Petrijin Venac Quotes

“Забърсвам лицето си, сякаш се умивам, оправям си роклята, пъхам косата си зад ушите. Меко, като че ли я галя, прекарвам длан по влажната пейка, дето оставям сълзите си.”
― Dragoslav Mihailović, Petrijin Venac

“Легна на баира плачът на песента и човешката олелия и на земята ѝ стана тежко.”
― Dragoslav Mihailović, Petrijin Venac

“Може всякаква неволя да те сполети, човече, ала ако имаш покрай себе си някой, дето ти е мил и драг - някое дете, да речем, - по-леко ще ти е. Кога Мисо постъпи в болницата, случвало се е по цяла нощ да седя до Снежана. Тя си спи, а аз я гледам и милвам по косата.”
― Dragoslav Mihailović, Petrijin Venac

“Тъй животът те разделя с много добри хора – да не ги срещнеш вече никогаж на тоя свят. И ти остава само да се надяваш, че ще ги видиш някогаж в оня другия живот и барем тогаз ще можеш да им кажеш оная дума, дето си я приготвила за тях. Тъй, тука, може и да не я изречеш.”
― Dragoslav Mihailović, Petrijin Venac

“Двайсет и седем-осем километра има от Брегови до Ш. и ние ги взехме пеш тая нощ. Аз боса, с мокрите чорапи, Каменче с куфара в ръце и кучетата, дето не се отделяха от нас.”
― Dragoslav Mihailović, Petrijin Venac

“Къде ти, човече? Сърби са туй, бре. И то селяни. Кой може да се мери с тях.”
― Dragoslav Mihailović, Petrijin Venac

“- Можеш ли да ми простиш, Петрийо?
- Нямам – викам, - майко, какво да ти прощавам, ала вече всичко съм ти простила. И ти ми прости, моля ти се. И аз съм грешила към тебе. Не знам що толкова съм грешила. Като мине време – викам, - човек не може да си отговори що толкоз е грешил.”
― Dragoslav Mihailović, Petrijin Venac

“- Петрийо – викат ми – събуди се, Петрийо! Де си се запътила, Петрийо, де отиваш? Що ще чиниш там, Петрийо! Съвземи се, Петрийо, тука ти е мястото!”
― Dragoslav Mihailović, Petrijin Venac

“И никой нито тука, нито по белия свят вижда какво ми е на сърцето, нито пък може да си представи какво става малко по-далеч от тях с друг човек. И ако някой случайно ме гледа през прозореца, нищо не може нито да види, нито да се сети.
Не знае човекът много за човека.”
― Dragoslav Mihailović, Petrijin Venac