Ангел Грънчаров's Blog, page 97

Как мъжът и жената постигат взаимно разбиране и пълноценен живот: кои са грешките, които правим?

 

ВНИМАНИЕ: Ако искаш да продължим дискусията, заповядай в нашата Telegram-група: https://t.me/parallel_42

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.) 

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

 

ЧЕТЕНЕТО НА КНИГИТЕ НА Г.ГОСПОДИНОВ: СИГУРЕН ПЪТ КЪМ УМСТВЕНОТО ИЗРАСТВАНЕ И НЕИЗБЕЖНИЯ ПРОСПЕРИТЕТ НА МАЛОУМНАТА НИ НАЦИЯ!!!

  Продължават да ме агитират на прочета барем една книга на Георги Господинов - в противен случай щял съм да си остана и да си умра съвсем прост! Ето какво казах тази сутрин на един такъв поувлякъл се рекламен агент на венценосния ни автор:Daniel Stoykov: Е вземете я прочетете тая книга най-после, то голямо хвалене, че не сте я чели. Хубава е книгата, няма да си загубите времето.Ангел Грънчаров: Daniel Stoykov Епа няма да я прочета тази книга тъкмо заради такива, които ми натрапват мнението си, че била хубава! Една хубава книга за мен е наистина хубава когато като я отворя, като се зачета, ме спечелва още с първите изречения. Ако щете да си съдерете задниците да ми рекламирате книгите на прехваления Георги Господинов, аз пак няма да седна да ги чета и затова, защото добре знам, че истински хубавите книги не се нуждаят от такава бясна реклама, а те без никаква реклама печелят душите на читателите си по посочения по-горе начин. Разбра ли сега каква е работата, скъпи ми агитаторе на книгите на въпросния венценосен автор? Май всичките приятели на Георги Господинов сте се мобилизирали да ни агитирате от сутрин до вечер да си купуваме неговите книги, но му кажете, че мен точно нема да проагитирате тъкмо заради вашата наглост...ДОБАВКА: Имам толкова хубави книги за четене, че едва ли ще опра да чета книга на Георги Господинов. Щото вече съм на възраст и нямам много време за губене. Като (ако) изчета всички натрупали се около мен доказано хубави книги за четене (голяма част от тях са философски!), което едва ли ще стане де, тогава малко преди да почне предсмъртната ми агония ще взема и книга на Г.Господинов. Ако не успея да я дочета и умра, ще помоля преди това близките ми да я турят в ковчега ми, та да си я чета на оня свят. Явно от книгите на Г.Господинов нема спасение, както е тръгнало всеки българин, ако не иска да си остане прост, требе да ги изчете!!! Изчетем ли неговите книги, ще поумнеем всички - и България тогава гарантирано ке се оправи!Издигам по този повод лозунго:ЧЕТЕНЕТО НА КНИГИТЕ НА ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ: СИГУРЕН ПЪТ КЪМ УМСТВЕНОТО ИЗРАСТВАНЕ И НЕИЗБЕЖНИЯ ПРОСПЕРИТЕТ НА МАЛОУМНАТА НИ НАЦИЯ!!!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg

Бог ли е дал свободата на Адам - или Адам сам си я е взел?

В месинджър-групата на Философския дискусионен клуб направихме следната дискусия, която може да бъде въведение на нова, още по-задълбочена такава; ето какво си казахме: 

Dimo каза: Банковата сметка на Христос е била на нула. Някои от вас може да са чували, но той е осъден на смърт, затуй че не си е платил сметката от някаква тайна вечеря с приятели. :-) Така са се разправяли с длъжници навремето. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Да де, но първосвещениците в ония времена, убеден съм, са имали не по-лоши банкови сметки от днешните владици, но се питам за какво са им тези пари - щот нали все пак не могат да подкупят Бог когато душата им се изправи пред Него?! 

Dimo каза: Незнам какви сметки са имали. Но тез църкви без пари не можем да ги построим и поддържаме. Училище може да няма, но църква трябва да има. 

Емил отговори на Dimo: Еее накара ме да тръгна да търся че почнах да се чудя да не би да съм чел друга библия. 😃 Също така Исус е бил дърводелец така че се съмнявам да е бил без никакви пари. Разбира се че не е бил "богат" а си е бил беден човек. Неговите последователи са му помагали ако е имал нужда случайно. Той спира да работи на 30 години и след това почва да проповядва. Евреите тогава няма как да го спасят от смъртта тъй като той се е представял за син на Йехова а те са си спазвали стриктно канона. Ще допълня че християнството е по-добро от юдаизма. За разлика от оригиналната религия където се горят "вещици" и се убиват невинни хора в християнството няма нищо такова.

Dimo каза: Това за сметката на тайната вечеря е анекдот. 🙂 

Емил отговори на Dimo: С годините християнството става все по-известно и еврейската църква спира да нарича християнството "секта" за да може да влияе на хората повече но тръгва да вкарва канона в библията което е голям минус защото когато християнството отива в Европа хората приемат и стария завет без да мислят много тъй като ги е мързяло да четатЕто защо през средновековието се случват ужасяващи неща тъй като уж "християните" не са спазвали библията а са гледали да горят вещици и всякакви други откачени глупости взети от канона. 

Емил каза: Мога още много да пиша след като се запознах със страшно много неща но спама ще е прекалено голям. 😃 

Емил каза: Е е той не е осъден защото е направил Тайна вечеря. 😃 

Емил каза: Според мен човек няма нужда от църква за да се моли на божеството си. Или онези кръстове които хората носят също ме карат да се чудя откъде са ги измислили тъй като в библията никъде не пише "сложи си кръст ако си християнин". Даже тези кръстове те се продават което е нещо много противно за Исус. 

Dimo каза: Има много доказателства и за папските були с които са разрешили поробването на славяните и после на Африка. Но ще занимаваме другите с допълнителни неща/спам. 

Емил каза: Той е мразел да се прави търговия с храмовете и подобни неща. Един християнин може да си бъде религиозен и без кръстове и без църкви. Въпреки че говоря срещу канона той все пак е началото на тази религия с Йехова а християнството си е фокусирано над Исус (син на Йехова) но ще спомена че в десетте заповеди има една заповед която противоречи на всички икони и кръстове. 

Емил каза: „Не си прави кумир или каквото и да било изображение на онова, което е на небето горе, на земята долу или във водите под земята. Не им се покланяй и не им служи.“(Изход 20:4-5, Второзаконие 5:8-9) 

Емил каза: Когато видя в България как целуват икони и ги развяват нависоко и се чудя дали тези хора са чели нещо от канона или библията изобщо. 😃Мойсей им се караше на евреите да не правят идоли а българите и това не са чели явно. 

Емил каза: Също така в БИБЛИЯТА Исус казва на всички че е посредник между Йехова и хората и се представя за човек а не за "божество". 

Емил каза: Евангелие от Марк 12:29 – Исус цитира Шема, като казва:„Първата от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ.“Емил1 Тимотей 2:5 – „Защото има един Бог и един посредник между Бога и човеците – човекът Христос Исус.“ 

Емил каза: Съжалявам за спама но трябва да дам тази важна информация. 

Емил каза: Знанието не е "враг" а е ценност. 

Емил каза: Исус също така критикува канона много здраво заради което в средновековието уж "християните" са пропуснали и това да прочетат което е много тъжно. 

Емил каза: Четете библията ако сте религиозни и не търсете "скрити послания" защото никъде не е казано че "има такива". 

Емил каза: Библията си е една история написана от няколко човека и това е. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Вяра в Бога може да има и без църкви. Не вярата съществува заради църквите, а църквите заради вярата. И Бог не е църквата, а църквата е за Бога. 

Dimo каза: Така е. 

