Хоро Quotes

“Бели и кървави нощи — предателски бели и предателски кървави. Ето, избягала е доблестта от сърцата и душите са опръскани като ръцете на убийца. Бучат огнените стълпове на пожарището сред града, обхващат небето, задушават нощта, а камбани не бият и не се мярка никъде жив човек. Доблестта е избягала от сърцата и душите са оцапани като ръцете на убийца.”
― Антон Страшимиров, Хоро

“Измислица е, всичко е измислица. И нямат легенди вековете; всяко поколение е съчинявало само за себе си и нищо не се е предавало от минало за бъдеще. Даже надали е имало минало. И не ще има бъдеще. Нищо не е имало и нищо не ще има: мърсете, колкото искате - дедите не ще чуят и внуците не ще се червят.”
― Антон Страшимиров, Хоро

“По сдървените около масата лица бликна уплахата на овни в кланица.”
― Антон Страшимиров, Хоро

“Понятието народ, господа, не е фикция; планините, горите и полетата са мъртви без хора.”
― Антон Страшимиров, Хоро

“Тресе се бялата нощ от тръби и барабани. Куршуми сякаш се сипят над къщята. Или нахлуват орди в града. Залостват се дворни и къщни врати: светват и раснат прозорци и тремове. На мести се спущат стари и прогнили кепенци, които не са спущани от много години. Е, все така е било през вековете - през всички векове!
Или не, не е било все така! Ново е сега, съвсем ново. И винаги е било ново, страшно ново, когато земята се стеле със стенещи трупове.
...На пазара сред града изви дим, разрасна се чер облак и скоро заиграха пламъци на стълпове.
Бялата нощ се нажежи, стана червена.
И тръбите на тревогата заечаха панически.
- Пожар!
Понесоха се изстрели. Зачестиха. Дигна се рев. И се удави в женски писъци:
- Господи, избиват! Избиват пак! Зверове!”
― Антон Страшимиров, Хоро