите хора и личности, които не се свенят да се представят за приятели на демокрацията), масовият българин гледа с недобро око и се чуди как да ги обиди и да ги оплюе: те били "един файтон хора" (това, че са малко, съвсем не значи, че не са прави!), били "нищожно малцинство", чието мнение по тази причина "няма значение", те били "жълтопаветници", "умни и красиви" (да, у нас да си умен очевидно се възприема като жестока обида, да не говорим за това, не дай си Боже, да си красив, ако не физически, то поне духовно, нравствено, това вече е "самото зло"!), иначе казано, те са "ненормални", щото у нас "нормата", очевидно, е да си и тъпанар, и простак, и изроден ако не толкова физически, то непременно най-вече нравствено, душевно! Респективно такъв един "масов българин" си избира за управници хора с напълно очебиен недемократичен манталитет, нахални, арогантни, иначе казано пълни простаци, те са му не само кумири, те са му и "оправячите". (Да не изброявам тук имена за да не си цапам текста, всички се сещате за какви герои на нашето време става дума, нали така?) Картинката е напълно ясна, нали така? Сега разбирате ли защо стигнахме до плачевното положение в сегашния ни Парламент няма нито един демократи, няма нито един политик с що-годе поносим демократичен манталитет, а в него се подвизават и задават тон разни клоуни, циркаджии, гнусни лъжливи демагози, "шмент-и-капели" и прочие?!
Да, знам, изходът от тази ситуация е истински важният проблем, който трябва да обсъждаме. Какъв е изходът от тежкото положение, от задънената улица, в която се оказа нашата тъй млада (а може би дори въобще неродена още?) и за сметка на това съвсем непрокопсала "демокрация"? Ето та този главен въпрос ще се опита да отговори моята книга за демокрацията, която пиша напоследък. Аз доста неща вече казах, май ще трябва да резюмирам идеята си. Щото кой ли пък ти чете пространни, учени и дебели книги за каквото и да било, и то най-вече за най-неприятното, именно за демокрацията?!
Възелът е превъзходен, ала трябва да се развързва и разнищва. Или е правилно направо да го разсечем? Може ли демокрация да се "строи" по някакъв план, спуснат отгоре, от премъдри и безкрайно добри управници - кой знае откъде взели се, прочее?! Ние имахме и "реформатори", това бяха нашите тъй немногочислени демократи, но и те бяха обезкуражени в опитите си да променят плачевното статукво - и да присъждат върху него било реформи, било, моля ви се, демокрация. Що да правим, има ли изобщо изход? Или надежда тук никаква нема, надежда тук всяка оставете?
Абе, Грънчаров, то демокрацията в тъй любимата ти Америка и Европа вече пращи по шевовете и скоро ще рухне, ти си взел тук да ни баламосваш със сладки приказки как трябвало било, моля ви се, да се понапънем, че да родим нашата неродена мома, нашата непрокопсала демокрация?! Как може да си толкова немодерен бе, Грънчаров, на демокрацията веке "й е изпята песента", тя по цел свет агонизира, ти искаш да съживяваш този труп?! Истината е, че и свободата, и демокрацията, драги ми Грънчаров, иначе казано, "целият либерализъм", умира в страшни мъки - и изгрява отново ясното слънце на "пълната хармония", на "тъй великолепната симфония" на "просветения консерватизъм", при който ще има един цар, който ще решава сичко, това е премъдрият таваришч Путин, а всички ние ще клечим пред него и ще му ръкопляскаме мило, ех, какви блажени време ни чакат, драги ми фантазьорино Грънчаров! Как може да си толкова прост човек бе, Грънчаров, ти не виждаш ли що става по света?! Това, дето ти струва "тирания", процъфтява: арабските деспотии, путинска Русия, Северна Корея, Венецуела и... нема повече, пардон, забравихме "социалистически Китай", а там, където дойде демокрацията, е "пълна анархия", ето виж що стана в тъй бляскавите навремето Либия и Сирия, Ирак, Афганистан и прочие, нали така?! Европа, пък и самата Америка, "загиват" по всички линии бе, Грънчаров, техните тъпи, пък макар и тъй фини демократични механизми и отношения са вече съвсем неефективни, те не действат, като картонени кули в един момент ще пропадне целия илюзорен ред на прехваления Запад, само тъй мъдрия "чичко Путин" да рече да го духне - и ще го отвее?! А ти си седнал да ни фалиш демокрацията, молим ти се, което е свидетелство, че нещо не ти е наред акъло, нали така, признай си сам де?!
