Rozmarná léta Quotes

“… Милан Кундера. Той говореше бавно, сякаш лениво, с кратки и афористични изречения. Много интересен беше изпитът при него. Заведе ни в едно кафене, седнахме на една голяма маса и взехме да си говорим. Не само за литература. Накрая Милан помоли да му дадем студентските си книжки. На първия писа шестица, на втория шест минус, на третия пак шестица, продължи нататък и така, по този елегантен начин, бяхме оценени всички.”
― Jiří Menzel, Rozmarná léta

“Наскоро онова едногодишно момиченце от моя студентски филм ми дойде на гости. За да ми покаже внучето си.”
― Jiří Menzel, Rozmarná léta

“И сега нашият филм висеше на тая кувертюра, преметната през парапета на терасата в дома на Храбалови. Поде се дискусия: „Какво прави там това английско знаме?! Това е провокация!“. Аз казах: „Това не е английско знаме, това е кувертюра за спалня!“. „Не – твърдяха другарите, – това е английско знаме и този кадър веднага трябва да се отстрани!“. Аз пък се заинатих и казах, че няма да го махна. Така филмът остана неодобрен – „докато не ми дойдел умът в главата“.”
― Jiří Menzel, Rozmarná léta

“… аз живеех в трабанта си. Все още не можех да му се наситя. Исках да живея в колата си като Стайнбек в „Пътешествия с Чарли“. Имах, разбира се, стая в хотела, но предпочитах да спя в „разтегнатото“ си комби някъде сред полето. Разполагах с надуваем дюшек и спален чувал.”
― Jiří Menzel, Rozmarná léta

“Когато сега, почти половин век по-късно, се опитвам да отгатна защо някои от моите филми са имали успех, започвам да си мисля, че в тях е било вложено това, което съм могъл навремето да възприема от гледаните добри филми, както и от любовта ми към книгите. Ян Неруда, Карел Чапек, Карел Полачек, а и много от световната класика – от Рабле, та чак до Селинджър.”
― Jiří Menzel, Rozmarná léta

“Прочетох го с удоволствие и оттогава започнах да събирам всичко, под което стоеше името Храбал. По разни списания се появяваха негови кратки разкази, много преди да започнат да ги издават в книги. Беше нещо ново, свежо. Така се запознах с името му и се влюбих в неговите текстове – тази любов ми остава и до днес. Не съм единственият, цялото мое поколение тогава се възхищаваше на Храбал.”
― Jiří Menzel, Rozmarná léta