Списание 360's Blog, page 111

Временна експозиция разказва за развитието на туризма на Витоша

СподелиShares Хижа Алеко в процес на строеж, 1923 година / снимка: archives.bg

За всички, които обичат туризма и са любопитни да научат повече как се е развивал той на Витоша, предстои откриването на вълнуваща изложба. Експозицията се казва „Туризмът на Витоша – от първите стъпки до днес“ и ще бъде открита на 6 февруари 2024 г. (вторник) от 18:00 ч. в сградата на Музея за история на София (пл. „Бански“ 1).

Ако имате сантимент към отминалите времена и се интересувате от историята и живота на знакови личности, тази изложба със сигурност ще ви развълнува. Тя се фокусира върху развитието на Природен парк „Витоша“ и туризма и представя продължителния процес, включващ създаването на емблематичните туристически дружества, построяването на ключовите хижи, поетапното изграждане на инфраструктурата.

Веществената ретроспекция от миналото на Парка включва:
– Образци на документи;
– Отличителни знаци;
– Грамоти;
– Туристическо облекло;
– Принадлежности за планински походи;

Експониран е и списъкът с участниците в първото организирано изкачване на Черни връх, изготвен от Алеко Константинов на 27 август 1895 г.

Специални гости на откриването ще бъдат изпълнителите от хор „Планинарска песен – Филип Аврамов“ с диригент Иван Христов. Изложбата ще е достъпна за посещение в периода 7 февруари – 28 април 2024 г. Повече подробности може да научите от събитието във Фейсбук.

„Туризмът на Витоша – от първите стъпки до днес“ се осъществява със съвместното сътрудничество с Дирекцията на природен парк „Витоша“, Държавната агенция „Архиви“, Историческия музей – Свищов, Туристическото дружество „Алеко Константинов 1899“, Туристическото дружество „Еделвайс“, в-к „Ехо“ – издание на Българския туристически съюз, Декатлон България, Николай Трейман и частни лица.

СподелиShares

The post Временна експозиция разказва за развитието на туризма на Витоша appeared first on 360mag.

Българският Freeride отбор жъне успехи и през новия сезон

СподелиShares Българският FreeRide отбор (снимка: Фейсбук)

С два подиума приключи участието на българския Freeride отбор на състезанието Open Faces Freeride, Alpbachtal 1* в Алпбах, Австрия.

Вече традиционно някой от нашите райдъри е на стълбичката, а този път са двама: Илиана Миховска (сноуборд жени) донесе бронза, а Росен Стратков (сноуборд мъже) – среброто за България.

OPEN FACES 2024 ALPBACHTAL, photo: mia* maria knoll

Илиана направи много добро спускане с две шифтита, 180-ка, козирка и много голям дроп, само че още в началото лош сняг я накара да загуби контрол и да докосне снега с ръка. За съжаление това я свали от сигурно първо място.

Росен направи cab 180 от козирка в горната част, голям “скиорски” дроп от най-голямата скала, една тройка и няколко граба. На това събитие той напълно разгърна фристайл потенциала си, който тепърва ще му носи успехи.

Илиана Миховска с трето място на Open Faces Freeride, Alpbachtal 1* в Алпбах, Австрия (снимка: Mia Maria Knoll, Open Faces Freeride)

Поздравления за отличното представяне!

В състезанието участваха общо 7 наши състезатели, които също направиха много добро представяне. Ето резултатите на останалите 5 български карачи:

Валентин, с два големи дропа и две успешно приземени 360-ки в двете посоки, се подреди в топ 5.
Мартин, с бърза и агресивна линия, с 4 големи и стабилни дропа, приземени без грешка, зае 6-та позиция.
Даниел Узунов, с невероятно спускане с големи дропове и стилни трикове. На последния скок той изпъна масивно задно салто, като за жалост прелетя попивката и не успя да извади на крака.
Техническа неизправност при Даниел Йорданов доведе до откачане на ската му два пъти по време на спускането, което не му позволи добро класиране.
Филип направи стилен рън с голям дроп, 360-ка с граб и изпънато задно салто, за което не събра достатъчно скорост, която да го върне на крака и зае 11-ата позиция.

Илиана Миховска на Open Faces Freeride, Alpbachtal 1* (снимка: Mia Maria Knoll, Open Faces Freeride)

Всички наши райдъри показаха много израстване и напредък в поредицата от състезания, до момента, за сезон 2023/2024 г. Пътят им тепърва продължава със серията състезания в Швейцария, в края на февруари… Стискаме им палци!

Официален спонсор на отбора е SiteGround.

СподелиShares

The post Българският Freeride отбор жъне успехи и през новия сезон appeared first on 360mag.

Lumina Park изкушава със светлини и вино до 25 февруари

СподелиShares

Първият сезон на Lumina Park – Вълшебна градина наближава своя край. По този повод посетителите в парка ще могат да се насладят на награди, отстъпки в последните две седмици и един незабравим празник на любовта и виното сред най-магичния декор в града.

Lumina Park София

Отворилият врати в края на миналия октомври мащабен проект с над 130 светлинни инсталации Lumina Park,  подготвя много изненади за посетителите си в последните седмици, преди официално да затвори на 25 февруари.

Свети Валентин и Празникът на виното

На 14 февруари в парка няма да има разделение между любовта и виното, а напротив – две от най-сладките неща на света ще бъдат център на разходката за влюбени и любители на божествената напитка. В парка гостуващ бар ще предложи специална селекция български вина, както и любимото за сезона греяно вино. Освен това, за всички влюбени ще има активация, в която ще могат да напишат послание на половинката си, да направят нещо романтично заедно и да запечатат момента завинаги. Деня на любовта и виното разходката остава все толкова вълшебна, но и ще бъде малко по-дълга, защото паркът ще работи с 1 час повече – от 17:30 до 23:00 ч., а последните посетители ще могат да влязат до 22 ч.

Lumina Park Социална кауза

Lumina Park посвети този сезон и на кауза, която ще подкрепи – това е социалното предприятие Оле Мале на Фондация „Майко Мила“, помагащо на майки на деца с увреждания да работят от дома си и да се издържат сами. Всеки посетител може да се присъедини и да помогне, като закупи на касата специални картичка и пощенска марка. Всяка седмица картичките ще бъдат изпращани до адреси в цяла България. Единственото е необходимо да бъде пусната с точен адрес в специалната пощенска кутия на входа, а екипът на парка ще свърши останалото! Lumina Park ще направи дарение, акумулирано от 50% от приходите от всички пощенски картички.

Lumina Park ще работи до 25 февруари с работно време от 17:30 до 22:00 часа, като единствен почивен ден остава понеделник. В края на сезона предстои и голяма отстъпка в цените на билетите. Следете сайта и социалните ни профили за актуална информация.



За Lumina Park:

Lumina Park отвори за първи път у нас през октомври 2023 г., като част от серия паркове, изгряващи за есенно-зимния период в 10 европейски градове. Атракцията се разпростира на площ от 1,5 квадратни километра в Ботаническа градина – БАН, а всеки сезон, екипът създава преживяване с различна тема, като за първата си година в София тя е „Вълшебна градина“.

Инсталациите представляват атракция за посетители от всички възрасти – зашеметяващи LED скулптури, осветени храсти, дървета и завладяваща музика, около алеите на Ботаническата градина, които носят изненада зад всеки ъгъл. Разходката в пределите на парка е неограничено, целият парк се захранва от LED осветление, използващо най-съвременна енергийноефективна технология.

СподелиShares

The post Lumina Park изкушава със светлини и вино до 25 февруари appeared first on 360mag.

Думи в памет на един голям алпинист: Радко Рачев

СподелиShares Алпинистът Радко Рачев (снимка: Архив на доц. Сандю Бешев)

На 24 януари 2024 г., на 62-годишна възраст един голям алпинист се пренесе в отвъдното. Става въпрос за родения на 3 юли 1962 г. в малкото бургаско селце Трънак Радко Рачев.

Роден само на няколко километра от морето, Радко избира да свърже бъдещето си не с морската шир, а с планините и техните върхове, които са значително по-далеч от гр. Айтос. Там, където вече цялото мУ семейство се е преместило да изкара остатъка от живота си. В Айтос малкото момче завършва начално образование, след което продължава в Селскостопанския техникум, където завършва средното си образование  със специалност животновъдство. Известно време работи като тракторист в ТКЗС-то и в мина „Черно море”, където дълги години там работи и неговият баща.

