Книга на ирониите и опрощенията Quotes

“историята е незавършена тя служи единствено
да подхранва тъгата ми извън това
е напълно безсмислена за когото и да било
за приятелите за случайните спътници в нощните влакове
за кръчмарските душеприказчици дори за оная
в чиито очи скришом надниквам
(докато сипва мляко в кафето си)
с надеждата да отгатна защо никога
не успях да се сбогувам истински с нея”
― Цочо Бояджиев, Книга на ирониите и опрощенията

“сън е миналото може би но такъв
че сутрин неохотно отлепяш клепачи
сън е но толкова ярък
че сегашният ти живот изглежда да добавя към него
само някакви жалки подробности

защото нищо от това което има значение
не може да бъде поправено нищо
не можеш да промениш така че
с право се питаш има ли смисъл
да доливаш с пяна вече пълната халба”
― Цочо Бояджиев, Книга на ирониите и опрощенията

“(студът свива телата но увеличава разстоянията) студено е казваш и дърветата са на привършване брадвата е съвсем затъпена в гората е тъмно и снегът е дълбок но дори да отидеш по следите ще те познаят това твое смешно желание да оставяш следи страхът ти от заличаването на спомена мъжкото ти честолюбие ненавистта към сезоните часовете и датите разбягващите се очерания на копнежите ти приятелствата с корабокрушенци в този свят на опитни мореплаватели необяснимата твоя пристрастност към синьото към всякакви там сини птици и сини рицари а на всичко отгоре и този нелеп навик на излизане да проверяваш изключен ли е котлонът изобщо къде ли съм си забутала блузата автобусът ми е утре в шест.”
― Цочо Бояджиев, Книга на ирониите и опрощенията