Нищо де, нека да е така, аз обаче не мисля, че ни чака добро като отново се впуснем в бездната на тиранията, от която едва-едва излязохме - и понеже масово не знаем що е свобода, мигновено, при първите трудности, пак започнахме да плачем за тъй уютната и така добре познатата ни тирания. До какво води тиранията ний прекрасно знаем де, нека да не се правим на изоглавени, че не знаем. Води до пълна разруха и до смърт, води до страшни изпитания, до кошмарни кръвопролития води тиранията, вий дори и това ли не помните?! Да де, като клечите и ръкопляскате може и да оцелеете, на на каква цена ще стане това, моля ви се?! Както и да е, аз привържениците на тиранията не ща да ги убеждавам в каквото и да било, това е мисия невъзможна, но надеждата ми е да помогна поне на тия, които още не са така дълбоко пропаднали в тресавището на комунално-тоталитарната идилия. Ето за тях пиша своята книга, вярвам, че тия що-годе здравомислещи (непобъркани още) хора и личности имат нужда от такава една книга.
Възловата дума в моята теория е думата "борба" - да, всекидневна борба за права, за свобода, за правдини, за справедливост, за достойнство е потребна. Става дума за тия отделно взети щъкащи тук-там индивиди и личности, които още не са потънали до шия в тресавището на безразличността, на малодушието, на аморалността. Има такива личности сред нас, малко са, но ги има. И са предостатъчно, прочее. Нищо че са малко. Тия безценни за общността личности никога не са били много. Но те трябва да вършат всеки ден своето велико дело, за което самият Бог ги е призовал. Какво е тяхното дело ли? Това е правото дело на Истината и на Свободата, какво друго да е тяхното дело, това е тяхното съдбовно жизнено дело на Добротата, на Човечността, да, ей-такива простички неща трябва да запретнем ръкави и да почнем да ги правим всеки ден. И да ги правим така, че те да заразяват колкото се може повече други хора, дето имат потенциала да са личности. Всеки ден трябва да подкопаваме СТЕНАТА (ДИКТАТУРАТА?) НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО, да вадим тухла по тухла от нея, правим ли го това нещо всеки ден, в един момент тази стена ще се разклати и ще рухне, нищо не може тогава да спре рухването й. Нали помните как в Берлин събаряха онази Стена? Народът напираше, но стената беше непоклатима. После почнаха по нея да се катерят някои "луди глави" кой с каквото има и почнаха да човъркат в нея, с чукове, с тесли, с кирки, с железа, кой с каквото намери; почнаха да вадят бетонните блокове, от които тя е изградена. В един момент, след усърден труд, Стената тук-там почна да се клати. И почна да пада. По същия начин ще трябва да рушим именно тази стена на БЕЗРАЗЛИЧИЕТО или по-добре казано на МАЛОДУШИЕТО, която стърчи там, вътре: в собствените ни души. Всеки собствената си стена в своята душа първом трябва да разклати и разруши. Не е толкова трудно, просто опитайте. Но за това се иска пример. Ето, някои дават своя пример. Трябва да ги последваме.
Огромното мнозинство у нас е комформно настроено, то е привикнало да се нагажда пасивно към съществуващия плачевен ред - с оглед да черпи ползи и благинки. Слушкай - за да папкаш, нали знаете тази общобългарска максима, с която майките даже закърмват невръстните си рожби? У нас е непростимо да дръзнеш да не слушкаш и с това да застрашиш в един момент папкането си! Примерно всички се лезят лицемерно на шефа и му казват: "Леле, шефе, колко си велик, малеее, шефе, каков си пич, малее шефе, колко си убав...?!", а също така се надпреварват да му цаливат ръката, нозете, заднико, гдето попадне, надпреварата тук е голема, нали ви е добре позната тази картинка?! Вий също сте такива, нали така? Или баш така не сте, ама... почти, нали познах? (Погледнете как се държи свитата на Боко Борисов, вгледайте се в реакциите им, в лицата им, в усмивките им, забелязвате ли как се лезят на "умнотиите" му, на бабаитщините му, на пинизите му - и ще разберете какво имам предвид; нали загряхте веке?) Е, ако ти, като гледаш тази мила родна картинка всеки ден в своята фирма, в "сплотения колектив", където работиш, имаш пред себе си избора: да бъда като сички - или да не се унижавам като тия шебеци (шебек на турски, на турско-български език е маймуна!) и да постъпя като достоен човек? Да, изборът го имаш, е, верно, чини ти се същинско безумие да стоиш настрана от цаливащите задника на шефа - щот от твоята "глупост" потърпевш ще си тъкмо ти, нали така?! Да, ама има и неща като достойнство, морал, чест, нали така? Или за тебе нема такива неща? За теб те са щуротии, така ли? Брях да му се не види, дотам ли стигнал вече?!