Радко Рачев (снимка: Архив на доц. Сандю Бешев)

В планинските спортове навлиза първоначално чрез спелеологията, а впоследствие и в скалното катерене, където за бързо овладява катерачната техника и в редица състезания се класира на призови места. По това време в Айтос няма изграден алпийски клуб, поради това той често взема участие в проявите на сливенските алпинисти, които в този период развиват много активна дейност.

Първия си сблъсък с истинския алпинизъм Радко прави през зимата на 1990 г., когато в състава на сливенската експедиция се изкачва на първенеца на Южна Америка вр. Аконкагуа /6962 м/. В това си изкачване Радко допуска грешка, при която не дочаква общото решение за атаката на върха и сам предприема самостоятелна атака, при която на 24 януари 1990 г. осъществява най-бързото изкачване на върха от българин. При самото изкачване Радко няма никакви проблеми с височината и това му дава основание две години по-късно, когато троянските алпинисти обявяват, че всеки, който може да внесе в касата на експедицията им сумата от 3000 долара е добре дошел. С помощта на ТД „Чудните скали” и собствени средства Радко става редовен член и на тази експедиция, която има за цел изкачването на 13-ия по ред от 14-те осемхилядни гиганта на планетата – вр. Гашербрум II /8035 м/.

Спазвайки този път всички правила на хималайските експедиции с последователно изграждане на междинни лагери и поставяне на парапети, там където е необходимо при атаката на върха, заедно с приятеля си Господин Динев от Сливен, без ползване на допълнителен кислород, осъществяват първото българско изкачване на този каракорумски осемхилядник. Това става на 23 юли 1992 г.

И тук Радко няма никакви проблеми с височината, поради това през 1995 г. заедно с Тончо Тончев решават да направят своя мини експедиция за изкачването на вр. Дхаулагири /8167 м/. И двамата имат в актива си по един изкачен осемхилядник – Тончо на вр. Нанга Парбат /8125 м/ на 18 август 1993 г. сам и без кислород, а Радко с актив от Гашербрум II. Тук в техен плюс е и това, че преди 3 години заедно са работили цял месец по склоновете на Гашербрум II. Тогава на Тончо само времето не му позволи да се изкачи на повече от 7400 метра. Мини експедицията им завършва със 100-процентов успех, за хода на която предлагам разказа на самия Радко Рачев, осъществил сам на 8.Х.1995 г. първото българско изкачване на „Костеливия орех”, както алпинистите наричат този връх.

Вижте още: 9 х 8000 за Боян Петров след успешно изкачване на Гашербрум II

„На 5 октомври станахме още в 4 часа за второто си излизане по маршрута, при което имахме намерение да излезем до лагер 3 и оттам да опитаме да изкачим върха. Закусихме, пихме чай и почакахме да се разведели, за да тръгнем.Тончо не беше нещо в настроение и остана в лагера. Аз тръгнах сам. Когато излязох на безопасно място над ледопада и каменопадите, спрях да го изчакам. Чаках повече от два часа, когато разбрах, че той въобще не е тръгнал за лагер 2. Привечер пристигна и Кирил, който е член на другата българска експедиция, тръгнал сам от базовия лагер. Нощувахме заедно. На другия ден двамата продължихме към лагер 2. Аз стигнах до палатката рано следобед, а Кирил дойде чак привечер. На 7 октомври аз тръгнах за лагер 3 на 7100 м, а Кирил заяви, че не се чувства добре и остана, след което започва слизане към базовия лагер.

Към лагер 3 тръгнах без палатка, тъй като знаех, че там има една грузинска палатка, която можех да ползвам. Изкарах една много трудна нощ, тъй като от север духаше силен и студен вятър.Толкова трудна нощ никога не ми се е случвало да карам. Към 7 часа сутринта изморен в палатката ми влезна Анатолий Букреев. Тръгнал вечерта в 20 часа от базовия лагер той искаше да постави рекорд за бързо изкачване на върха. Хапнахме каквото намерихме. Анатолий тръгна към върха в 8 часа, а аз останах да подредя палатката и към 9 часа също тръгнах нагоре. Малко след мен тръгнаха и четирима испанци. Час по-късно ги видях да се връщат. Вятърът продължаваше да духа със същата сила. Чуствах, че лицето ми от дясната страна започва да измръзва. Ръцете и краката също. Постоянно свивах и разпусках всичките си пръсти, за да избегна измръзването им. Трябваше да забивам коткитите и пикела много прецизно. Често под краката ми се откъсваха малки снежни дъски. В такива случаи забивах пикела и ръцете си до лактите в снега. Горе, на гребена срещнах Букреев. В 12 часа бил на върха. Изтощил се много от бързото темпо и му било трудно да слиза. Оттук по острия и опасен гребен имаше около 200 м разстояние и 50-60 метра денивелация до върха. Направих няколко снимки на Букреев и продължих към най-високата точка. В 14 часа стъпих на самия връх – два скални издатъка, единият от които с метър по-висок от другия. Разположих се на по-ниския. Там оставих предметите, които носих – българското знаме, един метален български лев и някои други дреболии. Заснех всичко наоколо, оттам панорамата беше прекрасна. Виждаше се Анапурна много добре. Нали съм пушач изпуших и една цигара, след което тръгнах надолу.

В 16 часа стигнах до палатката в лагер 3, където Тончо ме посрещна с чаша чай. Изпих я с голяма наслада. Водата, която носех в термоса беше замръзнала още на първия час от тръгването ми нагоре, въпреки че бях поставил термоса във вътрешния джоб на пухенката. Носих и една ябълка, но и тя също замръзна и така си я върнах в лагер 3. Спахме, по-скоро чакахме да се развидели, треперейки от студ – имахме само един спален чувал за двамата. В 6 часа Тончо пое към върха. Два часа по-късно аз тръгнах надолу към баздовия лагер. На другия ден дойде и Тончо. Беше се изкачил на върха без проблеми.
Бяхме си свършили добре работата. Радвахме се, че сме живи и здрави, и не бяхме кой знае колко изтощени. Добре си давахме сметка обаче, че тази експедиция нямаше да се осъществи ако не бяха ни помогнали нашите приятели, на които най-сърдечно благодарим.”

Радко Рачев и Тончо Тончев (снимка: Архив на доц. Сандю Бешев)

Радко Рачев и Тончо Тончев тръгват от България ден по-късно от другата българска група, но на място се движат преди тях. Радко, който е първият българин, изкачил „Костеливият орех” прави това на 8 октомври, а Тончо на 9 октомври 1995 г. Горните редове са написани лично от Радко и ще останат не само в архива на българския алпинизъм. Те стават достояние на мнозина, които обичат и се интересуват от алпинизъм и сега когато правим тази тъжна равносметка.
След това изкачване нещата с ежедневието на Радко не тръгват добре. Той сменя работата си няколко пъти. Станали добри и верни приятели с Тончо, Радко започва работа във фирмата на Тончо – работа по високите строежи. Заедно те са по покрива на Съдебната палата в София, в Девня, в Кремиковци, курорта  Китен и редица още места.

Вижте още: Първото изкачване на Дхаулагири

Преди години Радко неочаквано напуска гр. Айтос, разделят се и с Тончо. Радко се установява в Пловдивско село, където започва развитието на пчеларство. Прекъсва всякаква връзка с алпинизма и цялостния си живот от предишните години. Преминава в пълна изолация. И така до 1 февруари, когато пристигна печалната вест. Радко е починал при майка си в с. Куманово, Верненско на 24 януари 2024 г.

Радко Рачев (снимка: Архив на доц. Сандю Бешев)

За мнозина, дори и алпинисти, това име може да се окаже непознато и те с право биха се учудили кой е този голям алпинист, за когото използвах  определението още в самото заглавие – един голям алпинист. И те ще имат право, защото Радко никога не е заставал пред телевизионните камери, не е отговарял на въпрпоси на журналистите. Въпреки това, което е направил да е значимо то той винаги е бил на втори план.
Използвах това определение, защото, според моите разбирания, дори и само направените от него три големи изкачвания, за които споменах в предишните редове, напълно ми дават основание за това. Да се изкачиш на два 8000-метрови върха и то по времето, когато тези върхове се изкачваха само от алпинисти, спазвайки всички общоприети правила – организация, на базов лагер, изграждане лично от самите алпинисти на  междинни лагери, трасиране на пътя и поставяне на парапети, там където е необходимо. Тогава, когато шерпите вървяха след алпинистите, изпълнявайки чистите си задължения на шерпи /носачи/. За съжаление в последните години нещата се обърнаха точно обратно.

