Ангел Грънчаров's Blog, page 94

December 8, 2024

Защо разговорите, думите са най-доброто лекарство за болните души?

Може да бъде изображение с 1 човек и паметник

Зрител, нарекъл се @sunzi8021 преди 13 часа е написал интересен провокиращ мисълта коментар в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42 под видео със заглавие Що за вас е Слави Клашъра: велик просветител на младите или вманиачен менте-многознайко и печалбар?; ето какво пише този човек, а под него е моят отговор до него (пък и не само до него, а и до мислещите като него!): 

Занимавате се само с българизми, които от ден на ден стават все по-примитивни. За агресивно лудия какъвто е българинът, трябват силни лекарства и усмирителни ризи, а не галене и безкрайно говорене. Полезният ви ход е да сте сред нормални хора из общия ни дом - планетата Земя. Ако упорствате и летите хиляди километри, за да наблюдавате дегенерати, означава че сте не по-малко луди...  

Отвърнах му ето какво:

Дори и повечето от масовите българи да са луди, вманиачени и побеснели от глупости и от простотия, лекарставата и усмирителните ризи няма да им помогнат, а донякъде могат да им помогнат само разговорите, дискусиите, дебатите, и то най-вече на чисто човешка основа, там, където са базисните човешки (а това значи ДУХОВНИ!) ценности; този е верният път; нито забрани, нито репресии, нито бой, нито хапчета, нищо не помага, а помага само това: разговорите, думите са най-доброто лекарство за болните души. От тази теза (правдолюбива, свободолюбива и демократична!) няма да отстъпя.  

По тази именно причина цял живот работя по същество като философски, а това значи духовен консултант, т.е. правил съм не само дискусии (образователни, възпитателни - в училищата, а също така публични, в медиите, в интернет, в блога, в ютюб-каналите си и пр.), но и съм консултирал хора объркани, неверници, нихилисти, материалисти, прости, прекалено умни, многознайковци и т.н. Това нещо трябва да го прави всеки, които неслучайно или неформално се нарича философ (учител, духовен деец с мисия).  

Но има и нещо друго: най-добър учител и консултант все пак е самият живот, реалността, сиреч истината. Хората с неадекватни, с неверни представи за живота като получат в съществуването си ред удари по главата "сякаш от някаква невидима длан", като пострадат, като изпият много горчиви чаши лека-полека или почват да поумняват малко по малко, почват да отрезвяват, почват да се освобождават от хептен глупавите си представи, догми, мании, а някои започват дори да помъдряват.  

Но тук пак всичко е съвсем индивидуално, някои, казах, поумняват, други... още повече оглупяват и ставата завършени глупаци, изчадия адови, стават нещо като зли зомбита, кръвопийци, тъпанари, клети нещастници, които мразят всичко, що мърда, що е свободно, що е добро, що е истинско, що е човечно; мразят и Европа, и духовните неща, и Америка, и свободата мразят, а обичат робството, тиранията, униженията, бедността, СССР обичат, Ленин, Сталин и Путин обичат, Карбовски и проф. Иво Христов обичат и т.н.  

Това вече са ония, които наричаме "бетонни глави, пълни със сърпове, чукове, петолъчки", българските монументи на срама и позора обичат, именно Альошовците, Шмайзерите, обичат комунизма, а най-вече обичат парите, лъженето и краденето.

Толкова от мен тук (останалото можете да намерите в книгите ми). Прощавайте, че бях малко по-обстоятелствен, но се наложи да си развия и защитя позицията.

Приятни размисли! И хубав ден! И успешна седмица! 

(Пиша това в ранното утро на понеделник.)

 

ДОБАВКА:

 

 

ПОДКРЕПА:  Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on December 08, 2024 20:45

Какво ви е мнението за Слави Клашъра: велик просветител на младите ли е или е вманиачен многознайко, печалбар и отвратителен профанизатор на науката?

 

Пълната форма на въпроса в заглавието, непобираща се по-горе, е: 

Какво ви е мнението за Слави Клашъра: велик просветител на младите ли е или е вманиачен многознайко, печалбар и отвратителен профанизатор на знанието и науката? 

В Уикипедия за Клашъро пише: 

"Слави Николаев Панайотов е български писател и ютюбър." 

!!! 

???

Човек не знае да се смее ли или да плаче?! Жалка работа, тъпо до невъзможност! Аман от лъжи! 

