Списание 360's Blog, page 114

Изследват човешките възможности на маратон при -55°С

СподелиShares Кадър от екстремния маратон „Полюсът на студа – Оймякон“ (снимка: marafonoymyakon.ru)

На 12 януари в Якутия се проведе екстремният маратон „Полюсът на студа – Оймякон“. На старта застанаха 38 състезатели от шест области на страната, съобщава местното издание „Северная Заря“.

Полюсът на студа

По време на старта на състезанието, даден в 10:00 часа местно време, пунктът за наблюдение на времето в Оймякон е отчел температура на въздуха от -55 градуса по Целзий. През януари 2022 г. спортистите са били малко по-облагодетелствани, защото тогава надпреварата се е провела при „едва“ -52 градуса.

Оймякон е село в република Якутия, Русия и е едно от най-студените места на планетата. Името на селото означава „незамръзваща вода“ и идва от това, че край него има термален извор. Населението му е от 500 души.

Емблематичното състезание, чието пето издание се проведе тази година, предлага четири дистанции: класически маратон, 42,196 км, полумаратон, 21,098 км, 10 км и 5 км. В маратонската дистанция тази година са се състезавали 14 души: 12 мъже и 2 жени. 24 човека пък са стартирала в полумаратона.

Константин Драгунов е победителят в петото издание на екстремния маратон „Полюсът на студа – Оймякон“ (снимка: ЯСИЯ)Победителят

Най-бърз в маратонската дистанция е бил 24-годишният Константин Драгунов, с време 3:07 часа, а Леонид Зиков е пресякъл пръв финалната линия в полумаратона с време един 1:34 часа.

След финала победителят в маратона, признава пред медиите:

Почти се изгубих по трасето. Маратонът е непредсказуемо предизвикателство. След 33-ия километър едва не припаднах. Финиширах само „на характер“.

Той посвети победата на своя дядо, Семьон Семенович Драгунов, който е починал наскоро. Местните медии припомнят, че Константин Драгунов е победител и призьор в множество руски и международни състезания, майстор на спорта. Той е и пейсмейкър (бегач, водещ и определящ темпото) на средни и дълги разстояния на петкратната  шампионка на Русия по маратон Сардана Трофимова.

Карта на екстремния маратон „Полюсът на студа – Оймякон“ (източник: marafonoymyakon.ru)Състезанието

Предизвикателството със сигурност е екстремно, а спортистите са наблюдавани от лекари и спасители. По маршрута са разположени пунктове за храна и отопление. За финиширалите са подготвени горещ чай, топла руска баня и тържествена церемония по награждаване на победителите.

Провеждането на маратона е съпроводено с богата културна програма, а организаторите предлагат туристически пакети за желаещите. Регистрацията за събитието обикновено продължава до средата на декември.

Вижте още: “Boleron travel stories”: ледените маратони

Провеждането на маратона в Оймякон е съпроводено с богата културна програма (източник: marafonoymyakon.ru)Научни изследвания

Екстремното бягане в случая е не само спорт, но и обект на научни изследвания. На страницата на маратона се съобщава, че по време на миналогодишното издание е използвано медицинско оборудване, за да се изследва съставът на тялото на участниците в маратона преди и след състезанието, включително нивото на извънклетъчната течност и мастния слой. На място пък специалисти извършват психологическо диагностициране на мотивацията на състезателите, педагогически контрол на „субективни и обективни показатели преди и след старта“, както и тестване на специално оборудване за маратонци в студен климат.

Вижте още: Homo sapiens: колко адаптивно е човешкото тяло в екстремни условия?

На старта на маратон „Полюсът на студа – Оймякон“ температурата на въздуха е била -55 градуса (снимка: marafonoymyakon.ru)

Участниците са на възраст над 18 години – това са напълно различни хора, като най-възрастният участник в петте издания на маратона, е роден през 1947 година.

Ние високо ценим насърчаването на здравословния начин на живот на нашите участници, силата на духа, предвид техните постижения и начин на живот, са достоен пример за по-младото поколение.

– се казва в анонса на събитието.

Организаторите са обявили като една от целите на проекта:

Популяризиране на бягането на дълги разстояния, като едно от ефективните средства за укрепване на здравето в широк възрастов диапазон.

В допълнение обаче става ясно, че спортното събитие, подкрепено от редица министерства и организации, цели още:

проучване и анализ на спортно оборудване в условия на екстремно ниски температури, изследване – мониторинг на субективни и обективни показатели преди и след старт на участниците в състезанието.

Резултати от тези изследвания не са публикувани на официалната страница на събитието.

Последвай 360° в Инстаграм и  Фейсбук, и не изпускай нищо важно от света на приключенията, аутдор спортовете и природосъобразния начин на живот!

СподелиShares

The post Изследват човешките възможности на маратон при -55°С appeared first on 360mag.

7 от най-странните животни на планетата

СподелиShares

По-голям художник от природата едва ли има. И не може да се отрече, че сред създанията, бродещи по земята, има колкото красиви, толкова и странни. Някои от тях изглеждат на пръв поглед сладки, а се оказват смъртоносни. Подбрахме палитра от седем обитатели на планетата, които в никакъв случай не са обикновени.

Скарида богомолка / снимка: worldanimalfoundation.orgСкарида богомолка

Не позволявайте на яркия и цветен външен вид на скарида богомолка да ви заблуди. Известно е, че тези агресивни ракообразни се удрят както в плячката си, така и в хищниците, като произвеждат достатъчно сила, за да ги ударят като куршум.

Скаридата богомолка лови и убива риба с острите си нокти, които могат да пробият люспи и плът, създавайки… хубав шиш за вечеря.

Вижте още: Животните, създадени да оцелеят при екстремно ниски температури

Аксолотъл / снимка: worldanimalfoundation.orgАксолотъл

Мексиканската ходеща риба или Аксолотъл е определено странно допълнение към животинския свят. Това не е риба, а земноводно. Ярко оцветената червена корона около главата му, са всъщност хрилете му, с които диша под вода.

Той е вид воден саламандър. Неговият интересен външен вид се дължи на факта, че не извършва метаморфоза, а дори в полово зряла възраст остава във водната си ларвовидна форма.

Дъмбо октопод / tphsnews.orgОктоподът Дъмбо

Не само много странни, но и много отровни са представителите на този вид октоподи. Октоподът Дъмбо е малко създание. Името му идва от приликата с анимационния герой Дъмбо. Движи се с помощта на плавници, които се намират на главата му.

За съжаление, няма голяма вероятност да видите дъмбо октопод на живо, тъй като тези океански същества живеят на дълбочина от около 5 и 7 хиляди метра, при пълна липса на светлина.

Мархор / снимка: travelthehimalayas.comМархор 

Мархорът е винторог козел. Познат и като мархорска коза, той е открит в планините на Турция и Афганистан. Има най-необичайният набор от спираловидни рога, които приличат на тирбушон. Мархорските рога могат да достигнат на дължина над 1,5 метра.

Вижте още: Овцете – четириногите косачки, които се грижат за ски пистите в Алпите

Великолепна фрегата / снимка: Andrew Turner, УикипедияВеликолепна фрегата

Великолепната фрегата е морска птица и нейното доста матово оперение от кафяви и бели пера може да не ви хареса, но изчакайте мъжкият да си потърси женска. Това е моментът, в който мъжкият надува голямата си червена торба под човката, правейки така, сякаш гигантски червен барабан се появява на гърдите му.

Призрачна акула / снимка: worldanimalfoundation.orgПризрачна акула

Акулите призраци или химерите всъщност не са свързани с голямата бяла акула или друга акула, но те са едни от най-старите в света, като ДНК тестовете показват, че животното е еволюирало преди цъфтящите растения! В днешно време има над 50 вида. Те обитават дълбочини от 500 метра.

Призрачната акула е плувала в океаните, когато динозаврите са бродели по земята. Chimaera може да живее до впечатляващите 30 години. Известна е още като риба слон или риба плъх.

Вижте още: Грозните животни също трябва да бъдат спасявани

Розов приказен броненосец / снимка: worldanimalfoundation.orgРозов приказен броненосец

Розовият приказен броненосец е може би едно от най-сладките животни, които сте виждали. Изглежда като излязъл от приказка с пухкавата си козина и втвърдената обвивка, която предпазва гърба му. Той тежи само 120 грама, колкото би тежала… една фея.

Въпреки че броят на розовите приказни броненосци намалява, е невероятно трудно да се създаде програма за развъждане, тъй като повечето от тези красиви животни умират в рамките на дни след като бъдат преместени в плен.

СподелиShares

The post 7 от най-странните животни на планетата appeared first on 360mag.

С бодра крачка: 5 маршрута около Велико Търново

СподелиShares Гледка от Арбанаси към Велико Търново (снимка: Щерю Хубенов, Фейсбук)

Повечето от нас свързват Велико Търново с архитектурните и исторически забележителности в самия старопрестолен град. На всички са известни Царевец, Трапезица, Самоводската чаршия и паметника на Асеневци. Но ключовото местоположение на града – между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана, предопределя наличието на очарователна природа с редица притегателни природни места. Спиращите дъха гледки далеч не са малко. Подбрахме пет от любимите ни забележителности, които горещо ви препоръчваме да посетите!

Хотнишки водопад

Един от най-красивите български водопади се намира до село Хотница, на 20 км от Велико Търново, в посока град Русе. Като влезете в селото и стигнете до центъра, трябва да завиете наляво, а пътят е обозначен с табели. С кола се стига съвсем близо до водопада, така че хора от всякакви възрасти могат да отидат и да му се полюбуват.

Хотнишки водопад (снимка: Тихомир Димитров, Фейсбук: Minimalists of Bulgaria)

Самият Хотнишки водопад (известен още с името Кая Бунар или извор в скалата), е разположен на река Бохот, а височината му е около 30 метра. В подножието, където се стичат водите на водопада, се образува кристалночисто малко езеро. Предполага се, че варовиковите скали са причина за неговия изумруден цвят. То не пресъхва, но през топлите месеци водата му намалява.

Вляво от водопада е началната точка за кратка, но красива екопътека. По нейното протежение от около 1,5 км са разположени множество мостчета и стълбички. Тя е относително стръмна и следва скалистия релеф, довеждайки туристите до върха на водопада, откъдето се открива чудна гледка към околността.