Позволих си малко повече подробности, за да разгранича алпинизма, който е бил по времето на Радко и сега. Това считам за необходимо, тъй като в днешно време нещата коренно се промениха – напред вървят шерпите, а след тях „алпинистите”, заплатили това си удоволствие с 50 та дори и до 65 000 долара…

Вижте още: Българската обсада на връх Аконкагуа

Радко, ти ни напусна без да се сбогуваме. Но ние, твоите приятели ти прощаваме за дългата раздяла. Благодарим ти за това, което си внесъл в аналите на историята на българския алпинизъм. Твоите страници, изписани в общата ни история, ще бъдат винаги отворени, за да ги прочете всеки, който се интересува от алпинизма. Почивай в мир!

От името на многобройните му приятели и БФКА, равносметката направи доц. Сандю Бешев

СподелиShares

The post Думи в памет на един голям алпинист: Радко Рачев appeared first on 360mag.

99-годишна канадска плувкиня подобри три световни рекорда в състезание за ветерани

СподелиShares Бети Брюсел започва да се състезава на 67-годишна възраст (снимка: Voice of Europe, Тwitter)

99-годишната канадска плувкиня Бети Брусел счупи три световни рекорда в своята възрастова група (100-104 години) по време на състезание в Саанич, Британска Колумбия.

Брюсел подобри с почти четири минути предишния световен рекорд за дисциплината 400 метра свободен стил, завършвайки плуването за 12 минути и 50,22 секунди. Тя постави нов рекорд на 50 м гръб, постигайки победа за 1:25:22 минути, след което направи рекордно плуване и на 50 м бруст с време 1:56:22.

Въпреки че ѝ липсват няколко месеца до 100 години, Брюсел се състезава в категорията от 100 до 104 години, защото надпреварата в плуването използва годината на раждане на състезателите.

Брюсел е родена на 28 юли 1924 г. в Заандам, Холандия, северно от Амстердам. Тя е второто от 12 деца.

Тъй като семейството няма пари за уроци по плуване, тя и нейните братя и сестри се учат взаимно да плуват, играейки и плувайки в каналите, когато времето е хубаво. Петима от нейните братя и три сестри са все още живи, казва тя. Най-малкият ѝ брат е в края на 70-те.

Вижте още: Шарлѝ Банкарел: 94-годишният маратонец се готви за Олимпиада

Брюсел се омъжва през 1948 г. на 23 години. Нейният съпруг Герит е призован почти веднага да отиде в Индонезия по време на войната за независимост от Холандската империя.

Семейството се премества в Канада през 1959 г., живеейки 18 години в Северен Ванкувър, където съпругът ѝ е лаборант. Той е преместен в САЩ за три години, след което се пенсионира и двойката се установява в Гранд Форкс.

В края на 80-те години Гранд Форкс построява плувен басейн с четири коридора, така че Брюсел и нейният съпруг могат да плуват през цялата година. През 1991 г., на 67-годишна възраст, тя се състезава в Игрите на Британска Колумбия за възрастни в Кокитлам (сега игри за 55+) и така открива страстта си към състезателното плуване.

Бети Брюсел все още скача от стартовия блок, въпреки че има нужда от ръка или рамо, за да се придържа, защото се страхува да не падне (снимка: Linda Stanley, Wilson sun)

Самата Бети Брюсел признава, че се чувства доста добре и не приема никакви лекарства, предписани от лекар. Тя е доста независима. Живее сама и се стреми да поддържа активност, като чете, реди пъзели, решава математически задачи, плете и бродира. За да ходи да тренира плуване, тя шофира сама два пъти седмично 20 – 30 минути с кола от дома си. Казва, че след плуване е изморена, но след 10 минути се чувства отпочинала и може да започне отново. Двама режисьори планират да създадат документален филм за необикновения живот на Бети Брусел по-късно тази година.

Плувкинята се наслаждава на плуването и споменава, че любовта ѝ към него и усещането да се плъзга по водата, ѝ носят щастие. А за участията си в състезания казва:

Просто се успокоявам и влизам в ритъм и винаги ми остава малко за последната обиколка – след това спринтирам. Тогава съм наистина уморена.

„Просто обичам да плувам и да се състезавам. Но ако не спечеля и си прекарам добре, пак съм щастлива. За мен не е най-важно да спечеля.” – казва още Бети.

Вижте още: На 92 години Желязната монахиня все още завършва триатлони

Брюсел вече не може да плува бътерфлай, след операция за възстановяване на разкъсване на ротационния ѝ маншон преди 20 години. Но тя все още скача от стартовия блок сама, въпреки че има нужда от ръка или рамо, за да се поддържа, защото се страхува да не падне.

„Все още се гмуркам. Ще го правя, докато мога. Все още имам доста добри моменти. Но ако стана твърде бавна, ще спра да се състезавам. Не е честно към другите хора, да трябва да ви чакат. Засега все още имам прилично време.“

Феновете на Бети Брюсел я възхваляват като легенда, която вдъхновява другите. 

Вижте във видеото забележителното плуване на Бети Брюсел:



СподелиShares

The post 99-годишна канадска плувкиня подобри три световни рекорда в състезание за ветерани appeared first on 360mag.

(Пре)Разказите на хижаря от хижа „Фенера“

СподелиShares Хижа „Фенера“ (снимка: Фейсбук страница на хижата)

Дойде време да преразкажем приключенията си от втори сезон на „Разказите на хижаря“. И, макар че започваме да пишем тази рубрика доста след заснемането на епизодите, спомените от интересните срещи още горят в нас.

Да започнем с началото.

Още от края на първият сезон бяхме чули, че в Средна гора се подвизава една чудна птица. Гарваните се славят с интелигентност, а нашият домакин освен нея има и богат поглед върху изпълнения с артефакти и история район на Старосел.
Пътуваме по предизвикателния, дори за високопроходимата ни кола, път към царството на Одрисите. По пътя от време на време между върховете и дърветата се показват величествени гледки, но когато стигаме хижа Фенера, вече сме запленени от това, което се открива пред очите ни. Тракийското поле като на длан – а отсреща величественият Балкан.

Вижте: „Разказите на хижаря“ – в очакване на втори сезон

х. Фенера (снимка: Разказите на хижаря)

Местоположение: В източното подножие на вр. Фенера, 1293 м н.в. Сградата е с капацитет 45 места, етажни санитарните възли и бани, собствено ел. захранване, локално отопление, туристическа столова, бюфет, зала за тихи игри.
Изходен пункт: Хисар – 5 ч. (22 км почвен път); с. Старосел, общ. Хисар, (обект от 100-те НТО) – 4 ч.; с. Каравелово, общ. Карлово – 4 ч.
Съседни обекти: вр. Фенера (1481 м) – 0.20 ч.; вр. Козя грамада (с новооткрито тракийско селище) – 0.20 ч; вр. Алексица (1517мн.в.) – 0.30 ч; х. Чивира – 3 ч; х. Средногорец – 3 ч; тракийска резиденция под вр. Козя грамада – 2 ч. За контакт, тел.: 089 011 4838.

Вижте: Хижа „Фенера“

Петко Гарвана, х. Фенера (снимка: Разказите на хижаря)

„Това е гарванът, прадядо ми, който, за мен е чест и удоволствие да му отдам всяка сутрин „Рапорт даден, рапорт приет“ – така ни посреща Петко Гарванът пред препарираният му праотец.
И продължава да ни чете от книгата за впечатления:

Гарванът е различен, готин, чудна птица,
още скача във тъмница,
истории и екскурзовод,
не му се опира и водопровод.
За хижата с любов се грижи
и всеки да обгрижи.
Истории разказва чудни,
туристите държи будни. ,
Гарван весел и напет,
светът с такива хора върви напред.

И след този стих ,подарен му от турист, хижарят неуморно се втурна да докаже всичко написано за него.

Вижте: Историята на хижа „Фенера“

Петко Гарвана, х. Фенера (снимка: Разказите на хижаря)

Нямаше начин да не се запленим от ентусиазираните му разкази за историята на траките, да не тръгнем след него по пътеките към светилището „Кози грамади“ след това към „Тракийската резиденция“. Добре, че камерите ни бяха включени през повечето време, за да можем да запечатаме разказите на този извор на чудновати истории за отминали хора и времена.