Dimo каза: За един ценност, за друг може да е спам (лошо нещо). 

Ангел Грънчаров отговори на Емил:Поздравявам Емил за тъй умните и верни съждения, подкрепям ги изцяло! Не се майтапя, радвам се, че мисли така добре този път и не изтърси нито една глупост! Помъдрял е това лято... 

Емил каза: Не смятам че съм говорил "глупости" до момента. 

Емил каза: Ако някой е решил емоционално да приема дадена информация от мен това не значи че говоря "глупости". 

Dimo каза: Г-н Грънчаров, в днената дискусия казахте, че човек трябва да има "свободна воля" и "добра воля". Самата доброта у човека не трябва ли да ограничава свободата на волята му? Ако осъзная, че едно деяние е грешно (подтикнато от свободната воля), аз би трябвало да самоогранича волята и действията си в смисъла на Доброто и Божествените закони.Има и други немски философи освен Хегел, които твърдят,че не бива да има напълно свободна воля или че тя трябва да се "култивира".Много поздрави и здраве от града и университета в който Хегел е учил! 🙂 

Dimo каза: "Никоя идея не е толкова широко известна, че да е неопределена, двусмислена и способна на най-големи недоразумения, отколкото идеята за свободата"Георг-Вилхелм Хегел, 1817 г. 

Ангел Грънчаров отговори на Емил:Преди говореше глупости. Не сега. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Интересно изказване и въпрос, да отговоря цялостно трябва поне час. "Добра воля" е онази, която свободно избира да прави добро и решително се отказва от злото, включително внимава като прави добро да не предизвиква зло (както стана дума с прекалено загрижените за децата си родители, правещи ги несамостоятелни!). ВЪЗПИТАНИЕ НА ВОЛЯТА в смисъла на култивиране (отглеждане) на волята е най-приятна за философите тема, включително и немските. Но Шопенхауер според мен е най-добрият и най-правият тук щото най-убедително показва как ВОЛЯТА ЗА ЖИВОТ, която е извън понятията за добро и зло и извън формите на разума в своето развитие от ИСКАМ (тя само иска, тя е жадна и никога незадоволена) бива принудена да отрече самата себе си чрез резигнация и квиетизъм, та да бъде усмирена. Но пък при него свобода няма, тя е илюзия. Много писане трябва за да отговоря на въпроса Ви... Съжалявам... 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Хубава мисъл, но май я превеждате Вие от немски и преводът май куца... 🙂 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Аз я редактирам така, с всички рискове:Никоя идея не е толкова широко известна и в същото време по-неопределена, двусмислена и способна на най-големи недоразумения колкото идеята за свободата.Георг-Вилхелм Хегел, 1817 г. 

Dimo каза: Чичо Гугъл я преведе така. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Губи се смисъла в машинния превод. 

Dimo каза: Хм, значи добрата воля е морално над свободната, нали? Ограниченията и границите в името на доброто оправдават ограничаването на свободата? Наистина темата е много голяма и много спорна. Благодаря за отговора! 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo:Между другото Хегел много помага да се разбере що е свобода. Аз още пазя тетрадки с вдъхновяващи цитати от него, които съм си правил четейки книгите му като студент. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo:Волята не е нито добра, нито свободна, тя сама на себе си е закон и не признава никакви ограничения. Тя само иска и не знае покой. Разумът влиза в титанична битка с нея и арена на тази битка е животът. Затова и тъй яко страдаме и се мятаме между крайности. Вземе ли надмощие разумът, волята отслабва и човек е нещастен. Вземе ли надмощие волята, човек подивява и става животно и дори звяр, а най-често развратник. Темата е голяма. Четете Шопенхауер ако искате да разберете живота и волята. 

Д-р Стефан Кючуков: Е, да ама "ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА" как се чете при днешните условия? Гледам я всеки ден на работното ми писалище и толкоз. Човек трябва да отиде някъде в пещера за известно време, за да може после да я осмисли, нежели да я разбере. Аз специално като прочета 4 страници и ми трябват 2 часа да асимилирам прочетеното. Ако продължа с четенето без смисъл настъпва един хаос, който ме изморява все едно, че съм хвърлял с лопата бетон цял ден. И С Камю е подобно усещането. Шопенхауер ми е любимец, ама с неговата Воля не съм се захващал по подобни съображения. Не знам, Ангеле ти като професионалист се справяш вероятно много по-лесно с литература от този род. Но аз не се отказвам следвайки мотото на Ницше "Това, което ме измъчва, но не ме убива, ме прави по-силен". Приятен ден на всички участници! Бог да ви благослови! Благодаря за отделеното време! 

Ангел Грънчаров отговори на Д-р Стефан Кючуков: Не се притеснявай изобщо, всеки човек, четейки философски текстове, изпитва подобни трудности, даже аз си спомням, че преди години срещнах подобно оплакване (като твоето!) у самия Хегел, който в своите стедунтски тетрадки пише как се е отчайвал като е четял философски текстове, питал се е дали има някакъв тайнствен смисъл, който убягва, който не можеш да постигнеш, а се оказва, че общо взето няма такъв и това, което си разбрал, е съвсем достатъчно. Излиза, че философите пишат така сложно (това вече е мое допускане!), първо, щото сами не са сигурни що точно искат да кажат, второ, за да ядосват читателите и да ги принуждават и те да мислят и да участват, да подпомагат раждането на смисъла, ето това е и мъката при четенето на философските книги, и невероятното удоволствие, което те доставят на обичащите философията и влюбените в мъдростта, в истината, в духа. Изобщо четенето на философски книги е като пиенето на гъсно, отлежало, превъзходно приятно, вкусно, ароматно, но твърде силно вино и то трябва да се пие на малки глътки, та да се наситиш на удоволствието; а и за да не не напиеш, да не загубиш разсъдъка си, за да не почнеш да... пееш, както това правят пияниците в кръчмите, които обаче пият отвратително гадни вина, разредени с вода или примесени с бира, ракия и други подобни евтини алкохоли. 

Dimo каза: Да де, но Вие казахте, че има "добра воля" и че немските философи се стремят точно към такова култивиране. Все пак и техните подбуди, да се занимават с опитомяването на "животното" в нас, са от етична нагласа и за доброто на всички в обществото. Съгласен съм за вътрешната борба между разума и волята. Той разума винаги много знае 🙂 а пък като дойдат и сърцето и чувствата си представям вече една дискусия на паралел42 с многоцветни мнения и пиперливи забележки. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Волята на Адам преди грехопадението каква е? Нито добра, нито лоша. Той няма понятие за зло и добро, той е като животно. Но плодът от Дървото на познанието довежда до това, че той осъзнава, че е гол, Ева също, прикриват се, а Бог ги проклина и ги гони от Едем. Ето че умът е причината да мислим, да съзнаваме, но чувството и желанието искат друго, появява се и представата за дълг, Божиите заповеди, човекът тръгва по тъй стръмните, каменисти, изморителни пътища на свободата. И философите до ден днешен спорят: ако слушаме разума и воюваме срещу инстинктите по-добре ли ще живеем или само ще страдаме? Има рационалисти (хегелианци), има ирационалисти, т.е. шопенхаерианци и те няма никога да се разберат. Аз пък имам теория, че пълноцениият живот значи умът и чувството (душата и тялото) да се помирят и така възниква древната калокагатия, тази е мъдростта на живота, прочее, съгреших, това не е моя теория, а тя е банална истина на философията. 

Dimo каза: Ще стигна и до Шопенхауер, аз сега съм донякъде на вълна Рудолф Щайнер, заради жена ми, която изучава антропософия. Докторската му работа е била "Философия на свободата" и е всъщност критика на Кант. 