До Хотнишкия водопад има голяма поляна с маси и пейки за отдих. Наблизо има и заведение, което работи само през по-топлите месеци.

Вижте: С бодра крачка: 5 маршрута около Русе

Геокомплекс Зарапово

Този комплекс с приказни гледки е в близост до селата Емен и Вишовград и отстои от Велико Търново на около 35 км, а до началото на екопътеката се стига с автомобил. Разходката в него действа релаксиращо, а гледките от високо са доста впечатляващи.

Изграждането на съоръженията в комплекса е завършено през 2006 година. Екопътека, по чието протежение има няколко дървени моста и стълби, отвежда до подножието на 16-метровия Зараповски водопад. Разходката до водопада продължава около 10 минути. Околността е подходяща за отдих и пикник.

Зараповски водопад (снимка: Костадин Червенлиев, Фейсбук)

Може да стигнете до него по два начина:

Първи вариант – през Вишовград: пътувайки от София към Велико Търново, трябва да се отклоните в посока Павликени, през село Добромирка. След село Вишовград следва да се отклоните в посока Емен и Велико Търново. Следете за табели във Вишовград, които упътват към Геокомплекс Зарапово.

Втори вариант – през Емен: движейки се по пътя от София към Велико Търново, трябва да поемете към село Емен, на разклона за с. Балван. При излизане от селото ще подминете разклона за Еменската екопътека и следва да продължите в посока Вишовград. Дървени табели с надпис “Еко пътека” ще ви ориентират за правилната посока.

Гарга баир и люлката на любовта над Велико Търново

Живописният скалния венец с името Гарга баир разкрива прекрасна гледка към Старата столица. През последните години мястото набра популярност заради Люлката на любовта, на която млади и не съвсем млади ходят да си направят снимка на фона на Велико Търново и Царевец.

Вижте: С бодра крачка: 5 трекинг маршрута, около Плевен

Гарга баир (снимка: Любомир Палакарчев, Фейсбук)

Гарга баир и Люлката на Любовта са чудесно място за уикенд разходка. Преходът е кратък, минава се пеша за около 30-ина минути, според темпото. Някога в близост до хълма, западно от Дервентския прелом, е имало кланица, заради която там летели гарги и оттам е дошло името Гарга баир.

Люлката на любовта на Гарга баир над Велико Търново (снимка: Николай Николов – Търново ултра/ Tarnovo Ultra)

Мястото се достига по живописна пътека, която минава се през гора, а след нея се откриват впечатляващи гледки към Царевец, един от меандрите на река Янтра, Владишкия мост, Стара планина, Трапезица и още куп други места, които си заслужа да се разгледат. Голям процент от маршрута върви по тясна пътечка до ръба на скалата, което изисква да се движите с доза внимание. Имайте предвид и, че люлката не е на безопасно място, поради което е добре да я използвате само за снимки, тъй като залюляването носи рискове от падане в пропастта.

Как да стигнете? По-стръмният подход е от вдясно от църквата ‚‚Св. Троица‘‘. По-предпочитаният е с начало от крайпътната чешма Каменец на входа на Арбанаси, ако идвате от Велико Търново по пътя към Горна Оряховица.

Еменския каньон и водопад Момин скок

Еменският каньон (или още Неговански каньон) е пролом на река Негованка (десен приток на Росица, от басейна на Янтра). Намира се между платото Плужна, на запад и Търновските височини, на изток. Целият каньон представлява живописен антецедентен пролом, разделен на две части – Горен боаз и Долен боаз, с обща дължина около 5 километра. Между тях, в малко долинно разширение, е разположено село Емен.

Еменския каньон (снимка: Костадин Червенлиев, Фейсбук)

През 1980 г. Еменският каньон (с площ 25,5 хектара) е обявен за защитена местност „Каньона на река Негованка“.

Еменския каньон започва на около 3 км северозападно от село Ново село, като се насочва на североизток и след около 3 км завършва югозападно от село Емен. Целият пролом е всечен във варовици, като оградните му склонове са стръмни, до на места отвесни, достигащи над 50 м височина, с множество водопади и пещери.

Вижте: С бодра крачка: 5 трекинг маршрута около Варна

Водопад Момин скок (снимка: Ивайло Каравастев, Фейсбук)

Каньонът е много живописен. Намира се на 20 км западно от Велико Търново. Тук е създадена и първата в България екопътека, наречена Негованска, по името на реката. Има изградени мостове, стълби и други дървени конструкции, които правят разходката достъпна и приятна. Най-красивата част от Еменския каньон е закътаният водопад Момин скок, с височина 10 м, ограден от три страни с отвесни скали.

За да стигнете каньона, от главния път София-Велико Търново, трябва да отбиете за Балван и след това през центъра на Балван – за Емен, където вече да следвате табелите.

Село Мусина

Това непознато село, на 23 км от Велико Търново (в пределите на община Павликени), се оказва малка съкровищница за приключенците. Оказа се, че то крие три забележителности: геокомплекс „Пропастите“, Мусинската пещера и Римския каптаж.

Учени смятат, че Мусина възниква още в дълбока древност – в Мусинската пещера има открити следи още от първобитните хора, а името на Мусина е с тракийски произход и е подобно на името Панега. През 1790 г. там е открито първото килийно училище в региона, в което са учителствали Бачо Киро и Димитър Георгиев-Беляковеца. Сега в него живеят 102 жители (по данни на ГРАО за 2021 г.)

Вижте: С бодра крачка: 5 трекинг маршрута, около Видин

Геокомплекс „Пропастите“ (снимка: Powerfox, Уикипедия)

Геокомплекс „Пропастите“ или „Понорите“ е карстова галерия, на 400 м южно от селото. До галерията водят две внушителни пропасти с дълбочина от 25 метра (9-етажна сграда). За да стигнете до тяхното дъно, трябва да се спуснете по метални стълби. Предполага се, че галериите водят до Еменската и Мусинската пещери.

Мусинска пещера (снимка: MalevE93, Уикипедия)

Римският каптаж на река р. Пещерска е построен (предполага се с робски труд), за да снабдява със студена планинска вода известния римски град Никополис Ад Иструм, построен в чест на победата римския император Траян над Даките (106). Днес каптажът още работи, а наблизо има беседка и пейки.

Вижте всички статии от поредицата ТУК!

СподелиShares

The post С бодра крачка: 5 маршрута около Велико Търново appeared first on 360mag.

Александър Белковски – учителят

СподелиShares

Някои журналисти ме наричат „Доайенът на българския алпинизъм. Какъв доайен съм аз? Доайенът на българския алпинизъм е само един и той се казва Александър Белковски. Моля те ти никога не ме наричай така.

– ми бе казал приживе проф. Георги Атанасов. Аз изпълнявам молбата му, но днес, когато пиша точно за този Човек, няма как да не ползвам съвета на Джиджи.

Александър Белковски (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

Александър Белковски – единствен той, от всички алпинисти, с право е признат за доайен на българския алпинизъм. Неговото име го няма сред учредителите на БПК, но причината за това е само една и тя е много уважителна. От 1927 до 1931 г. той е студент в Гренобъл-Франция. Там той получава солидна подготовка не само като практик, но и като теоретик в областта на алпинизма. За да си осигурява средства за следването, Белката, както го наричат не само неговите приятели, но и мнозина от алпинистите и планинарите, става професионален гид /водач/ и като такъв изкачва над 40 върха, които са доста по-трудни и по-високи от нашите върхове.

Когато се завръща в страната, се включва в редовете на БАК и отдава всичките си сили и знания за подготовка на младите български алпинисти. Чете лекции, катери и то не само по Лакатник и Витоша, но и във високите наши планини – Рила и Пирин.

Вижте още: Стефан Попов – създателят на българския алпинизъм

Александър Белковски (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

След войната организира и сам ръководи курсове за млади алпинисти. Той е практик, теоретик  и отличен организатор. Неизменно е в ръководството на БАК, РСА, РКА и БФА, независимо под какво наименование е тази организация, Белката бе една от най-колоритните личности в българският алпинизъм. За по-младото и днешно поколение той е малко познат, но за тези, които вече се числят към ветераните, той бе просто учителят.

Роден е на 16 януари 1906 г. в Петербург, в семейството на известния български художник Асен Белковски и майка рускиня, също художничка. Малко след раждането му, семейството му се връща в България, където той остава да живее до края на живота си в малка къща в близост до трамвайната спирка „Журналист”. В София той завършва Първа мъжка гимназия, където навлиза в туристическите среди. Като член на силното по това време движение на ЮТС. Първото му кръщене в туризма е на Черни връх. В планинарството и алпинизма навлиза през 1924 г., когато участва в заниманията по алпинизъм на словослагателя в Държавната печатница, германецът Ото Кьолер, водени на Витоша.

В истинския алпинизъм обаче навлиза през 1926 г., когато като участник в една задгранична екскурзия на ЮТС, до първенеца на Словения вр. Триглав /2864 м/, заедно с един словенски алпинист, осъществява своето първо алпийско изкачване. Това той прави по един от популярните 1200-метрови маршрути на Северната стена на върха. Всъщност това му изкачване се оказва и първото изкачване на този популярен и труден връх по сериозния алпийски маршрут „Баварска смер”.

Вижте още: Инцидентът на Витоша от 1923 г., след който се заговаря за създаване на спасителна команда

Маршрутът, по който Александър Белковски изкачва Триглав (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

Година след това Белковски заминава за Гренобъл, Франция, да учи икономика. Поради липса на средства, младият българин е принуден да работи като общ работник. Пренася на гръб материали за строежа на заслон край Гренобъл, пристанищен работник и миньор е в Белгия, но любовта му към планината го влече към върховете на Алпите, които тук са много по-високи от нашите и вечно покрити със сняг и лед.

Като член на френския алпийски клуб той става платен професионален гид /водач/ и шеф на отделението на студентската спасителна служба. Като изпитан планинар той бързо се налага сред Дофинските студентски среди, като започва обучение на млади алпинисти. През времето на студентските си години Белковски е много деен член на студентския алпийски клуб, в който често е избиран и в неговото ръководство. Сам или със свои приятели той прави повече от 80 изкачвания на върхове над 3000 метра и 17 над 4000 метра, между които на Монблан /два пъти/, Ла Мейж, Грепон, Дан де Жеан, Гран Комбен, Вайсхорн и редица още лични върхове на Алпите.

