Не сме тукашни Quotes

“Отново се опирам на стъклото – мъглата изведнъж се сгъстява. Светът зад прозорците изчезва, но аз пътувам. Ние всички пътуваме, движим се, макар и да не виждаме точно накъде. Осланяме се на водача и се надяваме, че видимостта отпред е най-добра. Ако изобщо го мислим… Ако сме будни.
Като онези посетители на изложба в Ню Йорк, които попадали в помещение, изпълнено с гъста, влажна мъгла. Клаустрофобичният пристъп бързо се сменял с паника и ужас, когато от неутрален, безличен текст научавали, че мъглата е вапоризирана вода, с която в моргата са мили телата на умрели.
Изглежда проява на зловещо чувство за арт. Но кой може да каже къде е границата между живота и смъртта? Къде започва смъртта, когато животът свърши?
Къде започва животът, когато смъртта свърши?”
― Radostina A. Angelova, Не сме тукашни

“Беше по времето, когато бях безпризорно четяща: нито някой ме е контролирал какво чета, нито колко чета. Само знаеха, че не ми насмогват на книги. Така един ден, четейки календарчето, открих, че е пълно с чудни, неземно звучащи имена като Мелетий, Апфия и Дросида. В края на книжлето формат А7 ме чакаше нова изненада: молитвите, включително Господнята молитва, за която бях чувала от майката на Карамел. Научих я наизуст, дори се молех понякога, нищо, че не бях кръстена.
После, съвсем на зряла възраст ме кръстиха, но тогава вече бях спряла да се моля.
И преди няколко години започнах да го правя отново. Тихо и кротко, вечер в постелята, на тъмно и наум. Казвах си цялата молитва и заспивах. Но напоследък се улавях, че вместо: „Да дойде Твоето царство”, казвах: „Да бъде Твоето царство”. И размишлявах върху това, коя е по-правилната дума.
Защото, докато се молех да дойде царството Му, аз и милиони като мен приемахме, че царството Му не е тук.
Че го няма.”
― Radostina A. Angelova, Не сме тукашни

“Не е вярно, че за да разбереш другия, за да съпреживееш грижите му, трябва да можеш да гледаш и със своето, и с неговото око. Емпатията изисква да затвориш и двете очи за себе си и да гледаш само с очите на другия.”
― Radostina A. Angelova, Не сме тукашни