The Collector of Worlds Quotes

“Тази поразителна неразбория, която звучи така, сякаш думите са били хвърлени с прашка. Посред безумието. Затова забраних всякакво говорене.
- Писарите пред вратата...
- Едно прошение трябва да се отправи писмено. Пред съда не се говори. Само присъдата говори. Тук всекидневно цари мълчание. Опитвам се накарам тези хора да схванат колко е важно да се обуздава говоренето.”
― Ilija Trojanow, The Collector of Worlds

“Слънцето трябва да залезе и да се издигне месецът, докато Кайро се отвори като мида и се разкире красотата му в силуетите."
...
"Някои палми накланят глави сред вятъра, нощта е чудна във всеки отрязък, благодарение на собствените и на чуждите духове,а той, самотният пътешественик, не може да си представи мръсния, припрян, пронизителен и потискащ живот през деня."
...
"Понякога напращелият град се уригваше. Всичко миришеше на разложения от стомашни сокове. Накрая на улицата лежеше полусмялно слепоочие, което щеше скоро да се разтече. Една лъжица загребваше от месестата част на презряла папая, на връщане от пазара петите не излъхваха пот,а кориандър. Той не знаеше какво го отвращаваше повече, морският бриз, по време на отлива, носещ гнилия дъх на водорасли и плажни медузи, или уханията на мюсюлманската закуска от вътрешности на коза, запържвани върху малки печки. Пътеката на човечеството бе постлана с коварни изкушения."
...
"Най-непоносими са шумовете: гукащите гълъби в отворения шкаф, дрезгавогласни и свадливи от любовно усърдие, огромните котки, които минават през скелето на покрива и ридаят от ненаситна разгоненост."
...
"Те рецитираха първата сура, фатихах, насочили длани към небето, сякаш искаха да уловят някакво благословение, което слизаше от небето върху кораба."
...
"Ричард Франсис Бъртън умря рано сутринта, когато нишките бяло и черно бяха неразличими. Над главата му висеше една персийска калиграфия на която пишеше:
И това ще отмине.”
― Ilija Trojanow, Der Weltensammler

“„— Sie können jetzt nicht aufgeben. Hören Sie mir zu, wenn man so weit gekommen ist, muß man die Sache zu Ende bringen. Sie erinnern mich an einen Mann, der vor Jahren beim Diebstahl erwischt wurde. Der Richter bot ihm an, sich die Strafe selber auszusuchen: entweder ein Kilo Salz zu essen, hundert Stockhiebe zu erhalten oder eine Geldstrafe.
— Der Schwätzer bist jetzt du.
— Der Dieb entschied sich für das Salz, er aß und aß, er quälte sich, und als er fast alles aufgegessen hatte, da bildete er sich ein, er könne keine einzige Prise mehr essen, und er rief aus, genug, genug von dem Salz, ich will doch lieber die Stockhiebe auf mich nehmen. Er wurde geschlagen, neunzigmal, oder fünfundneunzigmal, da bildete er sich ein, er könne keinen einzigen Schlag mehr ertragen, und er rief aus, genug, genug von den Schlägen, laßt mich bitte die Geldstrafe zahlen.”
― Ilija Trojanow, The Collector of Worlds

“„Wir verabschieden uns, im Alltag, mit einem ao-jo, das bedeutet soviel wie: komm-geh. Ich gehe, damit ich wiederkommen kann.”
― Ilija Trojanow, The Collector of Worlds

“Wenn das Herz weint, weil es etwas verlohren hat, lacht der Geist, weil er es gefunden hat.”
― Ilija Trojanow, Der Weltensammler