След завръщането си в България – 30 март 1930 г., Белковски веднага се включва в учредения вече БПК, където бързо се налага като най-опитният алпинист. Освен в катеренето той се изявява и като организатор, и често е избиран в ръководството на клуба.

Истинските си качества на организатор и алпинист Белката развива след Втората световна война. Тук той е в основата на всяко алпийско дело на БАК, независимо под какво име е вече организацията на българските алпинисти, в подготовката и провеждането на курсове за начинаещи, млади  алпинисти. Независимо от жалкото наследство, оставено от БАК като въжета, клинове, карабинери, пикели /ледокопи/ и редица други необходими съоръжения за обучение на алпинисти. Въпреки това той още през 1946 г. организира първия курс, в който участват 12 души, само от София, и то предимно членове на спасителната служба.

Вижте още: Лицата на ЦАЛ, ЦПШ, УЦ-„Мальовица“: Сийка и Павел Димитрови-Рекордьорите

Северната стена на Вихрен – маршрутът на Александър Белковски (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

Паметен за историята на българския алпинизъм обаче ще остане вторият курс, проведен през 1947 г. на скалите край гр. Враца, в който участват повече от 100 души от цялата страна. Въпреки незадоволителната екипировка и съоръжения, резултатите са повече от обнадеждаващи – 51 души завършват курса с „отличен”. Между тях са тези, които в следващите години ще прославят родния алпинизъм не само у нас, но и в чужбина – Цанко Бангиев, Енчо Петков, Георги Атанасов, Владимир Тошков, Никола Корчев, Никола Шопов. Хора, които ще работят с жар и ентусиазъм дълги години за утвърждаването на алпинизма. Ще подготвят почвата за днешния голям старт към приоблачните висини на 6, 7 и 8 – хилядните върхове на света.

Не по-малко впечатляваща е работата на Белковски в създаването на нови алпийски групи, секции или клубове във всички краища на страната, за да достигне числото им над 100. Да се заговори за алпинизъм и далеч от планините, като в равнинна Добруджа и крайморските ни градове.

От ляво надясно: Ганчо Игнатов, неразпознат, Константин Саваджиев, Любен Телчаров, Ивайло Владигеров, Александър Белковски, Константин Дюлгеров и Васил Шехтов (източник: Фейсбук, Free Mountains Association)

И когато на 22 декември 1951 г. тогавашният Върховен комитет за физкултура и спорт /ВКФС/ въведе спортната квалификация /ЕРСК/ и обяви първите носители на най-високите спортни звания – заслужили майстори и майстори на спорта, съвсем заслужено с най-високото отличие „Заслужил майстор на спорта“, под № 2 бе вписано името на Александър Белковски – непосредствено след това на ген. Владимир Стойчев. Доайенът на родния  алпинизъм, този, който с неуморния си труд и с големия си ентусиазъм положи основите на обновения български алпинизъм, получи заслужено признание. Според самия него, това отличие не бе само за него, а и за алпинизма, който в редовете на ВКФС и под умелото негово  ръководство намери правилния път на своето развитие.

Вижте още: 1967: България влиза в семейството на седемхилядниците

До последния час на живота си Белковски не се откъсна от алпинизма. На всички прояви той бе желан и много уважаван гост. В неговите съвети винаги са се вслушвали и тези, които вече значително надраснаха стойността на неговите успехи и познания в алпинизма. Ето и едно мнение на неговия ученик – проф. Георги Атанасов:

Заслугата на Александър Белковски за българския алпинизъм е неоценима. Той в буквалния смисъл на думата върза за алпийското въже не само мене, но и още няколко души, които в следващите години дадоха много, ако не и всичко от себе си за родния алпинизъм. Това са Енчо Петков, Цанко Бангиев, Никола Корчев и други по-млади алпинисти. В първите години той бе теоретикът, практикът  или просто „учителят на българските алпинисти.

В годините на ранния ни алпинизъм Белковски, в свръзка с младия и надежден алпинист Володя Лободин, осъществява и първото зимно изкачване на 450-метровата Северна стена на вр. Вихрен /2914 м/, позната още като „Фунията”. Направи и няколко неуспешни опита за първо изкачване на Североизточната стена на вр. Мальовица, позната ни като „Черният триъгълник”.

Александър Белковски многократно е избиран в ръководството на българския алпинизъм, а председател е бил на два пъти – от 26 декември 1946 г. до 24 април 1949 г. и от 7 септември 1949 г. до 4 април 1951 г. Чест гост в неговия дом е бил и авторът на тази справка, защото може би най-много и най-ценни материали за дисертационния си труд е получил от самия него, или както се казва от „извора”.

Вижте още: Първата българска хималайска експедиция „Лхотце-81“

Александър Белковски в музея на алпинизма (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

Белката бе не само голям спортист, но и много ерудиран събеседник. Свободно говорещ и ползващ 5 езика – български, руски, френски, немски и италиански, той нямаше проблеми да следи и приложи на практика в работата си новостите, които можеше да научи от извора.

Почина само няколко дни преди българин да изпълни голямата му мечта – изкачването на първия връх на планетата Еверест, 8848 метра. В края на февруари той изпрати Първата българска експедиция „Еверест-84”, но не дочака нейния успех, защото на 31 март 1984 г. приключи много ползотворният му жизнен път.

Доц. Сандю Бешев     

СподелиShares

The post Александър Белковски – учителят appeared first on 360mag.

Как да караме колело през зимата?

СподелиShares Карането на колело през зимата изпитва поносимостта ни на студ и уменията за управление на велосипеда (снимка: canyon.com)

Да си колоездач е доживотна диагноза, нека си го кажем честно! И понеже досега няма излекуван, нека да видим как да облекчим симптомите през зимния сезон.

Вие си го знаете, но и аз да ви го кажа – никой няма да ви поздрави за това, че сте на колелото, когато е около нула градуса и тук-там улиците са почистени от снега. Ще пречите и на шофьорите, които си стоят на топло в колата, ще ви благославят и пешеходците по споделените алеи.

Но понеже имаме право както да сме на пътя, така и на велоалеите, предлагам да се концентрираме върху правилата и триковете, които ще ни помогнат за комфорта през студените месеци. И така…

Носете дрехи със светлоотразителни елементи и поставете светлини на колелото си, когато карате през зимата (снимка: Vladislav Bychkov, Unsplash)Общи съвети и мерки за безопасностБъдете видими!

Падащият сняг, ниско надвисналите облаци, късите дни и слабата светлина сериозно притъпяват зрението. Вземете си добър комплект водоустойчиви светлини за велосипед и не напускайте дома си без тях. Носете дрехи със светлоотразителни елементи. Няма как да ви забележат, ако се правите на „черна нинджа“.

Карайте с особено внимание

Дори в райони, където в останалите сезони обичайно често карат колоездачи, повечето хора не очакват велосипеди по пътищата през зимата, така че не очаквайте от шофьорите да се грижат за вас. Осигурете им допълнително пространство, пазете се от слепите зони и поддържайте зрителен контакт с водачите, когато е възможно.

Планирайте пътя си

Ако карате в града, планирайте внимателно маршрута си. Проучете кои велоалеи са почистени и какви са алтернативите ви, ако не може да карате по тях.

Не се закопчавайте

Клипсовете са хубаво нещо, но специалистите съветват да не се закопчавате, ако карате на нестабилни настилки. Идеята е, ако се подхлъзнете, да можете да се подпрете на краката си. В най-лошия случай – да се изтърколите малко по-встрани, а не да се приземите с цялата си тежест върху ръба на бордюра или вилката на колелото, или още по-зле – да сте филийката шунка в сандвича между двете злини.

Вижте: Трасета за планинско колоездене през зимата

Изберете правилното термо бельо и разчитайте основно на него (Екранна снимка от видео на Global Cycling)Как да се облечем, за караме колело през зимата

Задължително е да имате стабилен и качествен базов слой дрехи, който може да елиминира нуждата от обличането на няколко блузи. Изберете правилното термо бельо и разчитайте основно на него. Винаги е добре над термо бельото да сложите още един допълнителен слой, който е ветроустойчив или водонепромокаем. Помнете, че преди да се качите на колелото, трябва да ви е леко студено. В противен случай, значи, че сте сложили излишно много дрехи по себе си, които после ще се чудите къде да приберете, веднага щом загреете. От друга страна, ако карате при минусови температури, трябва да имате предвид, че при продължителни спускания, рискувате тялото ви да се охлади значително, затова планирайте предварително и тези ситуации.

Ръкавици 

Щом покарате, ръцете ви ще се загреят, така че не са ви нужни много-дебели ръкавици. От друга страна, при спускане от няколко километра, може да започнете да усещате ръцете си сковани. Решението може да е да носите два чифта ръкавици с вас – едни за студено и едни за по-топло време. Добър вариант могат да бъдат и ръкавици, които имат капаче, покриващо пръстите, без палеца. Поддържането на нормална температура на крайниците е от изключително значение. В този ред на мисли е добре да помислите за топли чорапи, добре защитени обувки и евентуално ветроустойчиви гамаши.

Защита на главата

Надявам се, че сте убедени във важността на каската, но сега да поговорим и за топлината. Насрещният вятър може да бъде особено жесток, затова е добре да си осигурите защитен слой под каската. В по-топли дни обикновено е достатъчно едно  бъфче, но когато всичко наоколо е замръзнало, повече от сигурно е, че това ще споходи и мозъка ви, ако не подходите разумно. Може да сглобите защитата си от една топла шапка за колоездене и плътен бъф, но може да ги замените и с топла балаклава. Без да отварям отделна тема, ще спомена и очилата – всички знаем, че спират натрапчиви насекоми, летящи дребни боклуци, но също предпазват от ледената струя, от която очите може да почнат да сълзят и това да намали значително видимостта ви.