Да допуснем, че има там един... идиот, да речем, той се казва "Ангел Грънчаров", е, ако сте учител, примерно, да допуснем, че има там, в училището, в което работите, един безименен учител (щото е грозно себе си давам за пример, нищо че е истина това, което ще кажа), който постъпва съвсем лудешки и екстравагантно: заявява на фона на надпреварващите се да се унижават пред директорката "учители", моля ви се, че той предпочита да се държи достойно, така, както подобава за длъжността му на учител и възпитател на младите; разбира се, сички скачат и почват да крещят: ти каков си бе, ти за каков се мислиш бе, ти на много интересен ли ке ни се праиш бе, я го виж ти, на личност той ще ми се прави, за достойнство той ще ми говори?! Наистина няма значение какво е точно името на този човек, майната му на името, важното е, че такъв човек предпочита да си остане личност, а не да бъде мижитурка, нали това поне го разбирате?! Е, става скандал, разбира се, почва се някакъв епичен конфликт, всички скачат срещу безумеца, който с екстравагантното си поведение ги изобличава в аморалност, в нравствена гнусотия, в лицемерие, даже оправданието "Абе, Грънчаров, ний те разбираме, прав си, ама струва ли си заради едно тъпо достойнство и ний като теб да си жертваме хляба и заплатата бе, Грънчаров, що не си мълча, мама му стара, ето, щеше като нас и ти да се радваш и на заплата, и на авторитет, и на хубав дял от диференцираното заплащане в края на годината, и на премии за 15 септември и 24 май, и на сичко останало!" Да де, ама тоя идиот Грънчаров не си мълчи, напротив, почва да развява знамето на свободата, правдата, морала, достойнството, заявява публично, че понеже е учител по морал, че понеже преподава философия, етика и гражданско образование, НЕМА ПРАВО едно да говори на учениците в уроците, а на практика на прави таман обратното, бил решил, моля ви се, да прави това, което ТРЯБВА, е, естествено, в един момент директорката "с пълно право" ще го опраска, ще го уволни (вий какво си помислихте като прочетохте думата "опраска", да не си помислихте нещо сексуално бе?!), и умилителната идилия-хармония-симфония (по Никита Михалков) в тъй сплотения колектив ще се възстанови като изритаме проклетия враг на нашето добруване, нали така?! Да, ама ето, тоя същия мерзавец Грънчаров вместо да замълчи, вместо да се скрие в миша дупка или да потъне поне в Гори Тилилейски, тръгва да воюва открито с цялата АМОРАЛНА СИСТЕМА, в която ни е така уютно, нали така, драги другарки и другари, дами и господа съдебни заседатели и заседателки, вие пък що се умълчахте така, кажете нещо де, нали милион пъти съм ви казвал, че мълчанието не е злато, а е злото (следвайки идеята на Иво Инджев)?!
Пак си дойдохме на думата де, нали така? (Тия, които от възмущение, че дадох пример със себе си и така погазих свещените принципи на морала, нека да се махнат от блога ми, нека да престанат да четат, мога да им кажа много здраве и гудбай, нема да рева за тия лицемерни моралисти с тъй изтънчени и чувствителни души и сърца!) Ще обобщя и ще приключвам, щото взе да ми омръзва да пиша.
Всеки човек, всяка личност има шанса да се държи "нетипично" в сравнение с това както се държи масата от безличия около нея, нали поне това признавате, а? Има този шанс, а дали ще се възползва от него, е отделна работа, нали така? Да, ама ако е учител на младежта нали всеки учител е призван да се държи като личност, имаща известни духовни качества, имаща известно превъзходство над потъналата в аморализъм тълпа, а, какво ще кажете по този въпрос? Да, ама и учителите са човеци бе, Грънчаров, нищо човешко и тям не е чуждо, както учи... Маркс, нали така?! Да, ама не: щом си учител, си длъжен да не си мижитурка, нали така? Кой ще принуди учителите ни да не са мижитурки ли?! Нема кой да ги принуди. Министърът може, ама не иска. Директорките хептен не щат. РИО си пасува и гледа с кравешки възторг как подивелите и побеснели администраторки газят идиоти като тоя същия хипотетичен "Грънчаров", вий да не си помислихте, че аз имах предвид себе си, неее, нема нищо такова, просто съвсем случайно ми хрумна това тъй добре познато ми име и го написах ей-така, за да постигна известна пиперливост на текста си! :-) Нищо де, може пък некой родител тук-там да дръзне да каже: искам учителите на моето дете да бъдат на висотата на призванието, на мисията си, на отговорността си! Имам предвид некой родител-немижитурка, има ли изобщо такива у Нашенско, или сите непременно и обезателно требе до един да са все мижитурки?! Има откъде да се упражни натиск, ала водещото по моята теория (изстрадана все пак в самия живот) е ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР. Там, където в някое училище дръзне да се появи учител-немижитурка, това училище вече не е същото. Нищо че ще опраскат непременно този първи учител-немижитурка. И като опраскат учителя-немижитурка, той съвсем не е длъжен да се уплаши, да се свие като... мимитурка и да легне да проси милост пред Инспектората, нали така? Той може да продължи борбата си за права, за правда, за достойнство, за справедливост, за промяна на отношенията, за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ-ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в конкретните училищни общности, тия, които редовно четат моя блог вече знаят какво е длъжен да прави учителят, който иска да остане верен на своята духовна по естеството си мисия. И който не допуска противоречие между думи и дела. Между афиширан морал и постъпки. Не може да има такива учители у Нашенско ли?! Кой ви каза, че не може?! Има. (Нема повече да споменавам имена за да не дразня моралното чувство на ония от вас, които имат по-чувствителни морални души!)