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on December 08, 2024 00:11

December 7, 2024

Медийните мерзавци като таваришч проф. Иво Христов са медийни терористи, масови убийци на души!

Защо медийните мерзавци като таваришчите проф. Иво Христов и Мартин Карбовски са медийни терористи, масови убийци на души!

Един човек в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42 (където е нашият Философски дискусионен клуб) ме попита: "Лошо ли е да има друго мнение?"; отвърнах му ето как:

Не, не е лошо да има друго мнение. Лошо е да се лъже. Ценна е само истината. "Другото" на истината се нарича лъжа. За се лъже публично е грозно, не е забранено. Лъжците, противно на намеренията си, вършат позитивна работа: да отвращават трезвомислещите (здравомислещите) от лъжите си. И така да подготвят душите им за спасителната истина. Истината е благо и благодат за душите ни. И тя, както и да го погледнем, е непобедима, винаги триумфира. Нищо не може да я спре. Щото тя е същина на живота, на битието, техен смисъл.

Лъжата е подобна на отрова, тя убива. Правете си сметка що правят т.н. от мен медийни мерзавци, разните там карбовчовци, кеворкяновци, дачковци, ивохристовци, вацевци и вся остальная руская сволач. Те са медийни терористи, масови убийци на умове.

Надявам се ме разбрахте. Ако не сте ме разбрали (изразих се много просто, не се правя на многоучен - както прави таваришч прафесар Ива Хръйстав! - с цел да ви шашна и да не разпознаете мерзавщината ми), и Господ не може да ви помогне.

Приятни размисли!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on December 07, 2024 20:22

Следобедна псевдо-"философска" седянка: плащат ли Иван Костов и ПП-ДБ на стареца-ютюбър Грънчаров?

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg

 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on December 07, 2024 06:24

Защо БНТ не прави дебати между Иво Инджев и проф.Иво Христов, между Киро Брейка и Ангел Грънчаров?

 

На руската пропаганда, на руската напаст у нас ще й бъдат счупени зъбките (и така ще бъдат изпилени зъбките на самата тъй побесняла, но не по-малко кръвожадна руска имперска медведица!) само по този начин: като се провеждат най-разгорещени дебати в националните медии между представящите се за "остракирани" и тъй безскрупулно лъжливи звездни руски подлоги и пробългарските и проевропейски защитници на истината, имам предвид таваришчите прафесар Ива Хръйстав, дацент Вацевъй, Мартина Карбовскага, Костя Копейкина, Явора Дачкава, Кира Брейкага и так далее, от една страна, и проф. Калин Янакиев, господата Иво Инджев, Калин Манолов, Илиян Василев... кой друг, е аз, Ангел Грънчаров, също с най-висше удоволствие бих се сблъскал с някоя от гореизброените руски подлоги. В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on December 07, 2024 00:55

December 6, 2024

Кои човеци са "овце" и кои "кози" по Библията: защо овчият манталитет господства сред нас, българите?

 

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

 

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...







Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on December 06, 2024 00:08

December 5, 2024

Митът за Сизиф, есе на Албер Камю

[image error]
Миф о Сизифе
Албер Камю
ЗАБЕЛЕЖКА: На български чети тук: https://chitanka.info/text/3589-mityt-za-sizifБоги приговорили Сизифа поднимать огромный камень на вершину горы, откуда эта глыба неизменно скатывалась вниз. У них были основания полагать, что нет кары ужасней, чем бесполезный и безнадежный труд.
Если верить Гомеру, Сизиф был мудрейшим и осмотрительнейшим из смертных. Правда, согласно другому источнику, он промышлял разбоем. Я не вижу здесь противоречия. Имеются различные мнения о том, как он стал вечным тружеником ада. Его упрекали прежде всего за легкомысленное отношение к богам. Он разглашал их секреты. Эгина, дочь Асопа, была похищена Юпитером. Отец удивился этому исчезновению и пожаловался Сизифу. Тот, зная о похищении, предложил Асопу помощь, при условии, что Асоп даст воду цитадели Коринфа. Небесным молниям он предпочел благословение земных вод. Наказанием за это стали адские муки. Гомер рассказывает также, что Сизиф заковал в кандалы Смерть. Плутон не мог вынести зрелища своего опустевшего и затихшего царства. Он послал бога войны, который вызволил Смерть из рук ее победителя.
Говорят также, что, умирая, Сизиф решил испытать любовь жены и приказал ей бросить его тело на площади без погребения. Так Сизиф оказался в аду. Возмутившись столь чуждым человеколюбию послушанием, он получил от Плутона разрешение вернуться на землю, дабы наказать жену. Но стоило ему вновь увидеть облик земного мира, ощутить воду, солнце, теплоту камней и море, как у него пропало желание возвращаться в мир теней. Напоминания, предупреждения и гнев богов были напрасны. Многие годы он продолжал жить на берегу залива, где шумело море и улыбалась земля. Потребовалось вмешательство богов. Явился Меркурий, схватил Сизифа за шиворот и силком утащил в ад, где его уже поджидал камень.
Уже из этого понятно, что Сизиф – абсурдный герой. Таков он и в своих страстях, и в страданиях. Его презрение к богам, ненависть к смерти и желание жить стоили ему несказанных мучений – он вынужден бесцельно напрягать силы. Такова цена земных страстей. Нам неизвестны подробности пребывания Сизифа в преисподней. Мифы созданы для того, чтобы привлекать наше воображение. Мы можем представить только напряженное тело, силящееся поднять огромный камень, покатить его, взобраться с ним по склону; видим сведенное судорогой лицо, прижатую к камню щеку, плечо, удерживающее покрытую глиной тяжесть, отступающую ногу, вновь и вновь поднимающие камень руки с измазанными землей ладонями. В результате долгих и размеренных усилий, в пространстве без неба, во времени без начала и конца, цель достигнута. Сизиф смотрит, как в считанные мгновения камень скатывается к подножию горы, откуда его опять придется поднимать к вершине. Он спускается вниз.
Сизиф интересует меня во время этой паузы. Его изможденное лицо едва отличимо от камня! Я вижу этого человека, спускающегося тяжелым, но ровным шагом к страданиям, которым нет конца. В это время вместе с дыханием к нему возвращается сознание, неотвратимое, как его бедствия. И в каждое мгновение, спускаясь с вершины в логово богов, он выше своей судьбы. Он тверже своего камня.
Этот миф трагичен, поскольку его герой наделен сознанием. О какой каре могла бы идти речь, если бы на каждом шагу его поддерживала надежда на успех? Сегодняшний рабочий живет так всю свою жизнь, и его судьба не менее трагична. Но сам он трагичен лишь в те редкие мгновения, когда к нему возвращается сознание. Сизиф, пролетарий богов, бессильный и бунтующий, знает о бесконечности своего печального удела; о нем он думает во время спуска. Ясность видения, которая должна быть его мукой, обращается в его победу. Нет судьбы, которую не превозмогло бы презрение.
Иногда спуск исполнен страданий, но он может проходить и в радости. Это слово уместно. Я вновь представляю себе Сизифа, спускающегося к своему камню. В начале были страдания. Когда память наполняется земными образами, когда непереносимым становится желание счастья, бывает, что к сердцу человека подступает печаль: это победа камня, это сам камень. Слишком тяжело нести безмерную ношу скорби. Таковы наши ночи в Гефсиманском саду. Но сокрушающие нас истины отступают, как только мы распознаем их. Так Эдип сначала подчинялся судьбе, не зная о ней. Трагедия начинается вместе с познанием. Но в то же мгновение слепой и отчаявшийся Эдип сознает, что единственной связью с миром остается для него нежная девичья рука. Тогда-то и раздается его высокомерная речь: «Несмотря на все невзгоды, преклонный возраст и величие души заставляют меня сказать, что все хорошо». Эдип у Софокла, подобно Кириллову у Достоевского, дает нам формулу абсурдной победы. Античная мудрость соединяется с современным героизмом.
Перед тем, кто открыл абсурд, всегда возникает искушение написать нечто вроде учебника счастья. «Как, следуя по столь узкому пути?..» Но мир всего лишь один, счастье и абсурд являются порождениями одной и той же земли. Они неразделимы. Было бы ошибкой утверждать, что счастье рождается непременно из открытия абсурда. Может случиться, что чувство абсурда рождается из счастья. «Я думаю, что все хорошо», — говорит Эдип, и эти слова священны. Они раздаются в суровой и конечной вселенной человека. Они учат, что это не все, еще не все исчерпано. Они изгоняют из этого мира бога, вступившего в него вместе с неудовлетворенностью и тягой к бесцельным страданиям. Они превращают судьбу в дело рук человека, дело, которое должно решаться среди людей.
В этом вся тихая радость Сизифа. Ему принадлежит его судьба. Камень – его достояние. Точно так же абсурдный человек, глядя на свои муки, заставляет умолкнуть идолов. В неожиданно притихшей вселенной слышен шепот тысяч тонких восхитительных голосов, поднимающихся от земли. Это бессознательный, тайный зов всех образов мира – такова изнанка и такова цена победы. Солнца нет без тени, и необходимо познать ночь. Абсурдный человек говорит “да” – и его усилиям более нет конца. Если и есть личная судьба, то это отнюдь не предопределение свыше, либо, в крайнем случае, предопределение сводится к тому, как о нем судит сам человек: оно фатально и достойно презрения. В остальном он сознает себя властелином своих дней. В неумолимое мгновение, когда человек оборачивается и бросает взгляд на прожитую жизнь, Сизиф, вернувшись к камню, созерцает бессвязную последовательность действий, ставшую его судьбой. Она была сотворена им самим, соединена в одно целое его памятью и скреплена смертью. Убежденный в человеческом происхождении всего человеческого, желающий видеть и знающий, что ночи не будет конца, слепец продолжает путь. И вновь скатывается камень.
Я оставляю Сизифа у подножия его горы! Ноша всегда найдется. Но Сизиф учит высшей верности, которая отвергает богов и двигает камни. Он тоже считает, что все хорошо. Эта вселенная, отныне лишенная властелина, не кажется ему ни бесплодной, ни ничтожной. Каждая крупица камня, каждый отблеск руды на полночной горе составляет для него целый мир. Одной борьбы за вершину достаточно, чтобы заполнить сердце человека. Сизифа следует представлять себе счастливым.1942 г.Обложка: Франц фон Штук, «Сизиф», 1920 г.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...







Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on December 05, 2024 20:05

December 4, 2024

В свободолюбива Грузия руският империализъм няма шанс да постигне нищо, а ние ще удържим ли тъй хищната, жадна за кръв и съвсем побесняла руска имперска медведица?

 

Пълната форма на въпроса в заглавието, непобираща се по-горе, е: 

В свободолюбива Грузия руският империализъм няма шанс да постигне нищо, а ние ще удържим ли тъй хищната, жадна за кръв и съвсем побесняла руска имперска медведица? 

Батальонът от грузински доброволци, сражаващи се в Украйна против руските агресори са изразили готовността си да се върнат в Тбилиси за да помогнат на протестиращите ако се наложи! 

Да, господа и дами, в свободолюбива Грузия руският империализъм няма шанс да постигне нещо, но в малодушна и разцепена на части и затова болна България как ли стои същият този въпрос? 

Ще се опозорим ли да позволим на нашите подли копейкаджии да продадат свидното ни Отечество на тъй хищната, жадна за кръв и съвсем побесняла руска имперска медведица? 

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on December 04, 2024 23:46

Кои са дефектите на демокрацията, пряка и непряка: защо без промяна на съзнанията няма демокрация?


ВНИМАНИЕ: Ако искаш да продължим дискусията, заповядай в нашата Telegram-група: https://t.me/parallel_42 

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...


 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on December 04, 2024 11:32

December 3, 2024

Как да разгадая тайната на живота и мистерията на свободата: чужда ли ми е откритостта към промените?

ДОБАВКА:

Много често всеки от нас е податлив на т.н. ИЛЮЗИЯ ЗА ИСТИНА, т.е. да си въобразиш, примерно, че по-простото и по-ясното е истина, че по-близкото до теб е истина, че по-обичайното, по-познатото за теб е истина, че отговарящото на твоите представи е добро, че "моето няма как да не е верно - щот си е мое!", че тия, които сме повече, сме прави и т.н. Стига се дотам, че сякаш ослепяваме за истината. Онова, което ни харесва, което ни е забавно, което ни е приятно, за нас е истина. Или ни изглежда умно и дори мъдро. И какво ли не още...Глупостта има много извори и безчет корени в душите ни. Тя, както е известно, не ходи по гората, а по човеците.  

ВНИМАНИЕ: Ако искаш да продължим дискусията, заповядай в нашата Telegram-група: https://t.me/parallel_42 

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 
Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 
Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig
Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 
https://www.youtube.com/@angigog/ https://www.youtube.com/@AngelGrancha... https://www.youtube.com/@angelgrancha... 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.) 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on December 03, 2024 23:43