Хидратирайте се

Може да е студено и да не се потите, но тялото ви пак има нужда от течности, а от мускулната работа изразходвате микроелементи. Затова най-добре е да приемате изотонична напитка. Пък и тя по-трудно замръзва, защото е с по-висока плътност. Но тази мисъл да не ви „топли“ особено, защото напитка с температура от 5 градуса никак не е приятна, а може и да ви „пресече“. Тук стигаме до два варианта. Можете да си вземете термо бутилка, която поне за час ще запази течността ви в приемливи за стомаха ви градуси. Другият вариант е да сложите бутилката си в джоба на джърсито, а отгоре да имате ветровка. Важно е да сложите бутилката там, преди да се охлади, иначе тялото ви може да изпадне във внезапни конвулсии от допира на ледената бутилка. И все пак пийте течности редовно, но на малки глътки, като ги задържате в устата, за да се стоплят.

Ако носите раница с вас, погрижете се бутилката ви да стои на по-топло място, за да не се охлади много.

Вижте: Хидратация при спортовете за издръжливост

През зимата трябва да излезем с възможно най-широките гуми, които могат да се закрепят на рамката на колелото (снимка: Valdemars Magone, Unsplash)Техника и технология на каране в сняг и ледОбърнете специално внимание на гумите

Дейв Палезе, треньор по колоездене и генерален мениджър в Gorham Bike, казва, че трябва да излезем с възможно най-широките гуми, които могат да се закрепят на рамката на колелото, а това ще ни даде повече стабилност. Същото се отнася и до грайферите – те работят за сцеплението и през зимата е добре да са по-дълбоки, разположени на по-голямо разстояние. По въпроса колко да напомпаме гумите, Палезе отговаря: по-ниското налягане ще позволи на гумата да създаде по-голямо контактно петно (със земята) и да осигури по-добро сцепление. Ето защо, карайте с по-меки гуми, отколкото по сухи пътища.

Добре е да имате калници, които да ви предпазват от пръски мокър сняг, камъчета и студена вода. Ако карате в група, това ще предпази и приятелите ви. Колкото до веригата – подсигурете си смазка за студено време.

Техника на управление на велосипеда

Управлението е малко по-различно при хлъзгави условия. На сухи пътища може да маневрирате с велосипеда си, като се накланяте от едната страна на другата при завоите, но на лед и сняг управлението на кормилото е по-ефективно от накланянето. „Използвайте горната част на тялото си, за да насочите колелото в завой, вместо да се накланяте (останалата част от тялото) през него.“ – казва треньорът от Денвър Сю Лойд. Уверете се, че държите очите си, насочени към мястото, където искате да стигнете, като „погледнете през завоя“.

Внимавайте със спирачките

Подобно на шофирането, няма да искате да натискате рязко спирачките, докато карате велосипед по заснежен или заледен път. Спирайте бавно, за да предотвратите завъртане, и използвайте двете спирачки едновременно или предимно задната спирачка. Ако блокирате предната гума, ще излетите презглава напред, а това може да значи върху автомобила пред вас или между два автомобила. Добре, може случайно да сте сам на междуградски път, но това не е кой знае колко по-приятно и безопасно. И имайте предвид, че вероятно спирането ще отнеме два пъти повече време, отколкото през лятото.

Сю Лойд съветва още: когато карате нагоре, избягвайте да премествате тежестта си твърде напред, така че задното ви колело да има достатъчно тежест върху себе си, за да не се приплъзне и имайте предвид, че изправянето може да наруши това равновесие. По същия начин, при спускане, тя предлага да поддържате педалите на едно ниво и да позиционирате центъра на тежестта си над предната скоба, така че да постигнете максимален баланс.

Вижте: Homo sapiens: колко адаптивно е човешкото тяло в екстремни условия?

Ако се случи да падате от колело, позволете на тялото си да се движи по време на падането, претърколете се, като пазите крайниците и главата си (снимка: shimano.com)Бъдете готови да паднете

Не ми се иска да го споменавам, но е важно да имате психическата нагласа, че може да се случи. Карайте по-бавно и очаквайте едно-две поднасяния. Затова по-горе пишеше за клипсовете.

А еко и още съвети от професионалистите: Лойд казва, че, ако се стигне до падане, трябва да се свиете и да се търкаляте, като опитате да защитите бедрата, лактите и раменете си. Позволете на тялото си да се движи по време на падането. При внезапен удар то ще поеме огромна енергия, която може да стане причина за счупвания и сътресение.

Научете се да разпознавате леда

„Черният лед“ се образува когато температурата на асфалта е под нулата, а влажният въздух, при контакт с него, образува тънък и хлъзгав слой. Карайте внимателно в такива зони. На пръв поглед асфалтът изглежда просто влажен, но всъщност е покрит с тънка кора прозрачен лед, а това го прави изключително хлъзгав. Главната опасност е невидимостта на този лед. Често хората не успяват да реагират своевременно. Не по-малко опасно е и там, където снегът се топи на слънчева светлина, след което замръзва отново, когато слънцето залезе.

Не карайте в края на платното

Буци сняг и ледени парченца се натрупват покрай бордюра, като по същество превземат линията, по която повечето хора обикновено карат велосипед. Така че карайте по средата на платното. Това ще ви направи по-видими и ще гарантира, че никой не може да ви подмине, без да смени платното. В случая отново е важно да сте видими!

Грижете се за велосипеда си

Избърсвайте велосипеда си всеки ден, за да избегнете ръжда. Почиствайте и смазвайте веригата и зъбните колела веднъж седмично или по-често, ако има много „химия“ в снега или по пътя. Почиствайте и смазвайте спирачните тръби на всеки няколко седмици.

Вижте: Васил Живков: В професията и в екстремните спортове е важно постоянството!

Винаги съобразявайте условията навън с вашите граници на поносимост на ниски температури и с вашите умения (снимка: Alessio Soggetti, Unsplash)Бъдете разумни и знайте кога да си останете вкъщи

Карането навън е хубаво нещо, но не бива да е на всяка цена. Винаги съобразявайте метеорологичните условия и тези на пътя с вашите граници на поносимост на ниски температури, и с вашето ниво на умения за управление на велосипеда. Ако пропуснете тренировка веднъж седмично, това не е голям проблем за вашата тренираност, освен това може да я замените с друг вид тренировка на закрито. Най-важното е да останете здрави!

Вижте: Съвети за почистване и поддръжка на велосипеда в студения сезон

СподелиShares

The post Как да караме колело през зимата? appeared first on 360mag.

Най-продаваните продукти с марка HELLY HANSEN от SPORT DEPOT за сезон 2023/24

СподелиShares

Зимата може да бъде прекрасен сезон, ако си осигурим достатъчно топлина и комфорт. Или както се казва, няма лошо време, има лоша екипировка. А всички, които обичат приключенията по белите планински склонове, са наясно с тази максима и знаят как да подбират своята екипировка. Днес ще ви представим най-продаваните продукти за сезон 2023/24 с марка HELLY HANSEN от SPORT DEPOT.

Обувки HELLY HANSEN CASCADE MID HT Обувки HELLY HANSEN CASCADE MID HT

HELLY HANSEN CASCADE MID HT са леки туристически обувки с висок профил, които ще ви осигурят стабилност и комфорт по пътеките. С тях не е нужно да се притеснявате, когато навън вали или преминавате през мокри треви и храсти. Благодарение на HellyTech® Performance Waterproof membrane технологията и подлепените шевове в горната им част, обувките са водоустойчиви и дишащи. Те притежават и ветроустойчивост, за допълнителна защита на краката, когато метеорологичните условия не са благоприятни.

За лекотата на придвижването способства малкото тегло на обувката – то е около 950 грама средно за мъжки чифт. Комбинирано с отличното сцепление по мокри камъни и дървета (осигурено от подметката с многопосочна система за сцепление HH Surround-Grip и HH Max-Grip технологии), получавате една незаменима обувка за преходи за всякакви терени и условия.

Вижте още: Helly Hansen: Една легендарна история, започнала през 1887 година

HELLY HANSEN CASCADE MID HT

Горната част на HELLY HANSEN CASCADE MID HT е изработена от лек текстил и мрежеста подплата за по-добра дишаемост, които, в комбинация с антибактериалната обработка на стелката се грижат за предотвратяване на нежелания мирис.

С тези обувки ще се радвате на значително омекотяване и комфорт, осигурени от HH Max Comfort стелката и HH Power Stride Midsole на междинната подметка. Освен това обувките са подплатени около глезена за допълнителен комфорт.

С HELLY HANSEN CASCADE MID HT може да се придвижвате смело по технични терени и дори да ритнете някой камък, или да се спънете в корен, пръстите и петите ви ще бъдат добре защитени, благодарение на HH Pro-Guard защитата.

Мнения на потребителите сочат, че обувките отговарят на размера си.

Дамският модел на HELLY HANSEN CASCADE MID HT

Дамският модел на HELLY HANSEN CASCADE MID HT има същите характеристики и ще позволи на дамите да се чувстват сигурни и защитени по туристическите пътеки.

Вижте още: Професионалистите, доверяващи се на Helly Hansen по света

Обувки HELLY HANSEN THE FORESTER Обувки HELLY HANSEN THE FORESTER

THE FORESTER е най-продаваната зимна обувка на HELLY HANSEN за всички времена. Тя ви осигурява перфектната защита в суровите условия на есенно-зимния сезон. Освен, че краката ви ще останат сухи и топли, ще изглеждате добре и ще се чувствате добре с тях. Forester е с вечен, изчистен дизайн – една неостаряваща класика. Обувките са изработени от издръжлива водоотблъскваща кожа, която устоява на времето, така че да сте защитени година след година.

Обувки HELLY HANSEN THE FORESTER

THE FORESTER са лесни за обуване и са много удобни. Подплатената текстилна материя около глезена носи добавена стойност към комфорта за краката ви. Premium EVA междинната подметка дава лекота при носене и пълен комфорт на крака. Външната подметка от HellyGrip Rubber осигурява изключителното сцепление на обувката при различни условия на променливо време през есенния и зимния сезон.

Дамски обувки HELLY HANSEN W THE FORESTER

THE FORESTER се поддържат лесно – може да ги изперете ръчно с мек сапун при температура до 40°C, без да използвате омекотител. Не бива да се слагат в сушилня.
Моделът има също толкова изискан и удобен дамски вариант. Тази многофункционална зимна обувка може да ви служи добре за различни цели – да ходите с нея в града, да карате колело до работа или да отидете на къмпинг. Характеристиките ѝ ще ви убедят, че е незаменим спътник за всякакви зимни терени.

