Концлагерът „Белене“, 1949-1987 Quotes

Rate this book
Clear rating
Концлагерът „Белене“, 1949-1987: Островът, който уби свободния човек Концлагерът „Белене“, 1949-1987: Островът, който уби свободния човек by Борислав Скочев
39 ratings, 4.15 average rating, 7 reviews
Концлагерът „Белене“, 1949-1987 Quotes Showing 1-5 of 5
“С Решение "Б" N;27 от 7 август 1951 г. Политбюро създава аналог на съветското ОСО (Особое совещание) - Специалното съвещание при НКВД, като орган за извънсъсдебна репресия, когато липсват доказателства за съд или те не могат да бъдат огласени по оперативни съображения. ОСО налага изпращане в лагер, принудително заселване или изселване само по материалите на следствените и оперативните работници, без участие на защита, в отсъствието на обвиняемия и с експедитивност, която позволява масовост на репресията.[...] Създадената от Политбюро комисия, неформално наричана Специална комисия, също така по административен ред, без защита и в отсъствие на обвиняемия, налага срокове на въдворяване до 7 години, въпреки че според закона срокът не може да бъде по-голям от 1 година.”
Борислав Скочев, Концлагерът „Белене“, 1949-1987: Островът, който уби свободния човек
“През лятото на 1953 г. начлникът на III управление - ДС Б. Думков предлага наименованието трудово-възпитателно общежитие да се измени на трудово- изправителен лагер, "което е по-уместно и удачно да се каже за нашата обстановка".”
Борислав Скочев, Концлагерът „Белене“, 1949-1987: Островът, който уби свободния човек
“След 1957 г. несъгласието с рвжима вече не може да има идейни подбуди. То е податливост на идеологическа диверсия, плод на аморално или криминално поведение, хулиганство, психологическо отклонение...В България властта започва да маскира много от случаите на политическа репресия под криминални обвинения. Статутът на политическо престъпление е отказан най-вече на младежката съпротива срещу социалистическия начин на живот и ред.”
Борислав Скочев, Концлагерът „Белене“, 1949-1987: Островът, който уби свободния човек
“Коментира се и подготвяната амнистия в другите страни от съветския лагер. Водачите на николапетковистите не очакват да бъдат амнистирани, а смятат, че "тя ще обхване само слугите на комунистите, а истинските "представители на народа" не се нуждаели от милост от комунистите". За тези вражески прояви лидерите са изолирани в изолационни бригади.”
Борислав Скочев, Концлагерът „Белене“, 1949-1987: Островът, който уби свободния човек
“Дочух, че тая сутрин няколкостотин души сте прибрали. Правилно сте постъпили , другари. (Ръкопляскания.) Нека по три пъти на нощ да се стряскат враговете на нашия народ.(Ръкопляскания.) [...] Другари, сега ще почувстват още един път враговете на нашата страна, и вътрешни и външни, че хазяин в нашата страна сега и на вечни времена е работническата класа начело с БКП! (Продължителни ръкопляскания.) Впрочем, горе главата, другари!”
Борислав Скочев, Концлагерът „Белене“, 1949-1987: Островът, който уби свободния човек