Rue du Havre Quotes

“...коледната нощ не обещава нищо хубаво.Ситен студен дъжд загрозява улиците.Само още два градуса под нулата и те ще се покрият със снежен килим ... Всичко щеше да бъде преобразено.
Дали няма да бъде достатъчно и аз да понижа с два градуса собствената си температура, за да не ръми и в душата ми?”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Не преобразяваме вече по цели нощи света ...Разменихме белите си нощи и черните си дни срещу черни нощи и бели дни.Загубихме при тази смяна, защото в резултат на втората смесица се получава сиво.При другата, макар и съставена от същите цветове, животът изглежда розов.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Трябва да се признае един очевиден факт: детските увлечения и дружби остаряват и умират на двадесет години. Ако си спомняме още някое момиче, то е вече дама, а оцелелите другари са станали приятели. Едното няма нищо общо с другото. Другарите са съучастници, докато приятелят е винаги малко нещо съдник, а понякога и обвинител.
Когато казвам: "У Жако съм с другари", това означава: "В кръчмата съм с приятели." Защото и кръчмите се преобразяват с годините. Те престават да бъдат оазиси и се превръщат в заведения.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Ще се прибера у дома и ще работя. Госпожа Бенет-Деборд очаква проект за афиш за нов сапун, който, от само себе си се разбира, ще бие всички рекорди по пенливост, мекота и придаване кадифен младежки блясък на старческата кожа. Сюжетът е така неблагодарен! Всичко е вече казано за сапуна. При това не разполагам с много време. Китайските миниатюристи са рисували един вишнев клон цели двадесет години. Госпожа Бенет- Деборд не би търпяла подобни срокове. Животът на сапуна е премного мимолетен, за да чака вдъхновението на художника.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“За да успокоят нервите си, мъжете воюват, а жените - правят покупки. Не съм сигурен кое от двете занимания е по-жестоко. Тъй или иначе, понеже се правят много по-често, покупките наваксват жестокостта, която евентуално не им достига.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Стаята миришеше на чистота, както розата мирише на роза. Долавяше се само съвсем лек дъх на лекарство, едва уловими изпарения на гоменол. Мебелите се оглеждаха в лакирания паркет. Паркетът се оглеждаше в мебелите. Ах, този паркет на леля Жан! Той като че ли се беше родил излъскан, изрязан от непознато дърво, някакво приказно дърво, поникнало в задния двор на холандска ферма. Ако го зърнеше електрическата машина за лъскане на паркети, сигурно биха ѝ изгорели бушоните. Този паркет надминаваше всяка техника. Той представляваше нетрайно постижение на три поколения слугини, внимателни и изтощителни грижи, задължителни плъстени подложки под краката на мебелите. Стогодишно чудо, треперещо пред угрозата на една мокра обувка! С труда, посветен на тоя паркет, биха могли да построят цяла катедрала.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Човек приема много по-лесно неопределеността на електрона, отколкото променливостта на сърдечните пориви.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“...тя постоянно отлагаше за неопределено време грижата да надникне в себе си.”
― Paul Guimard, Rue du Havre

“Привилегията на някои съвсем незначителни спомени е, че се инкрустират като миди.”
― Paul Guimard, Rue du Havre