Тук-там из нашите училища може да почнат да се появяват личности-учители - или учители-личности (определихме ги като немижитурки). Това ще упражни мощен ефект върху съзнанията на останалите учители, на учениците, на родители им дори. Особено ако въпросните учители (от кастата на "първите", от ония, дето именно "паднаха в кърви"!) почнат открито да говорят, да пишат и да правят още куп неща, които читателите на този блог добре знаят, че правим. И така ще се влияе на съзнанията на хилядите читатели, сред които има много бивши ученици на въпросния "полудял" учител по философия и по гражданско образование, дето е дръзнал да се държи, да постъпва като свободен човек, като философ, като учител, като гражданин; всички, дето четат блога ми, вече имат примера, имат АЛТЕРНАТИВАТА, ще кажа и това - въпреки всички рискове да бъда оплют като най-аморален и безсрамен тип. Става дума за нравствен пример. (Не е толкова завидно положението ми в момента, че да се ядосвате чак толкова, другарки и другари дежурни оплювачи?!) И ето, около моя блог вече възникна по същество една МРЕЖА, в която хората, за които думи като личност (немижитурка), чест, право, правда, справедливост, достойнство, морал, човечност, човек, свобода, демокрация и прочие не са празни думи, а имат съвсем конкретни и практични жизнени измерения!
В моя блог възникна една такава МРЕЖА. В нея участват хиляди хора. (Всеки ден в блога ми влизат поне 1000 човека, във фейсбук публикациите ми ги виждат 5000 приятели, в групата в моя защита има още 2500 човека и пр.) Четат ме от Америка до Австралия и от Норвегия до Южна Африка, в Русия, Корея, Китай, Индия, в цяла Европа ме четат. Става дума за разпространяването на ИДЕИ, които имат толкова мощна духовна енергия, че са по-мощни от тротила - и дори от атомните бомби, изобщо не преувеличавам. Ето, аз със скромните си сили правя това. Вярвам, че ще имам съвсем скоро и последователи, за които ще чуем нещичко. Вярвам, че вече имам последователи, които обаче работят тихо, следвайки по възможност моя пример. (Аз самият работих десетилетия съвсем тихо - преди да реша да заявя всичко съвсем открито - защото така повелява не само моето съзнание за дълг, защото това отговаря на моята мисия като учител и то по философия, но и защото то е израз на моята лична ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА и особено ВЪЗПИТАТЕЛНА (ОБРАЗОВАТЕЛНА, ОБУЧИТЕЛНА) ЗАДАЧА.)
Ето така се прави демокрация. Ето така могат да се родят повече истински демократи. Които ще заразят с демократизма си нови и нови демократи. Демократът всъщност не не нищо друго освен свободомислещ и свободно живеещ човек. Той е свободен не само на ниво съзнание, но и в поведението си, в делата си. Не на думи е свободен, а е свободен на дело. Той не мълчи. Казва каквото мисли. Смело го казва. Не оценява всичко само с оглед на личната полза. Той дръзва да работи за общото благо. Вярно, неблагодарното общество дълго време ще го игнорира, ще го обвива в ледено мълчание, голяма работа че е така! Важното е, че ледовете се пропукват, нали това е важното?! И това е симптом, че ще дойде един ден пролетта, че пролетта иде, няма начин да не дойде?! (Само трябва да издържим някак зимните студове, януарски и февруарски най-вече! Да, трябва да стискам зъби и да оцелея някак поне до гледането на съдебното ми дяло на открито заседание във Върховния Касационен съд, което е насрочено за 13 февруари 2019 г.!) Мисълта ми е, че като се родят и култивират (възпитат) колкото се може повече свободолюбиви и живеещи по каноните на свободата демократични личности, слънцето българската демокрация няма начин в един прекрасен миг да не изгрее с цялото си великолепие!!!
Това исках да ви кажа. Всъщност не точно това, но както и да е. Така се получи, какво да правя пак. Тия неща, творческите, не подлежат на контрол. Аз поне не ги насилвам, а съм им дал пълна свобода. Защото добре знам, че без свобода няма нищо значимо и добро.
Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Ако не се видим повече, желая ви също така и весело посрещане на новата година!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)