Вижте още: LIFALOFT: По-леки и по-топли, благодарение на иновативната технология на Helly Hansen

Термоблуза HELLY HANSEN LIFA ACTIVE CREW HELLY HANSEN Термоблуза LIFA ACTIVE CREW

Термоблузата HELLY HANSEN LIFA ACTIVE CREW е подходяща за туризъм. Изработена е от двуслойна материя LIFA®, която изпарява максимално влагата и осигурява топлина през всички сезони.

Това е най-добрият базов слой на HELLY HANSEN за бързо управление на влагата – идеален за дейности през цялата година. Блузата е изградена от LIFA® ACTIVE –  материя, осигуряваща превъзходно управление на влагата и лека изолация за всички ваши активности на открито. LIFA® ACTIVE Crew има усъвършенствана двуслойна конструкция: 100% LIFA® влакна, в близост до кожата и отвеждащи технически влакна от външната страна. Допълнителна защита за кожата ви осигуряват и плоските шевове на блузата.

HELLY HANSEN Термоблуза W LIFA ACTIVE GRAPHIC CREW

HELLY HANSEN добавят принт на блузите, защото са убедени, че не е необходимо базовите слоеве да изглеждат скучно. В случая дамският модел LIFA® ACTIVE Graphic Crew е с особено красив десен, който носи настроение и самочувствие.

Като цяло блузата е ненадмината комбинация за управление на влагата, лека топлина и комфорт през целия ден. Съставът е: 65% полиестер, 35% полипропилен.

Вижте още: Helly Hansen: Да произвеждаш така, че хората и планетата да процъфтяват

Ски яке HELLY HANSEN POWDREAMER 2.0 JACKET Ски яке HELLY HANSEN POWDREAMER 2.0 JACKET

Ски якето POWDREAMER 2.0 JACKET впечатлява с качества, базирани на две забележителни технологии: водоустойчивата, дишаща и ветроустойчива HELLY TECH® Performance 2-слойна тъканна конструкция и леката, топла изолация PrimaLoft® Black Eco, изработена от рециклирани материали. Якето е снабдено с всички специфични за практикуването на ски спортове детайли, от които се нуждаете за един невероятен ден в планината. Помислено е и за най-малките детайли,  включително регулируем колан против навлизане на сняг, джоб за ски карта, ципове за вентилация и други.

Това яке наистина ви помага да регулирате температурата си, когато сте изложени на различни фактори и висока активност. Изолацията PrimaLoft® Black Ocean Recycledt прави якето топло, но без да е тежко и обемисто, така че разполагате с пълен обем на движения в ръцете и горната част на тялото. То е дишащо и има страхотни функции, като вентилационни отвори под мишниците, които помагат, ако ви стане твърде топло. Съвместимата с каската качулка предпазва от вятър и атмосферни влияния, когато навън е студено, което значително увеличава топлината, осигурявана от якето.

Ски яке HELLY HANSEN POWDREAMER 2.0 JACKET

Благодарение на технологията HellyTech Performance, водоустойчивостта на POWDREAMER 2.0 JACKET е от 10 000 мм до 20 000 мм воден стълб и може да ви предпази от мокър сняг и дори продължителен слаб дъжд. Якето има и отлична дишаемост: 10 000 мм до 20 000 гр./м²/24ч., така че не трябва да мислите изобщо за влагата. Външният слой на материята е обработен с DWR (Durable Water Repellent) – покритие, което повишава водонепромокаемостта и осигурява допълнителна защита.

Якето не само изглежда добре, но и дизайнът му е функционален, с много джобове и регулируеми елементи. Широките маншети на ръкавите и гетите с отвори за палеца предпазват от навлизане на сняг. Към джоба на ръката има малка кърпичка за почистване на очилата от лед и сняг.

Допълнително за функционалността на якето допринасят двупосочно еластичната материя и подлепените шевове, както и водоустойчивите YKK® ципове.

С HELLY HANSEN W POWCHASER 2.0 JACKET може да се отдадете изцяло на любимите си занимания, без да се безпокоите за живота на батерията на телефона – за това ще се погрижи Life pocket – джоб с цип на гърдите, с Primaloft® изолация. Освен това разполагате и с Recco® спасителна система, която е изключително важна, когато сте в планината.

Помислено е за всички дребни неща, които е важно да вземете със себе си. Освен джоб с цип за ски карта, якето има джоб с цип на гърдите и вътрешен джоб с цип, а в допълнение още два странични джоба с мека подплата.

Дамският вариант на якето има същите характеристики, но ще го намерите под малко по-различно име: HELLY HANSEN W POWCHASER 2.0 JACKET.

Разгледайте също и останалите продукти, които са сред най-търсените на пазара:

Обувки HELLY HANSEN FEATHERSWIFT TR
Яке HELLY HANSEN W CREW INSULATOR JACKET 2.0
Яке HELLY HANSENCREW INSULATOR JACKET 2.0
Яке HELLY HANSENBANFF INSULATOR JACKET
Яке HELLY HANSENBANFF HOODED INSULATOR
Ски яке HELLY HANSEN SWIFT 3IN1 JKT
Ски яке HELLY HANSEN SOGN SHELL 2.0 JACKET

Продуктите с марка Helly Hansen може да откриете в магазини SPORT DEPOT, както и онлайн.

СподелиShares

The post Най-продаваните продукти с марка HELLY HANSEN от SPORT DEPOT за сезон 2023/24 appeared first on 360mag.

Безстрашни сърца: строителите на небостъргачи, които „танцуваха със смъртта“

СподелиShares Работник на Емпайър Стейт Билдинг, без обезопасяване (Автор на снимката Луис Хайн, източник: NYPL)

В днешно време много хора изпитват глад за екстремни изживявания, наситени с адреналин. Всъщност стремежът по вълнуващи преживявания и надминаване на граници далеч не е от вчера. Още преди векове едни са скачали от водопади, други от високи скали и сгради, помагайки си с прародителите на парашута и делтапланера. Имало е обаче и хора, за които екстремното е било част от ежедневието. И днес ще ви разкажем за ходещите във въздуха строители на най-внушителните небостъргачи в Америка и по-конкретно за Емпайър Стейт Билдинг – геройство от началото на 1930-те години.

„Обяд на върха на небостъргач“ – снимка на фотографа Чарлз С. Еббец, 1932 г. (източник: esbnyc.com)Работниците, които „танцуват със смъртта“

Едва ли има човек, който да не е виждал впечатляващата снимка на 11 работници, седнали на греда, на 243 метра на земята, непринудено общувайки си по време на обедната почивка. Всъщност снимката, със заглавие „Обяд на върха на небостъргач“, е режисирана от фотографа Чарлз С. Еббец, 1932 г., но не е далеч от действителността. По онова време работниците са по-умели от циркови артисти, а работата им на стотици метри от земята, е смъртно опасна. Малко по-рано друг фотограф, Луис Хайн, документира безстрашните подвизи на строителите на Емпайър Стейт Билдинг (Empire State Building).

Първата копка на небостъргача Емпайър Стейт е направена на 22 януари 1930 г., по-малко от три месеца след катастрофата на Уолстрийт. Предвид финансовите затруднения на града, работните места по проекта са доста желани.

Повечето от работниците са били финансово затруднени имигранти от Европа. В пика на строителството 3500 души работят по Емпайър Стейт Билдинг – дърводелци, зидари, монтажници, електротехници, водопроводчици, служители по отопление и вентилация, търговски инспектори, проверяващи, майстори и чиновници.

Вижте: Bird Man: Историята на бейс джъмпа

Строителите на Емпайър Стейт Билдинг са наричани Sky boys (Автор на снимката Луис Хайн, източник: digitalcollections.nypl.org)Кои са Sky Boys?

Работниците по конструкцията, противопоставящи се на гравитацията, балансират на тесни греди или висят от въжета на стотици метри над улиците на града.  Тяхното хладнокръвно безгрижие впечатлява. След години Джо Карбонел, който е на шестнадесет години, когато работи на обекта, си спомня:

Беше нещо вълнуващо да се работи върху гредите. Научих много важно нещо: не гледай надолу, просто гледай към края на гредата.

Ако небостъргачите носят логичното име skyscrapers, защо да не наричаме тогава строителите skywalkers? Но тогава още не е имало „Междузвездни войни“ и те са били известни просто като “air-treaders” или “sky boys”. Както и да ги наречем, правеното от тях са безумно смели каскади, и то единствено в името на прехраната.

По онова време правилата за строителните работници са били много по-меки, отколкото днес. Не е имало длъжностни характеристики и инспекция по труда. Ако ги е имало, едва ли са били в полза на трудещите се. И така, трудолюбивите мъже, които преместват греди, занитват железни конструкции, боядисват и въобще вършат всички свои задължения с минимално или никакво обезопасяване, се разхождат безгрижно по греди, висящи на стотици метри над улицата, люлеят се на въжета като в детска игра, а понякога дори подремват за кратко върху тесните метални конструкции.

Вижте: Първото в историята спускане по Ниагарския водопад в бъчва

Често строителите на Емпайър Стейт Билдинг не са обезопасени (Автор на снимката Луис Хайн, източник: digitalcollections.nypl.org)

New York Times пише: „Те поставиха най-доброто шоу на открито в града“, а лондонският Daily Mail ги сравнява с герои. Колкото и безстрашни да изглеждат работниците обаче, налагало се е да внимават за времето – при дъжд опасността от подхлъзване е била реална.

Кой е фотографът в облаците?

За щастие на всички нас, жадни за любопитни факти от миналото, Empire State Corporation възлага на Луис Уикс Хайн да направи снимки по време на строителството, за да ги използва като реклама. Хайн, учител и самоук фотограф, прави стотици снимки за шест месеца, по време на строителството на Емпайър Стейт Билдинг. Работниците му съдействат с охота за смразяващите кадри, докато самият той е заел позиция на някоя греда или виси над улицата в специално направен кош. По отношение на снимките той си спомня:

Исках да покажа неща, които трябва да бъдат оценени.

Днес можете да се насладите на неговите творби, които са изложени в Международния център по фотография в Ню Йорк.