Прибрахме се вдъхновени и обогатени в хижата, където нямаше как да не опитаме и от Гарванският фасул – „музикалното ястие“.(Пре)Разказите на хижаря от хижа „Мальовица“

Вижте:

Там се запознахме и със скромния млад и ентусиазиран стопанин на хижата, който се беше върнал от странство и заел с любов да я ремонтира, за да придобие тя съвременен и красив вид.

А Гарвана не спря да ни учудва и със историите си с домашните си любимци от хижата. Които са ….?

Ами гледайте първия епизод от Сезон 2 на „Разказите на хижаря“ и ще разберете



Този път приключението беше възможно с: Евроинс – които ни осигуриха финансиране за да продължим, Фотосинтезис – които ни дадоха съвременна техника, с която да ви показваме тези красоти и хора и Тиерра Верде – които осигуриха наградите за рубриката ни „Загадките на хижаря“ с мисия да пазим природата.

Всички материали от поредицата (Пре)Разказите на хижаря може да намерите Тук!

СподелиShares

The post (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Фенера“ appeared first on 360mag.

Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера

СподелиShares Петър Трантеев / снимка: speleo-bg.org

Ще ви запознаем със забележителната личност на Петър Иванов Трантеев – Хера, българският учен-спелеолог, поставил основите на модерната спелеология и организираното пещерно движение в България. Прякора си Хера получава заради своята немската педантичност и страст към различни технически приспособления за проникване в пещерите (от немското Нerr=господин, б.р.).

Петър Трантеев е роден е на 17 януари 1924 г. в София, семейството на учителка и касиер в БДЖ. Приключва земния си път на 55 години, на 24 ноември 1979 година.

Първи стъпки в пещерите

Изглежда страстта му към пещерите се ражда, когато още осемгодишен напуска тайно дома си и само с няколко свещи в джоба, посещава първата си пещера – Темната дупка край Гара Лакатник. Постепенно това невинно увлечение ще се превърне в негово призвание.

Като ученик в гимназията в София той посещава сбирките на Първото българско пещерно дружество (създадено през 1929 г.). През 1947 г. започва да следва география и геология в Софийския университет, а от февруари 1948 година е секретар на научноизследователския колектив „Млада гвардия“ към Първото българско пещерното дружество. Работата на членовете на колектива е предимно в пещерата Темната дупка при гара Лакатник, както и в пещери, разположени по Дупнивръшкото плато и местността Пашалъка.

През август 1949 г. Петър Трантеев картира Рушовата пещера при с. Градешница, също така изследва пещери в близост до селата Галата, Пещерна и Малка Желязна. Взема участие в първата научноизследователска студентска бригада „Тодор Павлов“ (1948). Изследвани и картирани са пещерите край Карлуково и Лакатник, открита е Рушовата пещера край с. Градешница. В края на 1949 г. пещерното дружество, както и много други независими обществени сдружения, бива ликвидирано с правителствен указ.

Вижте: Невидимото пещерно богатство

Петър Трантеев създава Младежкия зоологически кръжок към Зоологическия музей, чиито членове обикалят пещери, за да изследват техните биотопи / снимка: speleo-bg.orgНеравна битка за възстановяване на пещерното дружество

В следващите години Петър Трантеев организира пещерни изследвания, чрез алпийската секция на спортен клуб „Динамо“ („Урвич“). През 1953 г. в писмо, изпратено до министър-председателя Вълко Червенков, мотивира необходимостта от съставяне на специален закон за проучване и опазване на пещерите. В него той предлага да бъде създадена научноизследователска станция, която да обединява усилията на различни учени: хидрогеолози, геолози, етнографи и биолози за развитието на спелеоложката наука в България. Писмото е изпратено с копие до БАН, но остава без какъвто и да е отзвук. През 1954 г. Трантеев създава Младежкия зоологически кръжок към Зоологическия музей, чиито членове обикалят пещери, за да изследват техните биотопи.

През 1957 г. е възстановен Българският туристически съюз (БТС). Тогава Петър Трантеев отново започва да търси пътища за възстановяване на пещерното дружество, искайки съдействие от ръководството на БТС. Изпраща писмо, подписано от няколко учени и общественици – акад. Иван Буреш, проф. Любомир Динев (създател и ръководител на катедрата „География на туризма“ в Софийския университет), инж. Радуш Радушев, инж. Петър Петров (учредител на Първо българско пещерно дружество през 1929 г. ) и Никола Загоров. Следващата година, на 14 август 1958 г., ЦС на БТС излиза с решение за създаване на Комисия по пещерно дело и пещерен туризъм към БТС. По-късно тя е преименувана в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (1963 г.) и Българска федерация по пещерно дело (1972 г.), а днес е Българска федерация по спелеология. През 1958 г. Петър Трантеев е избран за нещатен секретар на Комисията.

Вижте: Колкина дупка – най-дългата и най-дълбоката пещера в България

За период от 20 години Петър Трантеев е фактическият ръководител на организираното пещерно движение в България / снимка: speleo-bg.orgРеален лидер на организираното пещерно движение

За период от 20 години Трантеев е фактическият ръководител на организираното пещерно движение в България, въпреки че почетен председател както на комисията, така и на федерацията по спелеология, до смъртта си през 1980 г., остава патриархът на българската зоология академик Иван Буреш.

Трантеев е щатен секретар на Комисия по пещерно дело и пещерен туризъм в периода 12 февруари 1961 – 1 септември 1966 г. От 1966 до 1969 г. е географ-геолог в Зоологическия институт на БАН и нещатен секретар на Комисията. Работи като специалист спелеолог към комисията по защита на природата към БАН (1969 – 1974). Заместник-председател на Републиканската федерация по пещерно дело е от 2 август 1974 г., до последния си ден приживе – 24 ноември 1979 г.

Пещерно дело без спортни рекорди

Като административен ръководител на пещерното движение, Петър Трантеев решително се противопоставя на всички опити за превес на спортните тенденции и самоцелни спортни рекорди в пещерното дело. Той изисква всяка пещерна експедиция да има изработена, научна програма, която да бъде изпълнена.

По специализираните научни проблеми в пещерите са ангажирани над 80 научни работници – спелеолози, които пък получават съдействие от около 4000 обучени пещерняци, работещи под земята като доброволци.

Петър Трантеев / снимка: speleo-bg.orgОбучителна и изследователска дейност

Трантеев е ръководител и лектор на повечето курсове за педагогически кадри (младши инструктори и инструктори по пещерно дело) от първия курс за водачи и картировачи през 1959 г., до 1979 г. Към края на 1978 г. инструкторите по пещерно дело вече са 678, а завършилите курсовете за значката „Пещерняк-НРБ“, са около 4000. Пещерняците са обединени в 46 пещерни клуба и две пещерни групи.

Петър Трантеев е ръководител на 10 международни и 45 републикански експедиции, и 4 международни и 5 републикански пещерни сбора. В това число са изследвани и картирани 2800 пещери и пропасти. Трантеев лично участва в картирането на 279 от тях.

През 1974 г., заедно с Петко Недков създават пещерния Аварийно-спасителен отряд. През същата година, заедно с инж. Радуш Радушев създават Главната картотека на българските пещери, като използват за основа личната му картотека на българските пещери.

Вижте: В пещерна среда – специфики на придвижването

Карстова терминология

Петър Трантеев е член на Комисията по карстова терминология към Международния спелеоложки съюз от 1973 г. На Третата национална конференция по спелеология (1976 г.) предлага система от знаци за картиране на пещерите, която е одобрена и става задължителна за пещерните клубове в България. Негово дело е и Ръководството по картиране на пещери и пропасти (издадено 1981 г.)

Пещерен туризъм

Трантеев оказва решаваща помощ са благоустрояване и отваряне за посещения от граждани на пещерите „Леденика“, „Магура“, „Съюва дупка“, „Орлова чука“, Снежанка, „Дяволското гърло“ (с. Триград) и „Бачо Киро“.

В годините от 1966 до 1969 г., когато работи в Зоологическия институт, изследва и картира пещери в Северозападна България, обръщайки особено внимание на подземния климат, на вторичните образувания и пещерната фауна. По това време е негова заслугата да работи първата Биоспелеологична лаборатория в България към Зоологическия институт на БАН.