Dimo каза: Волята на Адам е била свободна и "безгранична" и съответно некултивирана и "лоша", той "мръсника-развратник" е ходил гол, според мен това е интерпретацията в по-шеговит тон. Той е щастлив и "животното" в него е на свобода! Голяма радост. Обаче след грехопадението става точно обратното, неговата воля се ограничава от съвестта му (и от Бог), за да стане по-добра по божията воля, но той започва да страда и да работи завинаги, за да достигне отново смисъла и щастието на живота. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Щайнер ме дразни. И се прави на пророк. Това не е философско поведение. Както и да е. Имам две негови книги, недочетени, едва ли ще ги дочета. 

Dimo каза: Няма как да не Ви дразни 🙂 той твърди че няма такова нещо като абсолютна свобода и свободна воля, която човек може да постигне. Единствено мисълта и фантазията могат да достигнат тази висша и абсолютна свобода. Хората сме изключително ограничени да действаме и да говорим! 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Бог тества Адам. Подтиква го към свободата, предизвиква го. За да разбере "работи" ли творението Му. Е, Адам избира свободата. Яде от забранения плод. И бива изгонен от Едем. Вече е подобен на Бог. Решава сам всичко. Избира между добро и зло. И носи пълна отговорност. Свободната воля е "добра-лоша", щот ако е само добра, ако само доброто избира, тогава свободата отива по дяволите, човекът става робот, а Бог не е искал това, ако беше искал, щеше да ни сложи чип да правим само добро, но тогава нямаше вече да сме човеци, щяхме да сме ангели. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Аз също не смятам, че има "абсолютна свобода" (да правиш квото ти скимне, т.е. абсолютно всичко!), но свободата за човеците е абсолютна щото от нея произлиза човечността ни. Щайнер иска да прави "нови човеци", подобно на Маркс, а това, прощавайте, са глупости. Ние и така сме си доста объркани за да се налага спекуланти като Щайнер и нашия Дънов да ни объркват още повече. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: ГОСПОДА И ДАМИ, ИМАМ ВЪПРОС: Да пуснем ли в групата Любо и Димов, с оглед да не станем прекалено положителни и да почнем да се прозяваме? 

Bat Tosh: Г-н Грънчаров май иска безсмислени драми и скандали. Вижте как спокойно и културно си философсвате за бог, библията, свободата отгоре, аз от Любо нищо свястно не виждам, а Димов няма възпитание да се държи културно... 

Dimo каза: От свободата произлиза човечността ли? Тук мисля че скъсахте веригите на "понемченото" ми мислене... Нали говорихме, че човечността е и отговорност и ограничения. Нали само отговорния човек е истински човечен. Май трябва да продължим друг път преди да се объркаме... 

Ангел Грънчаров отговори на Bat: Аз само питам. Аз също не обичам скандалите. Но и скуката не обичам не по-малко. Но най-вече страдам ето за какво: да не заприличаме на... комунистите. Не знам дали съм ви казвал, но като директорката мутро-комунистическа калинка ме уволни втория път от ТЕТ "Ленин" на учителски съвет обявила: "Скъпи колеги, искам да ви обявя, че отново вчера уволних г-н Грънчаров с цел нашият сплотен колектив да си отдъхне от него!". Последвала пауза, а след това се раздали... бурни и дълго нестихващи ръкопляскания. 🙂 Но това не е всичко: моят агент, който същия ден ме информира за станалото, добави следната потресаваща сценка. Като утихнали ръкоплясканията, един учител по физкултура, най-голям подлизурко на директорката, сметнал за нужно да добави: "Госпожо директор, а Вие защо толкова дълго го търпяхте, защо не го уволнихте по рано?!" 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Това е азбучна истина. Ако няма свобода, няма човечност. Без свобода човек става роб или животно. (Истинският, пълният роб не е човек, а животно, иначе казано - руснак или българин!) Отговорност извън свободата няма. И вина няма. И морал без свобода няма. И дух няма. И душа няма. Нищо няма без свобода при нас, човеците. Има само кошмари. Гадости. Свинщина. Убийства и гаври има. Това има само без свобода. Има бесовщина. Има Путинланд. Има Мутроландия. Това само има без свобода. Със свободата има всичко. Свободата е благодат. Свободата е причина да има Европа и Америка. А за да има свобода причината е Христос. Явно Щайнер е успял да обърка Вашето недотам понемчено съзнание. (Щото в Немачко и котките знаят, че свободата е извор на всичко, най-вече на човечността!) 

Dimo каза: Аз също съм твърдо ЗА и двамата да се включат и в писмените дискусии и групата.

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Засега само двама сме ЗА. Да видим дали ще станем поне трима. 

 Dimo каза: Мисля, че не е нужно да се объркваме и да хвърляме и другите в недоумение. Човекът със сигурност не се ражда такъв, а бива "култивиран" в обществените и културни норми от ранна възраст. Той трябва да се възпитава да се ползва от свободата си, но и да е отговорен за последствията. Точно затова, ако има някой на когото трябва да служим и да сме роби, това е Онзи най-отгоре, защото е най-истинския образец за любов, за добро и за хубаво... 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Обсъждайки, се объркваме? И въвеждаме другите в объркване? Колко интересно? Аз мислех че обсъждането преодолява объркването... 

Kalin Stanchev: И Вие ни обърквате понякога г-н @Ангел Грънчаров. 

Ангел Грънчаров отговори на Kalin: Тъй ли? Аз ви обърквам? И как става това? Колко интересно?! По тази логика ще си стоите необъркани ако нищо не обсъждаме, така ли?! Я си помислете още малко?! 

Dimo каза: Не винаги обсъждането води до логически и задоволителни заключения. Противоречията объркват много. Но съм съгласен, че без дискусия още по-неинформирани и изолирани ще си останем. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Разбирам. Дискусиите с мен ви карат да се чувствате ограбени и нещастни - щото ваши предишни неосмеслени мнения отиват, дето се казва, по дяволите или на боклука. Затова и се чувствате объркани. А докато си стоите с предишните вярвания в душите ви цари ред, нали така? А философите са лоши, щото развалят привичния порадък в душите ви. Нали така? 

Dimo каза: Разговор с тиктокърите е също чудесен пример как не се ражда разговор и диалог, а всеки говори какво мисли и чувства без да съобразява и малко с интереса и вниманието на другите участници. Точно говорилня е така. Трябва някакъв диалог. Миналата седмица се получи няколко пъти. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo: Понякога се получава, друг път не. Няма как винаги да е еднакво. Това именно е интригуващото. Зависи какво настроение имаме и пр. Ние сме човеци, а не машини... 

Dimo каза: Не, не е така. Но поне благодаря много за разговора и отделеното време. 

Ангел Грънчаров отговори на Dimo:И аз благодаря! Засегнахме важни въпроси. Най-важни. Има смисъл да се мисли по тях. Отново и отново. Не е загубено времето за обсъждане.

ДОБАВКА (МАЛКО ВЕСЕЛИЕ!): 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Вярна ли е тезата на будистите, че славата - наред с богатството и красотата! - е едно от най-ужасните неща в живота ни?

 

Поставям ето този проблем или проблема, съдържащ се в публикацията с ето това заглавие: 

Апел за човечност: Славата убива Георги Господинов, моля, горещи поклонници, спрете се, имайте милост: та вие го убивате?! 

Намира се ето тук: ...

 

Пълната форма на въпроса в заглавието, непобираща се по-горе, е: 

Вярна ли е тезата на будистите, че славата - наред с богатството и красотата! - е едно от най-ужасните неща в живота ни?

 

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)  

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

 

Апел за човечност: Славата убива Георги Господинов, моля, горещи поклонници, спрете се, имайте милост: та вие го убивате?!