Строителите на Емпайър Стейт Билдинг са се научили да не гледат надолу (снимка: historycollection.com)Целта оправдава средствата

Благодарение на упоритата работа на sky boys, Емпайър Стейт Билдинг е построен за рекордно кратко време, като са завършвани средно четири и половина етажа на седмица. Сградата е готова за отваряне до април 1931 г., само 13 месеца след началото на строителството.

Според официални сведения, по време на изграждането ѝ са загинали петима работници, въпреки че New York Daily News съобщава за 14 смъртни случая, а социалистическото списание The New Masses разпространява данни за до 42 смъртни случая.

Емпайър Стейт Билдинг започва да става печеливш едва през 50-те години на миналия век. По това време опциите за масов транспорт в близост до сградата са ограничени в сравнение с днешния ден.

Вижте: Сам Пач: от обикновен работник във фабрика, до знаменит изпълнител на каскади

Интересни факти за Емпайър Стейт Билдинг

Емпайър Стейт Билдинг е своеобразна емблема не само на Ню Йорк, но и на Съединените щати. Построен през една от най-тежките кризи – Голямата депресия, небостъргачът, извисяващ се на 443,2 метра, е устоял на времето. Днес той е сред най-посещаваните туристически забележителности на Голямата ябълка, а също така една от най-сниманите сгради в света. 

Забележителната сграда е в характерния за 20-те и 30-те години на миналия век стил „ар деко“ (арт деко), известен със своите геометрични фигури, прости форми, чисти линии и изискани декорации. Островърхата му конструкция му придава красив вид и го прави устойчив на силни ветрове.

Вижте: Скачане от високи скали: 7 правила за безопасност

При завършването на сградата, знамето е издигнато на върха на Емпайър Стейт Билдинг (снимка: historycollection.com)Емпайър Стейт Билдинг е построена едва за една година и 45 дни (или 410 дни). Строежът започва през 1930 година и приключва през 1931.Открита е на 1 май 1931 г., четиридесет и пет дни преди предвидената дата, от президента на САЩ Хърбърт Хувър, който включва светлините на сградата с натискане на церемониален бутон от Вашингтон. На церемонията по откриването и последващия  обяд на 86-ия етаж присъстват повече от 350 гости, в това число Джими Уокър, губернаторът Франклин Делано Рузвелт и Ал Смит.Цялостната височина на небостъргача е 443,2 метра, а без антената нейният „ръст“ е 381 метра. Сред най-големите забележителности в Ню Йорк е наблюдателната тераса, намираща се на последния ѝ етаж на 373,1 м. над уличното движение.В нейното построяване са налети 24 718 000 (тогавашни) долара. Ако добавим и цената на земята, сумата нараства до 40 948 900 долара. Приравнено в днешни пари, сумата е еквивалентна на около 650 милиона долара.Небостъргачът има 102 етажа и 6 500 прозорци. В сградата има толкова много офиси, че разполага със собствен пощенски код.

Емпайър Стейт Билдинг е открита с тържествена церемония (снимка: historycollection.com)

Изчисления сочат, че изграждането на Емпайър Стейт Билдинг е отнело 7 милиона човекочаса. По време на пика на строителството на обекта е имало около 3400 работници. За конструкцията за изразходвани 57 000 тона стомана.Небостъргачът е открит официално от Хърбърт Хувър през 1931 година.В продължение на 41 години Емпайър Стейт Билдинг е най-високата сграда в света – от 1931 до 1972 година. По-късно призът се заема от Световния търговски център, а след атентатите от 11 септември и неговото разрушаване, първото място отново е заето от Емпайър Стейт Билдинг, докато през 2012 година наследникът на СТЦ си връща първенството. Към момента най-високата сграда в света е Бурдж Халифа (828 м).Емпайър Стейт е голяма забележителност и ежегодно е посещавана от 4 милиона туристи.В сградата всяка година се провежда състезание за изкачване до 86-ия етаж по стълбите. За да се справите с това сериозно предизвикателство, трябва да изминете 1576 стъпала.

Вижте: Скачане с балони – футуристичният спорт от миналото

СподелиShares

The post Безстрашни сърца: строителите на небостъргачи, които „танцуваха със смъртта“ appeared first on 360mag.

Discovery Team на Jack Wolfskin: Запознайте се с едни от най-вдъхновяващите приключенци

СподелиShares

Шестима отдадени приключенци и изследователи намират свой собствен начин да включат откритията в живота си. Те са гладни да изследват непознатото, нетърпеливи да поемат нови предизвикателства и да изпробват нови начини и дейности, за да стигнат до красиви девствени места, които иначе никога не биха могли да видят и изживеят.

Ще се срещнем с шестима от членовете на Discovery Team на Jack Wolfskin, за да узнаем тяхното определение за откритие и какво означава то лично за тях. Това са Беър Грилс, Райнхолд Меснер, Гюрел Сахин, Анна Хойпел, Ангела Нойрюрер и Ерик Ларсен.

Беър ГрилсАвантюрист, треньор по оцеляванеБеър Грилс / снимка: JACK WOLFSKIN

„Мисля, че откриването е състоянието на ума, това как живееш живота. Аз гледам напред, гледам нагоре. Не назад, не надолу! Поддържайте духа си в състояние на поемане на риск, знайте стойността на страхотните приятели. Уважавайте дивата природа. Уважавайте се един друг. Бъдете смели, следвайте мечтите си, никога не се отказвайте от своя дух.

И така, истината е, че откритието, подобно на приключението, е състояние на
ума. Изразява се в това как живеем, как подхождаме към живота и към взаимоотношенията, към нашите цели и нашите мечти. Така смятам.“

Райнхолд МеснерЕкстремен алпинист, автор и основател на Messner Mountain FoundationРайнхолд Меснер (снимка: www.jack-wolfskin.com)

„Живейте живота до пределите на възможностите.“ – без съмнение Меснер е най-известният алпинист в света. Той успява да направи първото соло изкачване на осемхилядник, Нанга Парбат – през 1978 г. Освен това Петер Хабелер и той стават първите алпинисти, изкачили връх Еверест без допълнителен кислород през 1978 г. От 1986 г. Меснер се смята за първият човек, покорил всичките 14 осемхилядника. През 1989 г. той пътува през Антарктика с Арвед Фукс.

Заедно със съпругата си Даян, Райнхолд Меснер е част от Discovery Team на Jack Wolfskin. Освен това, като членове на Съвета на марката, основан през 2023 г., и двамата разработват стратегически концепции за устойчивост и дългосрочни проекти за повторно озеленяване, заедно с други международни членове. Като част от това партньорство Jack Wolfskin подкрепя планинската фондация Меснер (MMF), заедно с други НПО и партньори.

Вижте още: What is left to discover? Everything! Преоткриваме света с Jack Wolfskin

Гюрел Сахин Пейзажен фотограф, приключенецGürel Sahin / снимка: JACK WOLFSKIN

„Всъщност откритието винаги е било част от мен. Като малко момче, бях очарован от тези високи, огромни планини. Бих описал планините като мистични и величествени, но и като моят източник на вдъхновение.

Излизането, откриването на света чрез моя обектив, е моята страст и вече определено моята мисия. Всяка малка стъпка променя гледката, но в същото време ме привлича до моите физически граници.

Често най-добрите мотиви са скрити и затова моята мисия е да ги намеря.

Става дума за приемане на предизвикателство и след това, оставяне на креативността да тече необуздано. Откриването също означава търсене. Който търси намира – точно както намирам моите мотиви.“

Анна Хойпел ФотографAnna Heupel / снимка: JACK WOLFSKIN

„Откривателството за мен означава да си любопитен и да изпитваш постоянно това  желание да си навън, да си активен и да изследваш нови неща. Вълнувам се най-много, когато открия ново място с различна игра на светлината. И затова съм изключително щастлива, че мога да работя като аутдор фотограф и да се посвещавам на тази страхотна тема всеки ден.

Когато пътувах до Швеция преди няколко години, природата и светлината там напълно ме плениха – това е причината да открия своя втори дом в Швеция. Разбира се, зимата на север е студена и сурова, и много, много дълга. Но от това се научих да забавям темпото и да се наслаждавам на тишината. И преди всичко да живея още повече в ритъма на природата.“

Ангела Нойрюрер ИнфлуенсърAngela Neururer / снимка: JACK WOLFSKIN

„Защо излизам да откривам?
Ако всеки ден беше еднакъв, би ми било скучно, това е. Когато съм сред природата, винаги виждам нещо ново и винаги вземам различни моменти у дома с мен.

Така мога да събирам спомени, които никога не бих създала у дома на дивана.

Когато съм навън и откривам, мога да запазя дистанция от забързания свят, да забавя темпото и да бъда себе си. Дори когато се налага да изляза от зоната си на комфорт, когато съм навън, после се чувствам още по-добре.“

Ерик Ларсен Полярен изследователЕрик Ларсен / снимка: JACK WOLFSKIN

„Идеята за откритието е неразделна част от всеки от нас, като човешки същества.
Понякога една полярна експедиция е едно голямо бяло празно нищо. Понякога си просто онази малка точица в онова огромно пространство.

Но, когато пътуваш по един много осъзнат начин, можеш да преоткриеш това място по нов начин и освен това да научиш повече за себе си.“

* * *

Запознахте се с Discovery Team на Jack Wolfskin.

Свързани чрез любовта към природата и новите приключения, те ни помагат да видим откритието през собствените си очи. Като споделят историите си, тези шестима изследователи на дивото и откриватели на собствените си граници, насърчават другите да следват собствените си любопитни умове.

Вижте: What is left to discover? Everything! Преоткриваме света с Jack Wolfskin

* * *

Продуктите на Jack Wolfskin ще намерите в магазините на SPORT DEPOT.

#td_uid_1_659bf842df87b .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_659bf842df87b .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_659bf842df87b .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_659bf842df87b .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_659bf842df87b .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_659bf842df87b .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_659bf842df87b .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_659bf842df87b .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





What is left to discover? Everything!