Петър Трантеев  е ръководител на 10 международни и 45 републикански експедиции / снимка: speleo-bg.orgРазработки

Трантеев е работил по няколко научни теми в областта на спелеологията: Ледените пещери в България, Абиотическа характеристика на ледените пещери в България, Пещерите в България, Имената на българските пещери, Пещерните бисери в България – генезис и систематика, Чиренско-Лиляшкият карстово-спелеологичен район, Морфология и генезис на националния туристически обект Лепеница край Велинград.

Основоположникът на пещерното движение у нас работи с Петър Берон по темите: Биологическа характеристика на българските пещери и Библиография на българската спелеология. Двамата заедно започват и изпълнението на дългосрочна експедиционна програма за изследване на българските пещери с идея да създадат многотомна енциклопедия за българските пещери. Преждевременната кончина на Трантеев слага  край на общия им проект.

Петър Трантеев е автор на 8 книги и на повече от 300 публикации в печата, включително в списание „Турист“ и вестник „Ехо“. Той е убеден, че бъдещото развитие на пещерното дело в България е възможно единствено в тясно сътрудничество с научните институти, свързани със спелеологията и е необходимо да се създаде Институт по спелеология. Участва в подготовката на три национални конференции по спелеология и е секретар на организационния комитет на Европейската конференция по спелеология (1980 г., в София).

Международни контакти

Трантеев установява връзки със свои колеги, занимаващи се с изследването на пещери, от различни държави: Полша, СССР, Румъния, Югославия, Австрия, Унгария,  Италия, Италия, Франция, Австралия, САЩ, Гърция и др., като първите контакти създава още през 1948 г. Благодарение на това в наши международни експедиции участват и много чужди гости – спелеолози и пещерняци. Статии на Трантеев са публикувани в чуждестранни спелеоложки списания, а той представя България на спелеоложки конгреси и конференции.

Вижте: Двама българи достигнаха минус 1143 м дълбочина в хърватска пещера

Националният пещерен дом „Петър Трантеев“ / снимка: Антон Лефтеров, WikipediaНационалният пещерен дом

Заедно с много български пещерняци, Петър Трантеев полага доброволен труд на строежа на Националния пещерен дом, при с. Карлуково. За жалост не успява да го види функциониращ, като музей, научноизследователска лаборатория и база за обучение на педагогически кадри. Идеята му се реализира едва през 1981 г., две години след неговата смърт, а домът е кръстен на него.

Националният пещерен дом „Петър Трантеев“ – Карлуково е обект в списъка на 100-те национални туристически обекта под номер 30а. В него има и голяма колекция, събрана от Петър Трантеев, също и учебен кабинет. Националният пещерен дом се ползва както от туристи, така и за обучение и семинари за подпомагане на научно-проучвателни дейности по спелеология.

Вижте: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково

Колекция с пещерни образувания „Петър Трантеев“ е съхранявана в Национален музей “Земята и хората”. Тя е една от най-ценните исторически научни колекции, събирана и обработвана от създателя на организираното пещерно движение в България Петър Трантеев в продължение на повече от 45 години, при картирането и научните му изследвания в пещерите. НМ “Земята и хората” получава колекцията “Петър Трантеев” през 1987 год., като дарение от неговите синове Боян и Мартин Трантееви. Важно  място в нея заемат пещерните бисери, които са любима научна проблематика на автора.

СподелиShares

The post Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера appeared first on 360mag.

Измръзването! Какво е важно да знаем

СподелиShares снимка: mutualbenefitgroup.com

През зимния сезон продължителното излагане на неблагоприятни условия, като ниски температури, вятър, валежи, може да има неприятни последствия за човешкия организъм. Пръстите на ръцете/краката, носът и ушите са най-застрашени от измръзване, тъй като са най-отдалечени от сърдечния кръвоток.

Кожата трябва да се охлади до минус 4 градуса, за да се получи измръзване.

Какво представлява измръзването?

Измръзването е термична травма, предизвикана от излагане на тялото на ниски температури. Вследствие на това водата в тъканите замръзва и причинява клетъчна и тъканна смърт. Фактори, които предразполагат към измръзване, са продължителният престой на открито в студено време или в студена вода. Най-често засегнатите части на тялото са ръцете и ходилата, следвани от ушите, бузите и носа.

Процеси, протичащи в тъканите при измръзване (снимка: mechanism sciencedirect.com)

При измръзване, промените в тъканите са в три посоки – извън- и вътреклетъчно образуване на кристали, клетъчна дехидратация и недостатъчност на артериалното кръвоснабдяване. Ниските температури са причина за свиване на кръвоносните съдове с нарушаване на кръвния поток и развитие на хипоксия и ацидоза, а впоследствие и тъканна некроза. Характерно е, че водата от вътрешността на клетката преминава в междуклетъчното пространство. Така в клетката се създават условия за кристализиране на течното съдържимо, което е причина за механичното ѝ увреждане.

За измръзване се приема излагането на ниска температура на ограничена площ от тялото. При измръзването се наблюдават 4 степени, както и при изгарянето.

Вижте още: Съвети за поведение в планината

Степени на измръзванеСтепени на измръзване (снимка: lecturio.com)

При първа степен е засегнат само повърхностният слой на кожата, епидермисът. Травмираната област е зачервена и оточна, с избледняване в центъра. След като се затопли, се усеща боцкане и парене, което отминава след 5-10 минути и кожата възстановява нормалния си цвят. Обикновено тъканите се възстановяват след няколко дни.

Втора степен: кожата е засегната в по-дълбока степен – засегната е повърхностната част на дермата (втората зона, намираща се под епидермиса). Участъкът е зачервен, оточен и покрит с мехури, съдържащи бистра течност. Възстановителният период е по-дълъг – от 2 до 3 седмици. Често последици от измръзването са парестезии (мравучкане), повишено потене и появяваща се от време на време чувствителност към студа.

Вижте още: След инцидент Денис Урубко прекрати опита за соло изкачване на Гашербрум I

Трета степен: дермата е ангажирана в цялата ѝ дълбочина. Клиничната картина е като при втора степен, но мехурите са с кървенисто съдържимо. Десет дни след измръзването се формира т.нар. демаркационна линия между здравата и увредената тъкан. Измръзналите тъкани некротизират, започват да отпадат и образуват ранева повърхност, която лесно може да се инфектира.

Четвърта степен: в този случай, освен кожата, състояща се от епидермис и дерма, са засегнати и подлежащи структури – мускули, кости и стави. Увредите са необратими. Демаркационна линия се появява месец след травмата. Поразените тъканите са бледи, без кръвоснабдяване, на места черни, сухи и мумифицирани. Отпадането им е забавено. Понякога настъпва спонтанна ампутация. В случай, че са ангажирани сухожилия и мускули, това е невъзможно, и се прибягва до хирургична намеса за отстраняване на некротичните тъкани. Най-често са засегнати крайници – фалагни на пръсти, ушни миди, носове.

Вижте още: Указания за планинска безопасност от ПСС

Първа помощ при измръзванеКакво да правим при измръзванеНай-важно е първо пострадалият да се изолира от средата с ниска температура. При полеви условия – когато това се случва в планината или на друго открито място, замръзналите пръсти най-често се поставят под мишниците, за да са в условия на телесна температура.Ако има къде, пострадалият се въвежда в заслон или друга постройка.Отстраняват се ръкавиците и мокрите дрехи. Обличат се сухи, удобни дрехи.Затоплянето може да бъде с вода, но трябва да се прави постепенно. Прилага се бавно затопляне чрез поливане на крайниците със студена вода, чиято температура постепенно се повишавана, но не повече от 37°C за около 20-30 минути. Специалистите съветват тя да не бъде по-топла, защото в противен случай усещането ще бъде силно болезнено и ще доведе до термично изгаряне на засегнатите части. Засегнатите крайници може да са потопени в съд, като температурата на затоплящата вода се поддържа в споменатите граници, чрез внимателно доливане на топла вода.Ако човекът е в съзнание, е добре да му се дават затоплени и подсладени течности, за да се повиши кръвната захар и организмът да възвърне част от силите си.Задължително при измръзване или хипотермия трябва да се търси медицинска помощ.

Вижте още: Христо Проданов и Костадин Калчев – топлодарителите, които преди 60 години спасиха 14 деца в планината

Какво да НЕ правимГруба грешка е разтриването със сняг. То не трябва да се прилага, тъй като паради абразивното действие на снега, може да се свали и кожата на засегнатото място.Крайниците в никакъв случай не се затоплят с гореща вода или грейки, както и не се загряват пред камини, огън и други източници на топлина, тъй като това ще увреди тъканите.Човекът не бива да движи крайниците си, защото по този начин се стимулира кръвотокът – така студената кръв навлиза към сърцето и мозъка и може да причини шок. Освен това може да се увредят засегнатите тъкани.снимка: Long Lin, Unsplash

Обикновено няма изолирано измръзване без да е налице и общо преохлаждане на тялото. Измръзванията на части от тялото е свързано с хипотермията (телесната температура пада под 35 градуса, а понякога достига 30). Приоритет трябва да бъде хипотермията, защото при нея може да се стигне до шок и смърт, а при локалното измръзване може да се загуби част от тялото, но не и да се стигне до летален изход.

Вижте още: Треперите от студ? Обвинявайте хипоталамуса си.

Важно е при излагане на студ, хората да са облечени с няколко слоя дрехи от подходящи материи, които да могат да задържат топлия въздух и да служат като въздушна възглавница.

Източници: www.puls.bg, статии на д-р Гаров, дерматолог и д-р Петко Стефановски, медик в Спешно отделение, Плевен.

СподелиShares

The post Измръзването! Какво е важно да знаем appeared first on 360mag.

Преходът Fjällräven Vándortúra – започват записванията за юбилейното издание!

СподелиShares Fjällräven Vándortúra (снимка: Fjällräven)

Fjällräven Vándortúra празнува своята десета годишнина през 2024 година.  Регистрацията за няколкодневния преход в Унгария вече е възможна.

Шведската аутдор компания Fjällräven кани любителите на природата в Бюк – мястото, където се е провело първото издание на трека преди 10 години, за да открият красотата на заобикалящите планината пейзажи. Самото преживяване ще се проведе от 19.08. до 23.08.2024 година, а желаещите да участват може да се регистрират на следния линк.

Мисията на Fjällräven Vándortúra е да вдъхновява и свързва хората с красотата на природата чрез ободряващи туристически преживявания и да ги насърчава да изследват и да се наслаждават на времето, прекарано сред природата заедно, докато създават нови приятелства за цял живот.

Първият Fjällräven Vándortúra е организиран през 2014 година, а като отправна точка е служело тогавашното трекинг събитие на бранда Fjällräven Classic. През последните 10 години Fjällräven е организирала 8 многодневни трекинг събития в Унгария, като през 2020 и 2021 година събитията са отменени поради пандемията. Над 1200 природни ентусиасти от над 11 страни преминават заедно почти 844 километра из природните пейзажи на Унгария.

Fjällräven Vándortúra (снимка: Fjällräven)

Това, което е специално за Fjällräven Vándortúra, е че то не само носи радост от преживяването в природата, но и много от участниците изграждат връзки за цял живот. Някои хора започват прехода сами, а пристигат на финала в компанията на нови приятели.

Санела Крисат, организатор на Fjällräven Vándortúra

Начaлото и краят на петдневния преход е Felsőtárkány, от където участниците ще изминават по 20 километра на ден през вдъхновяващите природни пейзажи на Бюк. Приоритет на организаторите е зачитането и опазването на околната среда. По време на Fjällräven Vándortúra се обръща внимание на природосъобразния туризъм, за да се запазят съкровищата на природата, колкото е възможно повече за бъдещите поколения. За да опазят и поддържат природата чиста, организаторите насърчават участниците да събират боклука от маршрута по време на събитието, като им предоставят специални торби за боклук за целта. Благодарение на това участниците не само няма да оставят нищо, освен отпечатъците от своите обувки и спомените, но и ще помогнат за изчистването на маршрута от отпадъци, които преди това са били оставени в дивата природа.

Всичко за прехода може да научите на https://fjallraven-vandortura.com/

СподелиShares

The post Преходът Fjällräven Vándortúra – започват записванията за юбилейното издание! appeared first on 360mag.

Елизабет Жечева за кайтсърф състезанието Mayan Wind Fest в Мексико

СподелиShares Елизабет Жечева (снимка: @luyboyanev )

Едно момиче, което познаваме като непоправима приключенка, продължава да сбъдва мечтите си. Тя обича екстремните спортове и им се отдава напълно.

Елизабет Жечева е отдавнашна приятелка на медията и с нея сме ви запознавали неведнъж – разказвала ни е за своите приключенски преживявания, за любовта си към екстремните спортове и за излизането от зоната на комфорт, писала е полезни статии. Тя е и един от авторите, които селектирахме за последната ни книга с най-готините истории за приключения: „Извън отъпканите пътеки – Избрани истории за свобода и вдъхновение“.

Ние много ѝ се радваме за това колко е активна, усмихната и позитивна. Представяли сме я в различна светлина – мечтател, авантюрист, майка и съпруга. Ето, че Елизабет за пореден път ни изненада с това докъде се простират човешките способности, когато нещата се правят с желание и любов.

Наскоро завърши едно внушително събитие по кайтсърф: Mayan Wind Fest, провело се на плажа Канкун в Мексико. В него Елизабет Жечева и нейният съпруг Тодор Янев представяха България сред близо 150 участници. Елизабет постигна впечатляващи резултати, стигайки до полуфиналите в две категории и до един финал, което в крайна сметка ѝ отрежда три 4-ти места, като нашето момиче отстъпва с минимални разлики в класирането след световни шампиони, известни с уменията и постиженията си. Тодор също стига до полуфинал. Сред про райдърите, участвали в състезанието, са: Paula Novotna, Alex Soto, Valentin Rodrigues (2019 Gka freestyle world champion), Xantos Villegas, Posito Martinez, Joseluto del Rosario, Luis Cruz и още много други.

Елизабет Жечева по време на състезанието Mayan Wind Fest (снимка: @luyboyanev )

Към момента Елизабет Жечева и Тодор Янев работят като инструктори в сърф училище Shaka Vibes. Негов собственик е Максим Люилер (Maxime Lhuillier), шампион от Defiwing, най-голямото събитие във Франция, в което миналата година е постигнал сериозни резултати в общо три категории, а в категория за висок скок печели първото място, като рекордът му е 22,3 метра.

За цялото обикаляне по света никога не сме били на подобно събитие, с такава организация, бюджет, гост атлети.

– споделя ни Елизабет, а ние решаваме да я разпитаме съвсем подробно за организацията, самото провеждане на събитието и емоциите покрай участието.

Атмосфера от състезанието Mayan Wind Fest (снимка: @luyboyanev ) Каква беше подготовката ви за състезанието?

През половината от времето работехме, тъй като нашето училище бе домакин на събитието. Енергията ни бе разделена на много места, но наистина успяхме някак да се включим във всички стартове и да завършим с успех.

В две от дисциплините точките ми са много близо до световната шампионка. Всички караха на пълна пара и битките бяха истински, тъй като за всяка категория имаше по 2 хиляди долара награда. Не просто за шоу!

Каква е историята на това събитие?

Както вече споменах, собственикът на нашето училище е известен атлет, бивш олимпиец по уиндсърф, представител на марката F1. Има училище на частен плаж в Мексико, където ежедневно се дават всякакви уроци. Общува се с начинаещи. Той има голямо желание да въведе спортно ниво и да запознае хората с факта, че в тази местност има условия за практикуване на водни спортове. Така тази година, заедно с общината и представител на Борда на директорите на Световната федерация по ветроходство, решават да организират събитие с голям бюджет и награден фонд от общо 25 000 долара за всички категории.

Вижте още: Кайт в Тайланд: през очите на Елизабет Жечева

Надпревара по кайтсърф от състезанието Mayan Wind Fest (снимка: @luyboyanev )

Състезанието се проведе в три дни и с много дисциплини водни спортове: ветроходство, уиндсърф, уингфойл, уингфойл фрийстайл, кайтсърф, кайтсърф висок скок, кайтсърф олдскул фрийстайл, уейкстайл, слалом уингсърф, слалом кайтсърф. Тъй като срещу мястото, където се кара, има малък остров, имаше и кросинг до острова и обратно. В случая вятърът не позволяваше отиване до острова, затова се караше до фара – 10 км, в които 150 човека стартират едновременно, а надпреварата е за време и най-бързият печели 2000 долара.

В първия ден от програмата на състезанието са включени водни спортове, пъмпфойл, уейкборд с джет ски, има пресконференция и свободна програма за участниците. През втория ден започват стартовете, които се провеждат в определено време. Организацията е перфектна, не съм виждала никъде такава по света.