 

Споделих горната снимка на раздаващия автографи (и най-награждаван!) писател Георги Господинов с коментар, който наистина е крайно провокативен. Даже кощунствен, тъй да се рече.  Да поругаеш светиня е грозно, нали така? Да де, ама истината би следвало да има някакво значение, нали така? А тя се постига с дискусия; ето и дискусията тук, за да се учим да търсич истината:

МОЯТ КОМЕНТАР: Хубава снимка. От която личи, че този въпросният писател вече не е писател, а е търговец, продавач на книги, печалбар, давач на автографи... Славата превръща дори и талантливите някога писатели в давачи на автографи, които единственото, което занапред ще напишат, са тъкмо блудкавите и лицемерни автографски посвещения... тъжна работа! Славата е кладата, изгаряща душите на ония таланти, които, изглежда, са мечтали само за нея...

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Аз вече писах нещичко по тази тема, ето това: Не си падам по звездоманиите, а вие? 

УВОДНО ПОЯСНЕНИЕ: 

"От тибетските монаси научих, че трите най-ужасни неща, които се случват на човек, са красотата, славата и богатството." (Брад Пит)

Ако славата (и властта, и парите - красотата да оставим сега-засега настрана!) доставя по-голямо удоволствие даже от... секса, то дали обвеяните от неземна слава (суетна и светска, масово-психологическа, т.е. на тълпата завистливи нещастници!) не са застрашени да се превърнат в най-жалки и дори отвратителни развратници?! Погледнете лицето на някоя от нашите доморасли медийни звезди (да оставим сега мило усмихнатия пред хвалещите го подлизурковци тъй величав наш световноизвестен писател Георги Господинов настрана!) и ще се убедите, че този човек (може да е и жена!) се държи така, че сякаш изпитва... оргазъм, и той най-див!!!

Спирам дотук. Обвиниха ме, че съм бил най-подлия и грозен завистник ("Гроздето е зелено, нали така, драги ми Грънчаров?!") на славата на Г.Господинов, а аз просто съчувствам на бедата му, на нещастието му, т.е. просто проявявам една малка човечност.

Прочее, съвсем скоро ще се включа в лайф (в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42) за да правя нещо като беседа по темата:

СМЪРТ ЗА ДУХА ЛИ Е СЛАВАТА?

(ЗАЩО ФИЛОСОФИ И ФИЛОЛОЗИ - ПИСАТЕЛИ, ХУДОЖНИЦИ НА СЛОВОТО - СА ВЪВ ВЕЧЕН КОНФЛИКТ?)

Или как тълкувам епичния културен и духовен феномен "Сократ-Софокъл"? (Проверете каква история има между тези две древни и толкова прославени звезди на Атина - едната обаче е... убита, Сократ бива осъден на смърт, нали знаете това?)

Божественият Платон пък в "Държавата" пише, че писателите (поетите) трябва да бъдат изгонени от неговата идеална държава - щото са непоправими лъжци! Защо ли пък е толкова краен великият Платон?

Хубав ден на всички!

ДОБАВКА: Есхил, Софокъл, Еврипид и театърът в Елада

ДИСКУСИЯ 1:

Daniela Ratcheva: Г-н Грънчаров, писателите и поетите са духовни същества, но и те трябва да се хранят като продават творенията си. Изкуството не е самоцел, а продажбите са един от начините за обратна връзка с публиката. Аз предлагам вие да сътворите нещо, първо, а после да го промотирате, защото вярвате в него (второ), а после някой да ви повярва и го отпечата, после да го преведе, а после да стигне до читателя и читателя да гласува с портфейла си - ако броите, стъпките са доста и слабите душици ще им свърши “горивото” някъде още в самото начало. Така че преди да плюем някой, да се поставим първо в обувките му и да погледнем какъв път е извървял до този успех. Малцина го могат последното, затова завистта шества по всички български “територии”. 

Ангел Грънчаров: Daniela Ratcheva Госпожо, аз съм автор на повече от 20 книги, много от тях издадени от авторитетни издателства. Тъй че ми е много добре познат този род дейност. Авторът трябва да продава книгите си за да живее, но все пак не ги пише заради това. В един момент обаче парите и славата станат ли доминанта, всичко отива по дяволите. За това става дума в случая. 

Ognyan Brankov: Не сте ли много краен? Това издава лично пристрастие, а не обективна преценка. 

Ангел Грънчаров: Ognyan Brankov Кой това? Че не се разбира. Ако се отнася до мен, аз към въпросния автор нямам и не мога да имам лично пристрастие, а просто анализирам ефекта на славата върху душата му. Неговата душа изгаря и се разтапя от пустата слава, а това поражда у някои от нас тъга, щото все пак сме човеци, нали така? Как да помогнем на писателя Георги Господинов да понесе огромната тежест на славата и да съхрани личността си, своя творчески потенциал? - ето този въпрос ме занимава напоследък. Срамота е да гледаме безучастно как той изнемогва и понася огромни поражения върху душата си, нали човечността изисква поне да му съчувстваме? 

Гочев Георги: Гроздето е кисело... 

Януарий Февралич Малъксечков: Не падай на нивото комунал онанистическата хибридна пропаганда - само те се опитват да го чернят и омаловажават успехите му в международен мащаб.Критикувай творбите му, а не личния му живот. 

Гочев Георги: Януарий Февралич Малъксечков таварищ Грънчаров завижда неблагородно, че някой друг си продава книгите, а неговите седят в мазето и ги ръфат мишките, за автограф някой да му поиска да не говорим... 

Ангел Грънчаров: Януарий Февралич Малъксечков Искаш да кажеш да не го закачаме, щот е "от наште", тъй ли? "Кучи син, ама наш кучи син!", тази ли ти е масълта? 

Ангел Грънчаров: Гочев Георги Защо да завиждам, таваришч?! Та моите книги са философски, т.е. са в отношение към вечността, което значи, че ще се четат вечно... за какво да завиждам?! 

Гочев Георги: Ангел Грънчаров или няма да се четат никога... 

Януарий Февралич Малъксечков: Ангел Грънчаров - написал съм ясно:- критикувай творчиството му, а не личния му живот. Той не е политик, а писател.Казвам, че само комунал онанистическата паплач го коментира унижаващо в личен план. Ти ни си такъв, нали? 

Ангел Грънчаров: Януарий Февралич Малъксечков Къде става дума за личния му живот?! 🙂 Не ме вълнува личния му живот? Това пък откъде ти дойде на ума? Но съм против теорията да щадим тия, които са "от наште", напротив, като ги критикуваме им помагаме. 

Януарий Февралич Малъксечков: Ангел Грънчаров - напротив точно това правите - бил продавач на книги, казвате, а не прочетох нищо оценъчно за творчеството му.Дали го харесвате или не - е съвсем различно нещо. 

Януарий Февралич Малъксечков: Това, че е станал продавач на книги и любител на пачките не е от сферата на личния му живот, да имаш много здраве от мен. Това е негова непристойна публична изява, дължаща се на наркозата на славата. Тя е несъвместима с духовния статут на творец. Ти представяш ли си Христос продавач на Евангелия и давач на автографи върху тях? 

Maria Veneva: Г-н Грънчаров, не съм съгласна с Вас: 

1. Срещата с читателите не е печалбарство, а част от мисията на писателяДа се нарече Георги Господинов „търговец“ или „печалбар“ е несправедливо и опростено. Подписването на книги и даването на автографи е акт на уважение към читателите, които са отделили време и средства, за да прочетат творбите му. Това не е „продаване на душа“, а начин да се установи връзка с аудиторията, която е в основата на всяко изкуство. 