1 на 8















Ангела Нойрюрер Discovery Team на Jack Wolfskin: Ангела Нойрюрер







Анна ХойпелDiscovery Team на Jack Wolfskin: Анна Хойпел







Гюрел Сахин Discovery Team на Jack Wolfskin: Гюрел Сахин







Discovery Team на Jack Wolfskin







Discovery Team на Jack Wolfskin







Discovery Team на Jack Wolfskin







Ерик ЛарсенDiscovery Team на Jack Wolfskin: Ерик Ларсен







Беър ГрилсDiscovery Team на Jack Wolfskin: Беър Грилс






































СподелиShares

The post Discovery Team на Jack Wolfskin: Запознайте се с едни от най-вдъхновяващите приключенци appeared first on 360mag.

Стефан Попов – създателят на българския алпинизъм

СподелиShares Стефан Попов – инициатор и първи председател на Българския планински клуб /БПК/ (Снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

Инициатор и първи председател на Българския планински клуб /БПК/, впоследствие Български алпийски клуб /БАК/, възпитател на живеещия в изгнание Симеон II, главен български редактор в радиостанция „Свободна Европа”, автор на многобройни трудове, статии, студии и книги.

Когато на 19 ноември 1979 г. бе отбелязана 50-ата годишнина на българския алпинизъм, в един доста дълъг списък бяха споменати с благодарност бивши и настоящи алпинисти и деятели. В него липсваше името на един човек, за когото не биваше да се говори, а ако да, то това  трябваше да бъде само негативно. По това време този човек  изживяваше пенсионерските си години далеч от родината, а когато през ноември 1989 г. чествахме 60-годишния юбилей, той вече не беше между живите /тогава не знаехме това/.

Става дума за Стефан Попов- човекът, на когото българският алпинизъм дължи може би най-важното – идеята за учредяването на първата организация на алпинизма у нас. На 19 ноември 1929 година по негова инициатива 18 души се събират в салона на „Славянска беседа”, за да учредят Българския планински клуб /БПК/. Както е и редно, за пръв председател е избран самият той – Стефан Попов, защото под неговото перо е съставен и приет първият Устав на клуба.

Роден на 24 януари 1906 г. в София, още от ранна възраст, заедно с родителите си, се премества да живее в Русе. Тук като юноша той с часове се застоява над картите на баща си /учител по география/, по които изучава България и нейните съседи. Под влияние на създаденото Юношеско туристическо дружество /ЮТС/ в Русе  той се приобщава към планината, на която не изневерява до края на живота си. В крайдунавския град той учи в немското католическо училище, където изучава френски и немски, а отделно взема и частни уроци по английски. След 1924 г. цялото семейство се връща в София, където Стефан Попов продължава образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет.

На 8 август 1928 г., с още четирима членове на ЮТС, Стефан Попов се изкачва на вр. Гросглокнер – първото организирано българско изкачване на висок алпийски връх (Снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

Закърмен с любов към планината, младият студент не я изоставя нито за момент. Той броди из нашите и чужди планини, деен член и ръководител е на ЮТС, редактор на списание „Български турист”, ”Млад турист”, както и на годишниците на БАК. Ръководи няколко задгранични излета на ЮТС до Алпите. След два неуспешни опита, на 8 август 1928 г., с още четирима членове на ЮТС се изкачва на първенеца на Австрия – вр. Гросглокнер /3798 м/, с което прави първото организирано българско изкачване на висок алпийски връх. Това изкачване му дава увереност за осъществяването на една отдавнашна негова идея – учредяване и в България на алпийски клуб, каквито отдавна има по Европа. Три години по-късно /1931 г./, вече под името на учредения клуб,  Стефан Попов води и първата студентска група, с което той еднолично повтаря успеха си.

По късно дейността на Стефан Попов надхвърля границите на туризма и алпинизма, защото той активно се занимава и с политика. Основава движението „Млада България” и става главен редактор на едноименното му списание. Сътрудничи на вестниците „Напред”, „Слово”, „Отечество”, „Утре” и на списание „Юридическа мисъл”. През 1933-1936 г. той става  председател на учредената от него Международна студентска лига за ново устройство на Европа.

От април 1939 г. Стефан Попов заминава на работа в чужбина, като първоначално е директор на Германо-българската търговска камара в Берлин. Година по-късно става аташе по печата при Българската царска легация в Берлин. Дипломатическата му кариера продължава в Будапеща и Берн. Там го заварва краят на Втората световна война и за него и семейството му започва един труден живот. С отнето българско поданство и забрана да се завръща в България, той остава без работа в продължение на три години, през които се отдава на интелектуални занимания – философия, музика, история и живопис.

Стефан Попов е съосновател на българското академично дружество „Д-р Петър Берон” в Мюнхен (Снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

От 1952 г. до края на 1955 г. Стефан Попов живее в Мадрид, където е нает като частен възпитател на живеещия в изгнание млад български цар Симеон II. След това, заедно със семейството си, се мести в Мюнхен, където става главен български редактор в радиостанция „Свободна Европа”. Тук той работи до 1974 г., когато се пенсионира. През този период Стефан Попов става съосновател на българското академично дружество „Д-р Петър Берон” в Мюнхен. Като негов подпредседател чете лекции в Баварската академия на науките, като се ръководи от единствената мисъл – да служи на България.

Както у нас, така и зад граница Стефан Попов остава верен на планината. Тежестта на годините не му позволява да се катери по върховете, но години наред посещава курорта Лех в Тирол, където  усамотението в планината го вдъхновява и му дава сили да пише най-добрите си произведения. Жителите на малкото планинско селце Лех дотолкова свикват с него, че го провъзгласяват за свой почетен гражданин.
На 20 октомври 1989 г. Стефан Попов напуска този свят, без да посети родината си, от която е откъснат цели 45 години. По нея той тъгува така силно, че няколко дни преди смъртта си възкликва: „Какво ми  струва спечелената култура в Европа срещу загубата на родния дух?”…

Книгата на Стефан Попов – „Безсъници” (Снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

На българското поколение  и на света той обаче остави едно завидно литературно и журналистическо наследство: философско-историческите трудове „Воля за живот”, „Българската идея”, „Безсъници”, студиите „Народ”, „Краят на всички илюзии”, „Третото поколение”, произведения, получили много висока оценка от европейските и световни критици, философи и историци. Така той си завоюва правото да бъде един от малцината български интелектуалци, получили приживе световно признание. И съвсем не е случайно, че проф. д-р Тончо Жечев го определи като „философ, публицист и политически мислител. Единственият български философ на историята”.

На българските туристи и алпинисти Стефан Попов остави Българския планински клуб, четири годишника на БАК, няколко „Излетни  бюлетина” и редица още студии и статии, посветени на нашите и чуждите планини, редактирането на списанията „Български турист” и „Млад турист”, както и фундаменталното произведение „Планини и хора”.

През 1975 г., когато готвех дисертационния си труд „История и развитие на българския алпинизъм”, бях посъветван снимката на Стефан Попов да не намери място сред учредителите на клуба. Трябваше да се съобразя с това, но на мюнхенския му адрес Munchen-23, Thiemestr 1/12 изпратих кратко писмо. Исках да пия вода от извора. Отговор обаче не получих /навярно вината не е била негова/. Когато това бе вече възможно, през 1989 г. отново потърсих този човек. Само след няколко дни получих отговор. Пликът обаче бе адресиран от неговата съпруга Тина Маринович-Попова, а в него бе приложен некролог с кратките и лаконтични думи: „Той не дочака краха на комунизма”. Жалко, вече бях закъснял. Само двадесетина дни преди 10 ноември – на 20 октомври 1989 г. Стефан Попов бе напуснал този свят.

В следващите години научих много за този голям българин. Написах няколко статии, с които исках да разкажа колкото може повече за човека, който постави началото на организирания български алпинизъм. Не, че в България нямаше да има алпинизъм, но, убеден съм, това щеше да стане много по-късно. Сигурен съм, защото всеки от останалите 17 учредители на БПК, с които лично разговарях или кореспондирах, отдаваше изцяло случилото се на 19 ноември 1929 г. само и единствено на него. „Графа – както го наричаха приятелите му – направи всичко сам. Той подготви устава, разпрати поканите, разясни целите и задачите на новата организация, поради което с пълно единодушие го избрахме за пръв председател”.??? Сега, когато пиша тези редове неволно се връщам назад в годините.

Стефан Попов – инициатор и първи председател на Българския планински клуб /БПК/ (Снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

Беше през май 1968 г. Като ръководител на група от 8 студенти-алпинисти от Пловдив, в продължение на десетина дни бяхме на разменни начала на гости на студентската алпийска секция на Мюнхенския алпийски клуб. В един от тези дни на предното стъкло на автомобила си намерих малко листче. Още помня текста му. „Знам кой сте! Обадете ми се!” Беше приложен телефон без име. „Прикаченият” към групата ни човек ме посъветва да не се обаждам. Послушах го, без да се замисля.

Аз току-що се бях върнал от първото българско изкачване на връх над 7-те хиляди метра. Този факт бе отразен добре в пресата на тогавашната ГФР и в частност в Мюнхен. Явно търсещият е знаел кого търси. Впоследствие научих за него много, но когато ми предстоеше защита на дисертацията, бях посъветван да не помествам снимката му. Тогава свързах двете събития в едно. Вече нямах съмнение кой е поставил тази бележка и е искал среща с мен. Жалко, можеше още тогава да съм имал възможност да се запозная с този голям българин, за когото един друг голям българин бе написал:

„Той беше единственият наш мислител, който имаше какво да каже на света като гражданин на света. Но съзнателно предпочете да го каже като българин най-вече за българи, дори когато говореше на немски.”
Петър Увалиев

Данните за Стефан Попов, получих от брата  на неговата съпруга Панайот Маркович от гр. Русе.       

Доц. Сандю Бешев                                                               

СподелиShares

The post Стефан Попов – създателят на българския алпинизъм appeared first on 360mag.

10 съвета: Как да се възстановим след тежко физическо натоварване

СподелиShares Карането на ски в няколко поредни дни може да е сериозно предизвикателство снимка: Maarten Dineveld, Unsplash)

Ако сте от хората, които практикуват някакъв вид спорт на малко по-сериозно ниво или пък сте любител, който се е увличал в заниманията си за няколко часа, със сигурност добре познавате парещата болка в мускулите след продължително натоварване. И това не е всичко – в добавка, на следващата сутрин най-вероятно ще имате от местна, до повсеместна скованост. Ако сте на ски за уикенда, що-годе ще изтърпите, но ако идеята е да карате цяла седмица, то натоварването още в първия ден и неправилното възстановяване, могат да развалят ваканцията ви.