Атмосфера от състезанието Mayan Wind Fest (снимка: @luyboyanev ) Като част от организацията, си видяла в детайли процеса на подготовка. Как премина той и какви бяха условията?

Условията постоянно се променяха и до деня на старта не се знаеше дали ще има подходящи условия.

Там в момента е зима и в месеците декември и януари е доста облачно, случва се  вятър да дойде от север с доста дъжд, вследствие на което температурите падат. Тъй като облаците много променят атмосферните условия, до последно не беше сигурно дали събитието ще се проведе.

Беше много студено. Имаше много силен вятърът в две от категориите, в които участвах.

Лошото време поставя на изпитание участниците в кайтсърф състезанието Mayan Wind Fest (снимка: @luyboyanev )

Беше предизвикателство да оцелееш във водата, а не да покажеш най-добрите си умения – разказва с усмивка Елизабет. – Атлетите бяха мокри, прогизнали и им беше студено, но всички го понесоха без да се оплакват. За нас, обикновените хора, това беше супер пример. Защото в друг ден ти би си казал „О, вали дъжд“ и не би излязъл да караш в такъв ураган, особено с дъжд, но, когато ги видиш про райдърите как се приготвят, без да се оплакват, си казваш „И аз влизам“.

Публиката, съставена от другите атлети, техните приятели и просто любители на спорта, създаваше неповторима емоция, представям си, че хората така се чувстват на световно по футбол. Абсолютно зрелище, въвличащо, особено за човек като мен, който изобщо не искаше да се състезава.

Елизабет Жечева по време на състезанието Mayan Wind Fest (снимка: @luyboyanev ) Защо не искаше да се състезаваш?

В детството си се занимавах с акробатика и тренирах доста интензивно, имах и участия в много състезания. А това е доста натоварващо психически. Сега съм по- щастлива като не се състезавам и като се наслаждавам на собствените си сесии.

Но все пак се записа?

На уебсайта на събитието беше използвана моя снимка от миналата година, на която си карам на нашия плаж и ми казаха, че, щом моя снимка е използвана за събитието, това е знак. А уебсайтът се прави от собственика на училището, ясно е че не е никакъв знак, той „просто си ме нареди да участвам“. (смее се)

Но искам да споделя, че всички с енергията си, специално про-атлетите, бяха много подкрепящи. Помагаха ми да си направя линиите, съветваха ме да „не го мисля“ и ме уверяваха, че ще скандират името ми. Про-тата ни даваха съвети, а ние пък ги разпитвахме как се чувстват на световни първенства.

Вижте още: Пътуване към светлината

Елизабет Жечева по време на състезанието Mayan Wind Fest (снимка: @luyboyanev ) Каква е била мотивацията на професионалните атлети да участват?

Всъщност наградата от 2000 долара се оказва доста сходна, ако атлет спечели световно по кайт, където наградата е между 3000 и 4000 долара. Т.е. за тях също беше мотивиращо да се борят за първото място, не бяха дошли просто да направят шоу като гости. Което ние мислехме в началото.

Те се бореха за първото място, но впечатляващо е, че енергията между тях беше единствено и само приятелска.

Да се върнем на твоето участие?

Тъй като върлуваше някакъв вирус между атлетите и гостите, аз бях „щастлива“ да го имам точно три дни преди старта, прекарвайки последните три дни преди старта в леглото. В първия ден, в който излязох от вкъщи, беше стартът на категорията кросинг до споменатия фар. Тръгвайки, вече във водата, се чудех това моите крака ли са, сякаш за три дни бях забравила всичко. Но беше много интересно, защото в Карибско море водата е прозрачна и, макар да беше облачно, се виждаха костенурки, мантарей (големи манти), скачащи риби. Тръгнал си на състезание, 100 души пред теб, зад теб, от всички страни и си гледаш някакви морски обитатели, енергията ври и кипи.

Много вълнуващо беше, че в лодката, която трябваше да я заобиколим, хората, които трябваше да записват номерата ни, предвидливо си бяха направили труда да ни запомнят номерата и скандираха на всеки по име „Давай, давай!“. Невероятна енергия!

(снимка: @luyboyanev )

Всички стартират заедно на мръсната газ, награждаването е в категории мъже и жени. Естествено първото място в тази категория беше заето от световен и олимпийски шампион, Ксантос Виегас, който е състезател в категорията на Алекс Бачев. Този човек направи цялото трасе за под 20 минути. Моето беше 35 минути, което не е супер зле.

Ксантос Виегас с присъствието си показа, че е абсолютна световна класа – показа дисциплина, без задаване на въпроси. Фрийстайлърите са си про-та, но са фрийстайлъри – лигавят се, говорят смешки, става ясно какви са, имаме такива сноубордисти и такава енергия в България. Въпросният Ксантос Виегас е world class атлет.

Елизабет Жечева по време участието си в състезанието Mayan Wind Fest (снимка: @luyboyanev ) Спомена за твоето време. Разкажи повече?

Всъщност времето ми, като четвърта жена, която прекосява финала, е много близко до това на третото момиче. Първата е шампионка по кайтфойл, второто момиче е на 12 години, но е професионален, спонсориран атлет за North, от Доминикана, и на третото място също е момиче от Доминикана, т.е. хора, които са нонстоп във водата, а аз си тръгнах да си гледам костенурки, да се наслаждавам и да си работя с моите си ментални проблеми. (смее се)

Изобщо не предполагах, че може да финиширам толкова добре. Дори не питах за резултата си, а го разбрах на следващия ден. Останах доста учудена, че съм финиширала до най-добрите, при условия на много силен вятър. По едно време минаваха фериботи, които уж трябваше да са канселирани, между въпросното малко островче и нашия плаж. Един от тях, не знам как, мина. Така че, трябваше да заобикаляме ферибот, беше невероятна емоция!

Вижте още: Сава, който кара сноуборд с Шон Уайт

Точно тази дисциплина „Формула“, в която надпреварата е с масов старт, е единствената олимпийска дисциплина?

Така е. Там са много по-дълги дистанциите. Но тук беше с „рабит старт“, при който минават джет ски с пълна газ и рисуват черта с водата. Всички участници трябва да са на старта в движение, не да стоиш с кайта на „12 часа“ и да чакаш да мине джетът и да тръгнеш. Имаш точно 5 минути до старта, знаеш, че той ще бъде в 15 часа и ние влизаме половин час по-рано във водата, в което време всеки кръжи между двата буя. Линията беше доста дълга и трябва да си в движение, а не да стоиш и да пречиш на всички. И когато джетът премине с пълна газ, всеки, който е преминал след джета, се води, че е направил добър старт, ако има хора, преминали преди джета, се отчита фалстарт. Имаше и такива, които го направиха от вълнение.

За първите стартирали, както беше и Ксантос, който беше веднага след джета,
това те застрашава – всички други кайтове и ентусиасти да не те оплетат, да не те закачат, някой да не се пребие преди теб. Аз бях някъде по средата, в добра позиция за оцеляване. (смее се) Не исках да ми скъсат кайта преди фрийстайла, не исках никой да ме оплита и визията ми беше просто да го направя и да се насладя, ако ми беше възможно да повярвам, че има как да се насладя на състезание и може да се каже, че успях.

Всъщност Ксантос ни размина, преди ние да сме изминали половината от трасето, и всеки един, който го размина, крещеше като на футболен мач, щастлив, че присъства на неговото участие, а той се е запънал с мръсна газ, с въпросния кайт, който не се надува, който прилича на парапланер, специалният за „Формула“.

Елизабет Жечева (снимка: @luyboyanev ) Ти с какво кара?

Карах с каквото имам, всеки караше така – нямаше изисквания, както на професионалните състезания – да заявиш екипировката преди това, да нямаш право на смяна. Идеята беше free for all, въпросът е да си там. Аз имам два лични кайта и участвах с тях.

Какви са все пак особеностите при записването за състезанието?

Записването беше на уебсайта. Всеки от участниците трябваше да заплати такса от 100 долара за участие в 2 или повече категории. Цената за една категория беше немотивираща, с идеята да се запишат за повече от една. Ние, като домакини и организатори не трябваше да заплащаме такса. Моето записване стана абсолютно против волята ми от името на Макс Люилер, организатора, който ми каза, че ме записва и това не се обсъжда. (смее се)

Тодор се опитваше да ме подкрепя. Аз не исках „да ходя да се излагам пред хората“, болна три дни, но Тодор ми каза „Записвам се заради теб“. А той имаше операция на коляното миналата година и оттогава повече работи, отколкото да кара, като дали има 5 влизания за наслада и лично каране. Той пък влезе, тотално без да е подготвен и въпреки всичко достигна полуфинал, което беше супер вълнуващо.

Само аз участвах на първата категория, той остана със Сава, синът ни. Тъй като имаме само един кайт (двата кайта, които имат, са различни размери, но ползват една екипировка) нямаше как да участваме и двамата. Той остана със Сава, което беше другото предизвикателство за нас, като млада двойка с дете, без присъствието на баби. Много, много ни е трудно да се справяме с цялата суматоха, с неговите нужди и с това, че през цялото време някой от нас трябваше да влиза във водата.

Тъй като за фрийстайла бяха първо мъжете, до полуфиналите, след това жените до полуфиналите, последвано от финалите при мъжете, след което при жените, в този диапазон от 2-3 часа нашият кайт беше постоянно във въздуха – или с Тодор, или с мен и съответно другият от нас, с неопрен, мокър, без да се е хранил, без никакво внимание към собствените си нужди и желания, трябваше да обърне внимание на сина ни. А той беше превъзбуден от присъствието на толкова много хора, деца, и нуждите му бяха умножени по 10 – крещеше, пищеше, мрънкаше. Не бяхме като по филмите – да си сложиш слушалки и да се надъхаш за твоята сесия. Общо взето до твоя старт или си давал сандвичи, банани, или си приспивал дете на барбарон. Но се оправихме някак си и се надяваме бабите да си вземат поука – като си имат внуци, да си ги гледат. (смее се)

Елизабет Жечева (снимка: @luyboyanev ) Фрийстайлът как мина?

Дисциплината фрийстайл се проведе на близо 30 нота, което се равнява на вятър със скорост 15 м/сек. Щеше да е по-добре да е 30 нота вятърът за високия скок (следващата дисциплина на Елизабет, б.р.), а не за фрийстайла, когато трябва да се откачаш, но това е състезание и най-адаптивният печели.

Световната шампионка Паула Новотна, която от 4 години не практикува фрийстайл, във финалите на фрийстайла ме помоли за моите ботуши, които дори не са нейния номер. Някак си си набута краката вътре и влезе и направи неща, които не сме виждали от жена на живо. Тя самата не вярваше, че още може да ги прави, а всички крещяхме в еуфория за това, че тя влезе и показа забележителни умения, а тя също беше болна и с температура. Тя и спечели дисциплината. Всъщност във всички категории, в които участва, беше или на първо, или на второ място и си тръгна с над 5000 долара от награди.

Метеорологичната прогноза по време на състезанието Mayan Wind Fest (снимка: Mayan Wind Fest ) Сподели ни и за високия скок?

Да, след това беше последната дисциплина, в която бях записана: висок скок с трикове, което се казва Old school BDR, което въобще не ми е силата, но пък в Родос е много силен вятърът и през лятото, когато не става да се тренира фрийстайл, от немай къде влизаш във водата и правиш трикове, които си видял в Duoton академия – апликация, от която може да свалиш уроци и препоръки.

Ние го правехме на шега в Гърция, като забавление между колегите. Но това не ми е силата и наистина – аз казах, че няма да влизам, че ми е студено и че ще е супер излагация. И 10 минути преди старта, съдията, който има видимост от високо, ми изкрещя „Влизай веднага, няма да се излагаш!“. И се втурнахме всички – помпаме кайта, Алекс Сото ми сетва линиите, носят ми неопрени – решихме го 10 минути преди старта. Като на старта имаше 7 или 8 жени. Казах си „Каквото стане“. Вятърът беше доста по-умерен, но и там финиширах някак четвърта.

Сравнение на най-високите скокове в кайтсърфа с многоетажна сграда Какви са ти мислите сега, след всичко преживяно?

Най-важното нещо в нашия живот е да успяваме да преодоляваме нашите блокажи и страхове и да успяваме да преминаваме отвъд зоната си на комфорт. Извън това, което си казваме, че е невъзможно, се крие това, което е нашето най-голямо постижение и удовлетворение, но сам човек много трудно може да постигне това нещо.

Оценявам енергията на всички хора там, които ми помогнаха. За мен беше безценна. Тя е основният ключ за това аз, макар без медал – на 3 четвърти места, да се чувствам напълно удовлетворена от резултатите си, които дори без да съм била болна или дори да съм карала всеки ден, не вярвах, че мога да бъда на такава позиция сред такива атлети.

Очаквах по-скоро да съм на 120-а позиция от 150.
Когато ми казаха, че съм на финал (във високия скок, б.р.)… Аз влязох да карам последната категория просто за забавление. Исках да си свалям кайта, а те ми казаха да продължавам, че имам още един хийт (участие в серия, б.р.), в него съм с три абсолютни атлетки в тази сфера. Влизаме две по две, като всяка има 7 минути да изпълни възможно най-много трикове. Те трябва да са приводнени правилно – да няма допиране на ръката до водата или на друга част от тялото, да няма падане. Във всяка от сериите всяка една отпада и остава другата, и после останалите се срещат, като се борят за първите места.

Като на фрийстайла аз достигнах полуфинал, но отпаднах от Паула Новотна, която въобще няма смисъл да коментираме как е станало така, че тя е спечелила. За мен беше изключително удоволствие да карам с нея – тя ме надъхваше и окуражаваше. Като ме види, че съм се засилила към някой трик, със супер уважение и култура на каране, ми правеше място. Невероятно!

Вижте още: SnoWhere in Tirol – Видео

Въпреки, че високият скок не е нейната сила, и в него Елизабет Жечева става четвърта (снимка: @luyboyanev )

А на следващия ден отново бях с нея в серия на високия скок, бяхме 4 жени във всяка серия и тогава, отначало повечето жени нямаха такъв опит и култура на карането и си беше истинско предизвикателство да оцелееш, да не се оплетеш, и въпреки всичко да направиш елемента, който си намислил. Там успях всичко да приводня, всичко ми се получи и въпреки всичко не вярвах, че ще успея да елиминирам останалите момичета и че ще продължа до полуфинал и до финал. И когато видях Макс и останалите колеги до брега, които крещяха да влизам и да продължавам, защото съм на финал, аз не го вярвах.

Финиширах четвърта, защото с три други световни шампионки да стигнеш чак трето място…, беше прекалено нереалистично.

Но за мен начинът, по който карах, начинът, по който се чувствах и фактът, че за пръв път в живота си се насладих на 3 дни състезание, е постижението на годината, въпреки че тя сега започва.

Как виждаш състезанието сега, няколко дни след като е минало?

Бяхме си смешни, защото между стартовете се грижехме за детето, копаехме пясък, а и бяхме единствените, които стигаха старта с колело, защото живеем на 4 км от него. Но не очаквахме такава развръзка, защото подготовката на нашия плаж започна седмица преди събитието. Правехме каквото ни се казва, но не очаквахме, че това нещо ще е толкова грандиозно, че ще е организирано по такъв начин. Всичко премина перфектно. Имаше деца – световни шампиони, на по 10 години, те не успяха да стартират във втория ден, когато ние направихме фрийстайл. И съдиите казаха, че всички жени, които в този ден са заявили и влезли във водата, заслужават респект, защото условията бяха само за мъже. Но пък за мъжете беше все едно на перфектни условия – избухнаха и направиха страхотно шоу.

Вижте още: Най-голямата вълна, карана с кайтсърф

Елизабет Жечева по време на състезанието Mayan Wind Fest (снимка: @luyboyanev ) Ще се запишеш ли отново на друго състезание?

Ако догодина сме тук, бих се записала пак. С никакви очаквания, защото не знаеш кои ще са другите гости. Бих се записала с очакване за много готини емоции. И за невероятно време, споделено на плажа, и най-вече за благословията да бъда на старта с такива имена, защото на техните професионални квалификации не участват самозванци. Много е рядък този шанс и бих се записала, само заради емоцията да съм сред професионални атлети. Неописуема емоция е! То е като да включиш телефон на почти на 0% и той просто да се зареди на макс в зелено до 100% и да кажеш:

Това е, заслужаваше си!

https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2024/01/kitesurf-cancun-2024_n.mp4

Вижте още: Кайтсърфинг: Съвети за начинаещи

СподелиShares

The post Елизабет Жечева за кайтсърф състезанието Mayan Wind Fest в Мексико appeared first on 360mag.