2. Славата не отнема таланта – тя е резултат от негоГеорги Господинов не е станал известен случайно или заради повърхностни произведения. Неговата слава е плод на дългогодишен труд и признание не само в България, но и на международната сцена. Примерите за писатели, които продължават да създават стойностна литература дори след като станат известни, са безброй – Господинов е един от тях. 

3. Успехът не е „тъжна работа“ – той е вдъхновениеСлавата на Георги Господинов може да вдъхнови нови автори да се стремят към създаването на качествени произведения. Да отхвърлим успеха му като негативен феномен означава да омаловажим усилията и постиженията му. Тъжно би било, ако писателите не получаваха признание за труда си. 

4. Срещите с читатели не са доказателство за „забрава на писателството“Даването на автографи и популяризирането на книги не означава, че Господинов е спрял да пише. Това е част от съвременната литературна сцена, където авторите трябва да бъдат видими, за да достигнат до по-широка аудитория. Този процес не противоречи на писателството – напротив, той е негова естествена част. 

5. Вашият негативният коментар е субективен и необоснованИзразявате лична емоция, която не е подкрепена с конкретни примери от творчеството на Господинов. Последните му книги, включително „Времеубежище“, са доказателство, че той продължава да създава дълбоки и смислени произведения, които печелят уважението както на критиците, така и на читателите. 

Имам и други аргументи, но ще спра тук. 

Ангел Грънчаров: Maria Veneva Не ме разбрахте. Това, което казвате тук, е чудесно, но проблемът е, че този писател поради тъй примамливата слава стигна до недобро душевно състояние (аз го долавям по тъй нежно усмихнатото му лице и по очите, очите никога не лъжат), което именно и поражда моята загриженост. Хвалещите Господинов не само му копаят моралния гроб, но и го блъскат безжалостно в него, а ние, неговите критици, се опитваме да му помогнем на чисто човешка основа. Скоро ще направя видео за да си развия по-цялостно мисълта... 

Jenia Georgieva: Ангел Грънчаров, по-добре се поспри, Ангеле, вместо да планираш и видео да правиш. Защото да си вадиш такива бомбастични заключения, при това с пълна увереност в тях, поглеждайки една снимка, е смехотворно.А и ти срещам коментарите под всяка публикация относно Георги Господинов, т.е. вече си се развихрил предостатъчно в самонавиването си какъв диагностик си!Не ти прави чест анонсът ти.И най-добронамерено ти казвам - най-добре би било да се поспреш. 

Ангел Грънчаров: Jenia Georgieva 🙂 Не съм се самонавил. Просто ми се налага да изпълнявам ролята на детето, което казва: "Но кралят е гол!", докато всички наоколо хвалят новите му дрехи. 🙂 Така всички хвалят новата книга на въпросния нашенски крал на художественото слово. Аз съм философ и като такъв на мен се пада задачата да казвам някои неприятни истини. Всъщност добре обясних, че постъпвам съвсем човечно, помагам на омаяния от тамяна (наркотика) на славата венценосен писател. А хвалещите го немилостиво го тикат към провала. Да, интересно е, че се познава кой колко струва като личност в такива ситуации на проверка. Ето, тъжно е да гледа човек с неизвратена чувствителност тия интервюта на омаяния от лъчите на славата писател. Чието съзнание преживя такъв стрес, че той се държи съвсем неадекватно. Навремето така полудя пловдивският адвокат Петър Стоянов когато ненадейно стана президент на България. И до ден днешен го тресат жестоки мании. Още много такива примери има. Славата, властта и парите не прощават. Това са най-големите злини, които могат да сполетят човека. Тази истина ми се налага да я кажа на вас, дето не щете да я разберете. Г. Господинов бил "от наште", айде бе, Грънчаров, недей го закача! Не става. Човечно е да помогнем на пропадащия... 

Ангел Грънчаров: Jenia Georgieva И къде изчезна отговора ми? 

Ангел Грънчаров: Jenia Georgieva Отговорих подробно, отговора го няма. Няма да пиша отново същото. Разбира се, че няма да спра и неслучайно дадох публичност на позицията си. Щото не трябва да се мълчи. От една страна е звездоманията, която тресе народа ни, от друга страна е славолюбието, властолюбието, бесовската любов към парите, която не пощади и толкова велик писател като Г. Господинов. Но ми е много интересно кой модератор изтри предишния ми коментар. Тъпо е това. Мръсно е.

Ангел Грънчаров: И втория ми отговор изчезна. Някой яко трие. Е, във видеото си ще кажа всичко. Трийте, мижитурки! 

Jenia Georgieva: Ангел Грънчаров, виждаш ли как се самоубеждаваш в несъществуващи неща? Отговорите ти са налице. Просто не си кликнал на "всички коментари". 

Ангел Грънчаров: Jenia Georgieva Тъй ли? О, моите коментари са неубедителни?! 🙂 Колко мило?! А в несъществуващи неща не се самоубеждавам. Не бързайте толкова. Малко по-внимателно. Нали уж Божем сме демократи? 

Siyana Stefanova: Аз харесвам книгите му. 

Koycho Hazaev: Много се е променило времето от описаният от Вас 'идеал' - съвременните автори трябва да са лидери на мнения, разпознаваеми, популярни, звезди, с присъствие в обществото - живеем в дигитален век! Времето на скритите по прашните кабинети, в тъмните подземия на държавните учреждения отдавна отмина! Приемете, че това е цената, която плащат, за да печелят добре, за да могат да пътуват, да се вдъхновяват от живота, а не от отминала трагедия! 

Ангел Грънчаров: Koycho Hazaev Там е работата, че въпросният писател се грижи явно само за пазарния си успех, а всичко друго отиде по дяволите, всичко друго е само лъжа, лицемерие. Да сте чул величието Г. Господинов да се е изказало за най-важните български проблеми и да е заело твърда позиция? Няма и да чуете. Той вече е звезда и се движи по друга орбита, нямаща нищо общо с нас, обикновените човеци. 

Milena Andreeva: Излагате се! 

Ангел Грънчаров: Milena Andreeva Кой се излага? Великият раздавач на автографи ли? Вие взехте ли си автограф от него? След 1000 години вашите наследници ще получат милион евра на аукциона за него... 🙂 

ОЩЕ ЕДНА ДИСКУСИЯ:Този автор не е ,,най-четеният", а най-купуваният! Поради стадната психика на част от българското население. Не повече от 5% от закупилите книгите му са ги чели - правих анкета по този въпрос. (Николай Теодосиев) 

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ох, отдъхнах си! Може и да не съм прост щом не съм чел книгите на Г. Господинов?! А че не съм ги и купувал дали не доказва, че съм прост?! А че немам намерение нито да ги купя, нито да ги чета дали не доказва, че със сигурност съм прост? Щот у нас само доказано умните хора не само са си купили книгите му, но може дори и да са чели (донякъде!) некоя от тях. 🙂 Но най-важното е: дори и да не си прочел (докрая) нито една книга на венценосния автор Господинов, ако пофалиш публично книгите му, ще се прославиш и ти като много умен човек, дори ще получиш сертификат за голем умник. Ний пък немаме тия мании народо да ни мисли непременно за умни, ний сме скромни хора и си признаваме чистосърдечно, че криво-ляво ще преживеем живота си и без да сме си купили книга на Г. Господинов, без да сме чели (донякъде!) некоя негова книга, дори и без да сме го пофалили във фейсбук, та народът да ни мисли за доказано умни и интелигентни хора. Предпочитаме да си умрем без тоз сертификат за умност, но да не си причиняваме изпитанието да четем тъй умните книги на Г. Господинов... 

