Heaven Has No Favorites Quotes

“Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Кто хочет удержать - тот теряет. Кто готов с улыбкой отпустить - того стараются удержать.”
― Эрих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“‎"Какво представлява всъщност един по-дълъг живот? Само едно по-дълго минало. А бъдещето стига винаги до следващият дъх" -
Ерих Мария Ремарк, "Живот на заем”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Going away is not always so simple—when one takes oneself along.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“ Може би щастие означава да танцуваш над пропастта.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Когато се разделят, хората винаги говорят фалшиви думи, винаги лъжат, понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост, докарваща им единствено горест и отчаяние, че не са съумели да се сбогуват по друг начин, и че последният спомен, който си оставят, е осквернен от разправии, недоразумения и омраза.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Каким неуклюжим становится человек, когда он любит по-настоящему! Как быстро слетает с него самоуверенность! И каким одиноким он себе кажется; весь его хваленый опыт вдруг рассеивается, как дым, и он чувствует себя таким неуверенным!”
― Эрих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“Всегда надо оставлять немного свободного места;не нужно полностью завершать рисунок, иначе не будет простора для фантазии.”
― Эрих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“So I thought. Are you happy?"
"What's that?"
"Don't you know yet? But who really knows what it is? Dancing on the head of a pin, maybe.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Niemand kennt mich hier, dachte sie. Und niemand weiß, dass ich hier bin! Sie empfand diese Anonymität wie ein sonderbares, stürmisches Glück, das Glück, einem Glück entkommenzu sein, auf kurze Zeit oder für immer.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Човек притежава малко разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата, а за чувствата е безразлично кой е прав.”
― Ерик Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“ Кто знает, может, жизнь дана нам в наказание за те преступления, которые мы совершили где-нибудь в ином мире? Быть может, наша жизнь и есть ад и церковники ошибаются, суля нам после смерти адские муки.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Фейерверк погас, зачем рыться в золе?”
― Эрих Мария Ремарк, Жизнь взаймы

“Как односторонен человек, он признает только собственный опыт, и только ту опасность, которая угрожает ему лично.”
― Эрих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“Некоторые люди уходят слишком поздно, а некоторые – слишком рано,– надо уходить вовремя… так сказал Заратустра.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Привязанность к собственности ограничивает и сковывает... Владеть всем это значит не владеть ничем.”
― Эрих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“Иногда мне хочется совершить самый нелепый поступок. Сделать что-нибудь такое, что разобьет эту стеклянную клетку. Кинуться куда-нибудь, не знаю куда.”
― Эрих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“В безутешных ситуациях люди всегда ищут утешения где только можно. И находят.”
― Эрих Мария Ремарк, Жизнь взаймы

“Odejít není vždy tak snadné, zvlášť když člověk s sebou musí vzít i své vlastní já.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Člověk nedělá vždycky, co je správné, synu," řekl. "Dokonce ani když to ví. V tom někdy bývá kouzlo života. Chápeš?”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Hard... What does he mean by hard? And am I like that? Or is it only that I have no time for the fraud of so-called good manners, which strews a little glitter over black truths, and thinks that that has made them disappear.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Но времето е за това да се пропилява — мислеше Лилиан. — Да се пропилява въпреки всичко, безразсъдно и с лека ръка, иначе човек рискува да сподели съдбата на героя от приказката, който искал да получи толкова много за своя къс злато, че не можал да се спре на нищо и докато умувал, умрял.”
― Ерих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“— Харесва ми всичко — каза Лилиан, всичко тук, долу.
Клерфе я погледна замислено.
— Страхувам се, че е така.
— Но защо се страхувате?
Той се засмя.
— Няма нищо по-опасно от жена, която харесва всичко. Какво трябва да направи тогава един мъж, за да харесва само него?
— Да не прави абсолютно нищо.
— Съвсем правилно.”
― Ерих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“ - Пътувал ли си някога по този маршрут?
- Да, преди сто години. Преди войната.
- С някоя жена ли?
- Да, но то бе нещо друго.
- Винаги е нещо друго. Дори и със същата жена. Но аз не съм ревнива.
- Бих искал да си поне мъничко.
- Струва ми се, че би било ужасно, ако не си преживял нищо и започнеш да ми разкаваш, че аз съм първата жена в твоя живот.
- Ти наистина си първата.
- Не съм първата, но ако заради мен си забравил за известно време имената на другите, това е достатъчно. ”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Вы не хотите владеть никакой собственностью? 
– Я хочу владеть всем, а это значит не владеть ничем.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“She felt that she was trembling. She studied Clerfayt. He asked no questions. I don’t have to explain anything to him, she thought. He takes me at my word. What to me is the decision of my life is to him only the kind of ordinary decision people make every day. Perhaps he doesn’t even think me particularly sick; I suppose it takes an auto smashup to convince him that someone is really incapacitated. She felt to her surprise as if a burden she had borne for years were sliding from her shoulders. Here was the first person in years who was not concerned about her illness. It made her happy in a strange way. It was as if she had crossed a frontier hitherto impassable to her. Her sickness, which had always been like an opaque window between herself and the world, no longer existed, at least for the moment. Instead, life lay outspread before her, breathtakingly clear and wide, flooded with moonlight; life with clouds and valleys and happenings. And she belonged to it, she was no longer excluded from it; she stood like all the others, the healthy people, at the starting point, a burning, crackling torch in her hand, ready for the steep drop, the rush down and into life. What had Clerfayt said once? That the most desirable thing in life was to be able to choose your own death, because then death could not kill you like a rat or extinguish you, suffocate you, when you were not ready. She was ready. She trembled, but she was ready.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“It’s odd,’ she murmured, ‘but as long as we don’t forget that we’re falling and falling, nothing is lost. Life seems to love paradoxes - when we think we’re perfectly safe, we’re always ridiculous and on the verge of a tumble; but when we know we’re lost, life showers gifts on us. Then we don’t have to do a thing - it runs after us like a poodle.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Life was something too great, and death also had something too great about it; they were not to be played with. Having courage was a different thing from having no fear; courage was consciousness of danger, fearlessness mere ignorance.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“She let herself drift; the crowd sustained her and did not shock her; she loved it because it was life, unknown, thoughtless, foolish life devoted to the thoughtless and foolish goals which bobbed on its surface like colored buoys on a choppy sea.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“В любовта нямаше връщане назад, никога не можеше да се започне отначало. Онова, което вече веднъж се бе случило, оставаше в кръвта. Клерфе никога вече не би могъл да бъде с нея такъв, както преди. Би могъл да бъде с всяка друга жена, но не и с нея. Любовта също като времето бе невъзвратима.”
― Ерих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites