Oči Quotes

“И чувствата ми получават епилептичен припадък. А на повърхността не се вижда нищо. Кожата е гладка, лицето – спокойно, ръцете – отпуснати, но отвътре всичко ври, пени се, руши, разбива и бучи, и гласните ми струни могат да произведат вик, който ще разцепи галактиката.”
― Edo Popović, Oči

“В края на краищата, като теглите чертата, важното е да имате на кого да опаковате подарък за Коледа. А всичко друго, дето се вика, е дим.”
― Edo Popović, Oči

“Искам още да кажа, че щастието няма никаква връзка с числото в граматичен смисъл.”
― Edo Popović, Oči

“Да напуснеш означава да изчезнеш, да се изпариш, да дезертираш, да зарежеш.
Да си тръгнеш е нещо съвсем различно, тръгваш си спокойно и по някаква уговорка, и това е всичко, което засега искам да кажа по този повод.”
― Edo Popović, Oči

“Накратко, аз съм съвсем нормално ненормален, напълно лишен от амбиции в това отношение, скромно и непретенциозно чалнат.”
― Edo Popović, Oči

“Нямах с какво да сравня любовта си към нея. Страшна любов. Чудовищна. Беше ми тежко от любов. Исках да пъхна главата си под полата на Весна и да заплача. Исках да пия нейните сокове. Исках да изгоря пред къщата ѝ. Исках да ме разкъса на парчета и да ме погълне. Исках да ѝ принадлежа.”
― Edo Popović, Oči

“Тя не живееше, тя понасяше живота. Знаеше, че това е пътуване от точка А до точка Б и го изминаваше мълчаливо ...”
― Edo Popović, Oči

“Smoking kills. Голяма работа. Кого си мислят, че плашат. Пушенето убивало, така ли? Разбира се, че убива. Но и преяждането убива. Бягането също. Ами работата, тя как убива само! Вървенето по улиците, плащането на сметки, висенето пред телевизора, сексът... Всичко убива, ебати, и няма сега да вземем да се разстройваме за това.”
― Edo Popović, Oči

“Щастието започна отново да ни се усмихва едва след като се разделихме.”
― Edo Popović, Oči

“Седим в кафето в началото на улица "Прерадовичева" и пием бира. Пак беше зима, когато се запознахме, но хоризонтите бяха малко по-различни. Оттогава пътищата ни често се пресичаха.
- Чете ли вестниците, че не сме били славяни? - попита Денис.
- Кой ние? - питам.
- Ами ние, хърватите - отвръща той.
- Това не ме засяга - казвам.
- Как тъй, не те засяга?
- Аз съм монголец.
- Монголец?
- Да, роден съм с монголско петно.
- Глупости - казва Денис - Обаче ето какво мисля аз за хърватите - разбира се, че не сме славяни. Не само, че не сме славяни, ами ние, брато, не сме нищо. Хърватин - изсумтя подигравателно - това не е националност, това е диагноза. Виж само както направихме от държавата си. Цирк, ето както.”
― Edo Popović, Oči

“Ljudski organizam napravljen je tako da povraća samo sitnice. Hranu, cugu i takve stvari. Pokvarene starce, pokvareno djetinjstvo, i uopće pokvarenu prošlost ne možete povratiti.”
― Edo Popović, Oči

“Всъщност до какво се свежда цялата тази работа с живота, ако не до празни места, където някога са стояли хора.”
― Edo Popović, Oči