 

ТРЕТА ДИСКУСИЯ:  

Ангел Грънчаров: И какво сега: който не е чел Георги Господинов и не му се е възхитил, е прост, тъй ли? (Имам доста хубави книги за четене, тъй че едва ли ще седна да чета ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ. И то само за да получа сертификат, че не съм прост! Ще рискувам да си остана прост, но да прочета купчината доказано хубави книги, която ме чака да я прочета...)Нали доста хора го хвалят, не са ли предостатъчно? Аз ще го похваля без да съм го чел, та да не ме сметате за хептен прост! 🙂Дали не е време да го предложим за Нобелова награда? А академик вече направихте ли го? С орден "Стара планина" окичихте ли го? Страхувам се да не остане некоя награда, която не сте му дали, че после ще се срамуваме, че не сме почели достатъчно достойно този наш жив класик, да ни е жив и здрав!Не си падам по звездоманиите, а вие? 

 

Ива Краева: Присъединявам се към вас, аз също съм проста, защото не съм чела Георги Господинов. 

Ангел Грънчаров: Ива Краева Лошо, много лошо! Ще си останем прости ако не го прочетем. Дали и ние да не идем да си купим книгата му и да я изчетем, та да получим атестат, че не сме прости? Срамота е да си стоим прости в нашия тъй напреднал 21-ви век, нали?! 

Ива Краева: Ангел Грънчаров категорично - оставам си проста! 

Ангел Грънчаров: Ива Краева И аз. Майната й на сложността! 🙂 В некакъв смисъл ний, простите, сме по-естествени от сложните, от учените де, от начетените. Немам намерение да чета всеки нашумял автор. Аз съм човек, а не маймуна... 

Ангел Грънчаров: Не си падам по звездоманиите, а вие? 

Elena Georgieva: Ангел Грънчаров прочетете я, пропускате. 

Ангел Грънчаров: Elena Georgieva Хорът на хвалещите тази книга ме възпира да я дочета. Не си падам по масово харесваните книги. 

Elena Georgieva: Ангел Грънчаров и аз отлагах, но когато я прочетох бях доволна, че съм я изчела. Сега се колебая за последната, Мая няма да я чета. 

Маргарита Ив. Желязкова: A какво значи 'доказано хубава книга'? А особата, дето се е изказала и е определила книгата като боза и глупост, какво 'доказано хубаво' е написала? За сведение: подарявала съм книгата в превод на поне три езика на приятели. Ама те чужденци, какво ли разбират? Това ли ви е най-големият проблем, че Господинов е популярен? 

Ангел Грънчаров: Маргарита Ив. Желязкова Не. Немаме проблем от това, че Г.Господинов е популярен. Не ние, той има проблем. Не сте ни разбрала. Друг е смисъла: като го хвалите толкова го убивате като писател. Славата убива по-жестоко от непризнаването. Сега изразих ли се по-ясно? Погледнете го как мило се усмихва когато го хвалят публично. Горкият човек! Тъжно ми е за него! Обществото е тъй жестоко към талантите си. Просто ги убива. Чрез слава най-вече. И чрез непризнаване - още по-често. Такива работи... 

Маргарита Ив. Желязкова: Ангел Грънчаров кои сМе тези дето го хвалиМ? Според мене, той може да се грижи са себе си, не е слабоумен. 

Ангел Грънчаров: Маргарита Ив. Желязкова Славата е голямо зло, не по-малко от парите и властта, госпожо. Страшна злина е славата, не знам дали си представяте в колко тежко положение е този най-вероятно добър писател. Славата е подобна на пожар, който изгаря душата. Той вече няма да напише нищо свястно след като всеки ден го хвалят. Аз слушах едно негово интервю при Георги Любенов, подлизуркото от БНТ. Горкият писател, нищо свястно не можа да каже щото вече е омаян от наркозата на славата. На мен лично ми е тъжно че го печете на кладата на славата така жестоко. Да се бяхте спрели поне малко. Милост немате ли?! Можеше да напише нещо значително по-добро ако не бяхте опустошили така жестоко душата му с тая проклета слава! 

Маргарита Ив. Желязкова: Ангел Грънчаров за последно, не знам, кои сме 'ние', дето го печем и опустошаваме. Той си има глава на раменете, животът си е негов. 

Petar Petrov: Съгласен съм с вас, че да се чете нещо, само защото е модерно, е глупаво. Но е и глупаво да не се прочете защото е модерно.Казват, че книгата е прозорец към света. Това е света, в който всички живеем и гледаме. Но всяка книга е света такъв, какъвто е видян през очите на автора. И всяка книга е един различен свят.Жалко е, че има толкова неоткрити светове. Може би защото не са модерни... Или защото са модерни. 

Ангел Грънчаров: Petar Petrov Аз лично никога не чета това, което съвременниците така много хвалят; не се водя по модата и нашумялостта на автора. Щото най-добрите автори, първо, са скромни, второ, както показва историята и животът, никога не са били признати приживе. А за нашумелите приживе никой не си спомня след като умрат. 

Krassimir Stoyanov: Всъщност това да се противопоставят едни книги на други, или едни автори на други е излишно. Също е излишно да му се дават награди в България. Тук различното е, че наградите му са международни, и това което вълнува постсоциалистическите ни общества се разбира и оценява от англосаксонските и западни общества. Дъщеря ми учи литература в UK, и за първи път в живота и български автор е фокус на внимание в подобен мащаб. Ако за някой от нас това няма значение, това си е негов избор. 

Ангел Грънчаров: Krassimir Stoyanov Тъй е. Вярно говорите. Но тук повдигаме друг проблем. За съзнанието на самия прехвален автор. Не знам дали си давате сметка, дали забелязвате, но Г.Господинов, горкият, капитулира морално и психически от тия хвалби, международни и български. На мен ми е тъжно за него. Писах преди време, че славата убива по-ефективно отколкото непризнаването. 

Krassimir Stoyanov: Ангел Грънчаров Ако това е контекста, няма какво да кажа. Нямам никакви наблюдения върху изявите му, само съм чел книгата. 

Ангел Грънчаров: Krassimir Stoyanov Моето възприятие е, че славата го погубва. Загрижен съм за него. Ако подлизурковците не престанат да го хвалят, той съвсем ще погуби душата и таланта си. Дали пък в това не се крие коварството на враговете му: чрез стоварване на оловния товар на славата да го смажат?! 🙁 

Maria Veneva: Ангел Грънчаров Благодаря Ви за споделената загриженост, но позволете ми да не се съглася с тази интерпретация. Славата сама по себе си не е нещо, което "погубва" един талантлив човек, освен ако той сам не позволи това да се случи. А в случая с Георги Господинов, мисля, че успехът му е резултат от дългогодишен труд и искрена отдаденост към изкуството. Неговото творчество е получило признание не само в България, но и в чужбина, което е доказателство за стойността му.Подобни успехи не идват лесно и не са резултат от "подлизурковци", а от читатели, които са почувствали дълбочината на неговите думи. Ако толкова хора намират вдъхновение и смисъл в неговите книги, защо това да бъде наричано "оловен товар на славата"? Вместо да виждаме хвалбите като заплаха, бихме могли да ги разглеждаме като стимул за един творец да продължи да твори и да вдъхновява.Вместо да тълкуваме успеха като опасност, може би е по-полезно да му пожелаем сила и мъдрост, за да остане верен на себе си, независимо от вниманието, което получава. Нека му дадем доверието и свободата да продължи своя път – един талантлив автор със сигурност знае как да остане себе си дори в лицето на признанието. 

Ангел Грънчаров: Maria Veneva Гледайте едно от последните му интервюта и честно кажете какво Ви е впечатлението. Моето е, че той рухна психически от тия хвалби и награди. Дано не съм прав, но просто ми е такова впечатлението. Не се държи адекватно. Хили се и дърдори глупости. Напъва се да каже нещо велико, както подобава за обявен за велик автор, а то не се получава. Тъжно ми е... 

Maria Veneva: Ангел Грънчаров Благодаря Ви за споделеното мнение, но бих искала да предложа други размисли. Може би е добре да подхождаме с повече разбиране, когато наблюдаваме публични изяви на хора под светлината на прожекторите. Интервютата и поведението на Георги Господинов в тях не могат да бъдат обективна мярка за неговата душевност или стойността на творчеството му. Всеки от нас има дни, в които не се чувства на 100%, или моменти, в които общуването не се получава така, както би ни се искало.Да бъдеш публична личност, особено с такава популярност и очаквания, несъмнено е огромно предизвикателство. Но това не означава, че авторът е "рухнал психически". По-скоро може да е умора, стрес или просто моментен дискомфорт. Вместо да съдим по тези повърхностни проявления, може би е по-важно да се съсредоточим върху същината на неговото творчество, което е докоснало толкова много хора.Човек като Георги Господинов, който е показал такава дълбочина и оригиналност в творбите си, заслужава доверие, че ще остане верен на себе си и на таланта си. Понякога е по-добре да приемем, че не е лесно да си в центъра на вниманието, и да бъдем по-снизходителни към човешките слабости, които всички притежаваме. 

Ангел Грънчаров: Maria Veneva Аз съм загрижен за него. Славата е нещо крайно лошо, тя е тежко изпитание, на което издържат само най-силните в духовно отношение личности. Повечето рухват и стават жалки. И смешни. И е тъжно, особено когато си имал някакъв творчески потенциал. Поставете се на негово място. Изведнъж сте станала нещо като божество (пардон, богиня!) Тълпи се навират пред вас, искат автограф: "Леле, какво щастие, аз вече съм велик, доживях славата, Господи?!". Давате ли си сметка вече в каква тежка ситуация е Г.Господинов? Дали не завижда на тия, които не сме обвеяни от такава неземна слава?! От човешка гредна точка разсъждавам. Майната им на парите, на пачките, дали не е по-добре да си просто човек, а всичко друго е бреме?! 

Sofia Dona Stamov: Опитах да прочета. Не става. Не ме грабва нищо.Не е моят автор... Иначе да си пази душата от покварата... 

Ангел Грънчаров: Sofia Dona Stamov При мен е същото. Имам електронният вариант. И съм до 14-та страница от много време. Не провървя четенето. Не ми ли потръгне една книга, насила не мога да я чета. 

Sofia Dona Stamov: Ангел Грънчаров скучен повече от гоголевско повествование. Няма динамика. Бъдете здрав! 

Ангел Грънчаров: Sofia Dona Stamov Добре де, нема да я прочета, но ке си остана прост. Който не бил прочел таа книга, си остава завинаги прост. Кво да правим, госпожо?! 

Maria Veneva: Позволете ми да изразя своето несъгласие с Вашето мнение. Лично аз смятам, че романът "Времеубежище" на Георги Господинов е изключителен – не само като литературно произведение, но и като дълбоко изследване на теми като паметта, времето и идентичността. Книгата ме впечатли с майсторството на писателя да предава идеи и емоции, които резонират с читателя на много нива. Ето защо не мога да се съглася, че хвалебствията към автора са неоснователни. Разбира се, уважавам правото Ви да не се интересувате от неговото творчество. Въпреки това смятам, че когато не сме запознати с дадено произведение, е по-добре да се въздържаме от негативни коментари. В края на краищата, литературата е въпрос на личен избор и вкус. Не всички сме длъжни да харесваме едни и същи автори, но е важно да уважаваме труда на творците, както и мнението на онези, които намират стойност в произведенията им. Негативната оценка към нещо, което не сме чели, може да остави впечатление за прибързаност или дори предубеждение. Може би е по-добре да подминем това, което не ни допада, отколкото да омаловажаваме усилията и успехите на един автор, който очевидно вдъхновява толкова много хора. 

Ангел Грънчаров: Maria Veneva Аз, госпожо, не твърдя, че хвалбите спрямо обсъждания талантлив автор са неоснователни, най-вероятно са основателни, но аз наблягам върху разрушителния ефект на тия хвалби върху авторовата психика или душа, което може да повлече след себе си погубване на таланта му. За това нещо съм се загрижил. По чисто хуманни причини: и увенчаните с лаврови клонки глави са на човеци, нали така? Май се прекали с хвалбите, а това се отразява пагубно върху този иначе, надявам се, талантлив човек... 

Krasimir Koev: Ангел Грънчаров Фундаментална човешка потребност е стремежът към постижение. Успяващият човек поддържа развитието не само своето, персонално, но и на обществото.Мисля си, че много хора, прочели книгата, както и още по-значими от обикновения читател професионалисти и литературоведи са не само я харесали, а и са я наградили, мисля си, че това е радост за автора. Радост е и за тези, които са го прочели.Психологичното му състояние не разкрива такава тревожност, за която няколко пъти става дума в тези текстове. Не зная защо се очаква, когато човек разговаря с друг, да създава сентенции. Дори и талантлив и умен да е, той си е пак същият - малко по-затворен и притеснен. Прочетете някои текстове на Г. Господинов, когато той говори, четейки. Там има натрупана мисъл, а не както е при свободен разговор, от който се очакват изненадващи неща.Това, че някой не харесва Г. Господинов е негов личен проблем. Много хора не харесват Казимир Малевич, Рене Магрит, Марк Ротко, Василий Кандински – но техните картини освен другото, са и скъпи. 

Ангел Грънчаров: Krasimir Koev Разговаряхме за вредното и разрушително влияние на славата върху психиката на венценосния автор. Вие говорите за съвсем друго. 

Maria Veneva: Ангел Грънчаров Г-н Коев насочва вниманието ни към важни детайли по темата, която дискутираме, мисля: 

1. Стремежът към постижение - Фундаментална човешка потребност, която допринася както за личностното развитие, така и за развитието на обществото. 

2. Успехът и признанието - Успехът на автора и положителните реакции към книгата му носят радост както на него, така и на читателите. Това подчертава значението на културния принос и връзката между твореца и публиката. 

3. Автентичността на личността - Дори талантливите хора остават обикновени, със своите притеснения и човешки черти, което проличава особено в неформални разговори. 

4. Ценност на произведенията - Личните предпочитания не омаловажават стойността на произведенията на даден творец. Това се илюстрира с примера на известни художници, чиито творби, макар и неразбирани от всички, имат висока стойност. 

5. Разлика между писмено слово и устно общуване - В писмените текстове се натрупва мисъл и структура, която не винаги може да се постигне в спонтанната устна реч.Когато някой напише, че другият говори за нещо друго, той трябва да го обоснове. 

Благодаря за разбирането! 

Ибрахим Карахасан Чънар: Ще се окаже, че и аз съм прост. 😁 

Ангел Грънчаров: Ибрахим Карахасан Чънар Ако не сте чел книгата му, значи е така. Но имате шанс да поумнеете като си я купите, като я прочетете и като похвалите автора... 🙂 

Ибрахим Карахасан Чънар: Ангел Грънчаров 🤔 

Mina Y. Ivanova: Книгата е ГОЛЯМА! 

Ангел Грънчаров: Mina Y. Ivanova По обем ли? Не ме плашете толкова де! Таман вече бях решил да я прочета (за да не си остана простичък пожизнено, а вече съм стар!), и Вие ме отчайвате, че книгата е голяма! Какво да правя сега?

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

 

Кога и как ние, гражданите, ще се отървем от злотворните ортаци-мафиоти Боко Борисов и Шиши Пеевски?