Горното, разбира се, се отнася и до всеки друг спорт. Може да го изживеете докато сте с приятели на вело преход за няколко дни или на лагер по табата. Ако тренировъчният ви план не е балансиран, или не го следвате, и най-вече неглижирате възстановяването между тренировките, то провалът на иначе добрия ви замисъл става все по-сигурен.

Планинското колоездене може да е доста натоварващо (снимка: Greg Rosenke, Unsplash)

Това, което правите след тренировка, е важна част за постигането на резултати, като напредък в упражнявания спорт, изграждане на мускули или разделяне с излишното тегло, като същевременно намалявате мускулната болка. Рутината след тренировка също така помага за поддържане на оптимални енергийни нива, докато възстановявате силите си, което улеснява придържането към вашия тренировъчен план.

Нека разгледаме стъпките, необходими след физическо натоварване, за постигане на максимални резултати. И така, ето 10 съвета, с които ще си създадете ефективен план за добро възстановяване след тренировка.

#1 Хидратирайте се

Възстановяването на водно-елекролитния баланс в тялото е от съществено значение, когато сте тренирали интензивно, особено в съчетание с обилно изпотяване. Попълването на нивата на течности ще ви спести болки и крампи, ще подобри гъвкавостта на мускулите.

Пийте най-малко половин литър вода или здравословни напитки, като чай (билков, зелен или черен), мляко с шоколад или какао, кокосова вода. Най-добре обаче при интензивно натоварване действат изотониците – спортна (изотонична) напитка с ниско съдържание на захар. Тези напитки съдържат микроелементи, като калий и натрий, които ще възстановят вашия електролитен баланс и могат да предотвратят мускулните крампи.

Избягвайте прекалено сладки, кофеинови и алкохолни напитки, които могат да причинят дехидратация.

Вижте: Хидратация при спортовете за издръжливост и Какво се случва, когато пием прекалено много вода?

Напитки от свежи плодове помагат за възстановяването след спортно натоварване (снимка: Kaizen Nguy, Unsplash)#2  Яжте подходяща храна

Приемете здравословна храна в рамките на 45 минути след приключване на тренировката. Това ще помогне за попълване на запасите от мускулна енергия и ще започне процесът на възстановяване. Яжте храни, които съдържат въглехидрати и протеини.

Времевият прозорец от 45 минути не е случаен и се нарича белтъчно – въглехидратен прозорец. Ето какво се случва в организма при високоинтензивна тренировка: нивата на адреналина и кортизола се повишават и след тренировка продължават своето действие, разрушавайки мускулната тъкан. За да се избегне този ефект на разрушаване на мускулите, е важно да се включи друг хормон – инсулинът. Той ще неутрализира разрушителното действие на кортизола, тъй като е негов химичен антагонист. Въпросният инсулин се произвежда в тялото на здрав атлет при приема на бързи въглехидрати.

Въглехидратите помагат за възстановяване на нивата на гликоген, така че да можете да презаредите енергийните си нива. Протеинът подпомага възстановяването на мускулите и осигурява аминокиселини, които помагат за възстановяването на мускулите.

Вижте: Метаболизъм: Как да бъдем в добра физическа форма?

#3 Разпускайте след тренировка

Разпускането, или познато още като Cool Down, е естествено затихване на спортната дейност. Ако по време на основното занимание сте практикували с висока интензивност, близка до максималната, и пулсът ви е бил висок, то сега е моментът да забавите темпото, така че да снижите натоварването до усещането за приятна разходка. Ако сте практикували силови занимания във фитнеса, за разпускане може да използвате бягащата пътека, където да потичате леко или да ходите в рамките на десетина минути.

Това ще помогне на сърдечния ви ритъм постепенно да се върне към нормални стойности. Също така помага да се спре натрупването на кръв в долните крайници, което може да ви накара да се почувствате замаяни. Правилното му извършване може да помогне и за облекчаване на стреса, предотвратяване на мускулни болки и травми.

Лекото бягане е перфектно за разпускане след тежка тренировка (снимка: Jozsef Hocza, Unsplash)#4 Не забравяйте да се разтягате

Включете стречинг рутина след тренировка, докато мускулите ви са все още топли – най-добре да е веднага след разпускането. Всъщност често стречингът се подразбира като завършваща фаза на Cool Down-а. Разтягането помага на мускулите да си възстановят предишната дължина, тъй като от натоварването те са претърпели известно скъсяване. Така ще могат да се възстановят правилно. Освен това разтягането помага за предотвратяване на мускулни болки, облекчава напрежението и увеличава обхвата на движение. Това подобрява мобилността, насърчава добрата стойка и подобрява мускулната релаксация.

Вижте: Влез във форма: Гъвкавост

Стречингът поддържа мускулите и ставите в добра кондиция / снимка: freepik.com#5 Вземете ледена вана/леден душ

Някои спортисти се кълнат в ледени бани, леден масаж или терапия с контрастен душ (редуване на топли и студени душове), за да се възстановят по-бързо, да намалят мускулната болка и да предотвратят появата на травми. Теорията зад този метод е, че многократното свиване и разширяване на кръвоносните съдове помага за отстраняването (или промиването) на отпадъчните продукти в тъканите, каквито се появяват вследствие на физическото натоварване и възпрепятстват възстановяването.

Потапянето в ледена вода и вземането на контрастен душ, може значително да помогне за възстановяването след интензивно физическо натоварване (снимка: xptlife.com)

Ако от мисълта за ледена вана ви втриса, то може да наложите торбички с лед върху най-натоварените мускули за около 10 минути и след час да повторите или да си приложите сами терапия с контрастна вода. Ето какво да направите. В края на душа, който си взимате след тренировка, редувайте 2 минути гореща вода, с 30 секунди студена вода. Повторете четири пъти, като между повторенията почивайте с една минута вода с умерени температури. Ако случайно разполагате със СПА център с горещи и студени вани, можете да се потопите във всяка от тях за едно и също време.

#6 Дайте приоритет на протеините

Когато тренираме интензивно повече от 45 минути, в тялото ни протичат редица промени. Една от тях е глюконеогенезата – процес на синтезиране на глюкоза от невъглехидратни източници, като лактат, пируват, глицерол (мазнини) и някои аминокиселини (протеини). Глюконеогенезата се случва в черния дроб и бъбреците.

Глюкозата е предпочитаният източник на гориво за тялото, защото може да се използва бързо. Тя е основният източник на енергия за тялото и мозъка. Когато човек е активен, тялото му (и най-вече работещите мускули) се нуждаят от още повече енергия. Глюконеогенезата гарантира, че при липса на глюкоза (получена от разграждането на въглехидрати), се поддържат необходимите ѝ нива в организма, чрез набавяне от невъглехидратни източници.

Качествените протеини помагат за възстановяване след тежка тренировка (снимка: Casey Lee, Unsplash)

Тъй като за глюконеогенезата се използват аминокиселини, при интензивен спорт губим част от мускулната тъкан, която след това трябва да бъде възстановена. (Важно е да уточним, че процесът, известен като глюконеогенеза е различен от кетозата, която е метаболитно състояние).

За да възстановите мускулите, изберете ястия, които съдържат здравословни въглехидрати и висококачествени протеини. Опциите за протеини, които помагат за изграждането на мускули, включват: мляко, яйца, сирене, постни меса, риба, суроватъчен белтък, ядки и семена, соеви храни, протеинови блокчета с ниско съдържание на захар. За целта може да приемете и аминокиселини под формата на хранителна добавка.

Яжте редовно и избягвайте да пропускате хранения, което може да попречи на ползите от вашата тренировка, като причини загуба на мускули.

Вижте още: Влез във форма: Митовете

#7 Отидете на масаж

Масажът е приятен и подобрява кръвообращението, като същевременно ви позволява да се отпуснете напълно. Използването на масажен пистолет може да бъде ефективен начин за облекчаване на възпалените мускули. Можете също така да опитате самомасаж и упражнения с фоумролер за облекчаване на стегнатите мускули.

Имайте предвид, че ако натоварването е било много продължително и тежко, ще е по-добре да отложите масажа с 1-2 дни, след като възпаленията отшумят.

#8 Спете малко повече

Докато спим, в тялото ни се случват невероятни неща. Оптималният сън е от съществено значение за всеки, който спортува редовно. По време на сън тялото произвежда растежен хормон (GH), който до голяма степен е отговорен за растежа и възстановяването на тъканите.

Ползите от съня са безспорни, когато става дума за възстановяване след физическо натоварване (снимка: Kate Stone-Matheson, Unsplash)#9 Опитайте упражнения за визуализация

Добавянето на умствена практика към рутинната тренировка може да бъде огромна полза за всеки спортист. Прекарването на време във визуализация или медитация, може да помогне за формирането на спокойна, ясна нагласа и намаляване на тревожността и реактивността.

Да се запознаете с това как работи умът ви, как мислите могат да се движат наоколо и как не е необходимо да се привързвате към никоя от тях, е чудесен начин за всеки спортист да се възстанови както психически, така и физически.

Освен това, практикуването на позитивен разговор със себе си, може да помогне за промяна на текущия диалог в главата ви. Помислете дали да използвате и двата вида умствена практика по време на дните на възстановяване.

Вижте: Как да правим упражнения за мобилност вкъщи

В дните за възстановяване между тежките тренировки, може да отидете на плуване (снимка: Haley Phelp, Unsplash)#10 Правете леки упражнения в почивните дни

Докато мускулите ви се нуждаят от време, за да се възстановят след интензивна тренировка, все пак можете да правите леки упражнения в дните за възстановяване, като практикувате ходене, плуване или йога. Ангажирането с активно възстановяване може да помогне за засилване на циркулацията, предотвратяване на натрупването на млечна киселина, премахване на токсините. Промяната на вашите тренировки също може да ви помогне да се насочите към различни мускулни групи и да използвате мускулите си по различни начини.

За доброто възстановяване е важно да се подходи адекватно още преди започването на спортната активност. Ето защо, разгледайте и темата: Как да загрееш правилно за спорт!

СподелиShares

The post 10 съвета: Как да се възстановим след тежко физическо натоварване appeared first on 360mag.