Жената, която търсеше любовта Quotes

“Пета песен на любовта

Получих пакет от споразумения, когато поисках любов,
и ми дадоха златна писалка да подпиша договор за обич.
Научих правата и задълженията си и станах страна в спогодба за двама,
които си обмевят комплименти, компромиси и техники на любене.

Станах докер на търговско пристанище,
посрещах и изпращах кораби, натоварени с липси
и стрюмове, препълнени със страхове и нужди.

Този, когото търсех, дойде и подпали пристанището,
изгори корабите до основи и пръсна пепелта им по вятъра.
Потопи ме в щедростта на океана на любовта си
и ме научи как да бъда капка роса, побрала океан.”
― Ivinela Samuilova, Жената, която търсеше любовта

“Четвърта песен на любовта

Душата ми приличаше на долнопробна кръчма,
в която се събират кварталните пияници
и давят в алкохол мъката си по пропилените възможности
да тръгнат след поривите на сърцата си.

Криех страха да обичам в алкохолното опиянение,
което ми даваше куража, че мога да надмогна себе си,
но светът се олюляваше още при първата крачка.

Този, когото търсех, влезе в кръчмата и изля чашата ми,
подкрепи с ръка тялото ми и насочи стъпките ми към вратата.
Заведе ме до извор и ме облива, докато изтрезнях напълно.
Каза, че любовта не е делириум на ума, а сърце, осъзнато в себе си.”
― Ivinela Samuilova, Жената, която търсеше любовта

“Първа песен на любовта

Преди да открия в себе си този, когото търсех,
бях като умиращ от жажда пътник в пустиня,
отчаяно вкопчен в миража на вода пред себе си,
заблуден от сетивното възприятие на окото.

Опитвах се да утоля жаждата за любов с илюзии
и станах колекционер на много фетиши на любовта:
парченца телесна хубост, късчета душа, светска слава...

Когато ме повика този, когото търсех, се огледах,
но не го открих в нищо от съществуващото в моя свят.
"Не ме търси в познати форми. Аз не съм видяното.
Направи ме този, чрез когото гледаш" - каза той.”
― Ivinela Samuilova, Жената, която търсеше любовта