 

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

 

За какво живея, каква е висшата цел в живота ми: а може ли да се покае грешник като Шиши Пеевски или Бойко Борисов?

 

Пълната форма на въпроса в заглавието, непобираща се по-горе, е: 

За какво живея, каква е висшата цел в живота ми: а може ли да се покае грешник като Шиши Пеевски или Бойко Борисов? 

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)  

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Не си падам по звездоманиите, а вие?

  И какво сега: който не е чел Георги Господинов и не му се е възхитил, е прост, тъй ли? (Имам доста хубави книги за четене, тъй че едва ли ще седна да чета ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ. И то само за да получа сертификат, че не съм прост! Ще рискувам да си остана прост, но да прочета купчината доказано хубави книги, която ме чака да я прочета...) Нали доста хора го хвалят , не са ли предостатъчно? Аз ще го похваля без да съм го чел, та да не ме сметате за хептен прост!    Дали не е време да го предложим за Нобелова награда? А академик вече направихте ли го? С орден "Стара планина" окичихте ли го? Страхувам се да не остане некоя награда, която не сте му дали, че после ще се срамуваме, че не сме почели достатъчно достойно този наш жив класик, да ни е жив и здрав!  Не си падам по звездоманиите, а вие?

НАЧАЛО НА ДИСКУСИЯ: 

Маргарита Ив. Желязкова: A какво значи "доказано хубава книга"? А особата, дето се е изказала и е определила книгата като боза и глупост, какво "доказано хубаво" е написала? За сведение: подарявала съм книгата в превод на поне три езика на приятели. Ама те чужденци, какво ли разбират? Това ли ви е най-големият проблем, че Господинов е популярен? 

Ангел Грънчаров: Маргарита Ив. Желязкова Не. Немаме проблем от това, че Г.Господинов е популярен. Не ние, той има проблем. Не сте ни разбрала. Друг е смисъла: като го хвалите толкова го убивате като писател. Славата убива по-жестоко от непризнаването. Сега изразих ли се по-ясно? Погледнете го как мило се усмихва когато го хвалят публично. Горкият човек! Тъжно ми е за него! Обществото е тъй жестоко към талантите си. Просто ги убива. Чрез слава най-вече. И чрез непризнаване - още по-често. Такива работи... 

Ива Краева: Присъединявам се към вас, аз също съм проста, защото не съм чела Георги Господинов. 

Ангел Грънчаров: Ива Краева Лошо, много лошо! Ще си останем прости ако не го прочетем. Дали и ние да не идем да си купим книгата му и да я изчетем, та да получим атестат, че не сме прости? Срамота е да си стоим прости в нашия тъй напреднал 21-ви век, нали?!  

Ива Краева: Ангел Грънчаров категорично - оставам си проста! 

Ангел Грънчаров: Ива Краева И аз. Майната й на сложността! 🙂 В некакъв смисъл ний, простите, сме по-естествени от сложните, от учените де, от начетените. Немам намерение да чета всеки нашумял автор. Аз съм човек, а не маймуна... 

Маргарита Ив. Желязкова: Ангел Грънчаров кои сМе тези дето го хвалиМ? Според мене, той може да се грижи са себе си, не е слабоумен. 

Ангел Грънчаров: Маргарита Ив. Желязкова Славата е голямо зло, не по-малко от парите и властта, госпожо. Страшна злина е славата, не знам дали си представяте в колко тежко положение е този най-вероятно добър писател. Славата е подобна на пожар, който изгаря душата. Той вече няма да напише нищо свястно след като всеки ден го хвалят. Аз слушах едно негово интервю при Георги Любенов, подлизуркото от БНТ. Горкият писател, нищо свястно не можа да каже щото вече е омаян от наркозата на славата. На мен лично ми е тъжно че го печете на кладата на славата така жестоко. Да се бяхте спрели поне малко. Милост немате ли?! Можеше да напише нещо значително по-добро ако не бяхте опустошили така жестоко душата му с тая проклета слава! 

Petar Petrov: Съгласен съм с вас, че да се чете нещо само защото е модерно, е глупаво. Но е и глупаво да не се прочете защото е модерно.Казват, че книгата е прозорец към света. Това е света, в който всички живеем и гледаме. Но всяка книга е света такъв, какъвто е видян през очите на автора. И всяка книга е един различен свят.Жалко е, че има толкова неоткрити светове. Може би защото не са модерни... Или защото са модерни.  

Ангел Грънчаров: Petar Petrov Аз лично никога не чета това, което съвременниците така много хвалят; не се водя по модата и нашумялостта на автора. Щото най-добрите автори, първо, са скромни, второ, както показва историята и животът, никога не са били признати приживе. А за нашумелите приживе никой не си спомня след като умрат.  

Krassimir Stoyanov: Всъщност това да се противопоставят едни книги на други, или едни автори на други е излишно. Също е излишно да му се дават награди в България. Тук различното е, че наградите му са международни, и това което вълнува постсоциалистическите ни общества се разбира и оценява от англосаксонските и западни общества. Дъщеря ми учи литература в UK, и за първи път в живота и български автор е фокус на внимание в подобен мащаб. Ако за някой от нас това няма значение, това си е негов избор. 

Ангел Грънчаров: Krassimir Stoyanov Тъй е. Вярно говорите. Но тук повдигаме друг проблем. За съзнанието на самия прехвален автор. Не знам дали си давате сметка, дали забелязвате, но Г.Господинов, горкият, капитулира морално и психически от тия хвалби, международни и български. На мен ми е тъжно за него. Писах преди време, че славата убива по-ефективно отколкото непризнаването.  

Krassimir Stoyanov: Ангел Грънчаров Ако това е контекста, няма какво да кажа. Нямам никакви наблюдения върху изявите му, само съм чел книгата. 

Ангел Грънчаров: Krassimir Stoyanov Моето възприятие е, че славата го погубва. Загрижен съм за него. Ако подлизурковците не престанат да го хвалят, той съвсем ще погуби душата и таланта си. Дали пък в това не се крие коварството на враговете му: чрез стоварване на оловния товар на славата да го смажат?! 🙁

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Любовници ли са нещастниците Тръмп и Мъск?

 

Тръмп и Мъск се били... влюбили един в друг, като Путин и неговия бодигард-убиец, дето го размени за затворниците, голяма любов, моля ви се, неразделни били! Парите ли са спойката между тях или нещо друго никой не знае.

За подробности виж линка в първия коментар.

Между другото проститутката, която съди Тръмп за това, че й предложил пари за да си трае била издала книга, в която разказала между другото, че пенисът на Тръмп бил подобен на гъба, т.е. бил съвсем негоден да изпълнява сексуалната си роля. И това явно е било така цял живот.

Което обяснява всичко в живота му - ако следваме теориите на великия д-р Зигмунд Фройд. Прочее, хората, които са сексуални инвалиди (като Ленин, като Хитлер, като Сталин, като Путин) са способни на най-страшни злодеяния - за да си отмъстят на ония, които не са така нещастни като тях.

Приятни размисли ви желая!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg

Учените, умните, елитните българи трябва да разговарят и да се разбират с обикновените, с необразованите, с "простите", с хората от народа!

 

Пълната форма на въпроса в заглавието, непобираща се по-горе, е: 

Учените, умните, елитните българи трябва да разговарят и да се разбират с обикновените, с необразованите, с "простите", с хората от народа! 

Иначе казано, не приемам тезата на проф. Калин Янакиев, че т.е. че градската демократична общност, общността на образованите, на интелектуалния елит не може да печели влияние сред необразованите българи. 

Да, учените, умните, личностите от елита трябва се научат да разговарят и да се разбират с необразованите, с простите, с хората от народа! А и дори са длъжни да си обединят силите за промяна към добро у нас!Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая!

Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.